Клонът се пропуква: НЗОК не може да издържа 350 болници

Не могат да повишат заплатите на персонала. Не могат да си платят тока и парното. Не могат да смогват с покачващите се цени на лекарства и консумативи. Такива оплаквания се чуват все по-често от болниците, които искат от властите повече пари, за да оцелеят. След т.нар. връщане към "нормалността" и спирането на Covid-дотациите, за все повече болници се оказва трудно да се издържат отново изцяло на търговски принцип с приходите си от НЗОК. Наливането на още пари в тях означава още от нашите здравни вноски да се изсипят в огромната и неефективна система от над 350 болници, за да може всички те да си платят тока и парното, евентуално да отделят по някой лев отгоре на персонала си и разбира се, да има за скъпите и многобройни къщи, коли и солидни банкови влогове, които виждаме в декларациите на болничните директори. Плачът на болниците за индексация на клиничните пътеки с процента на инфлация не успя да трогне НЗОК, която вече им отговори, че пътеките са повишени с 25%, а инфлацията е 17%.

Воплите им няма как да трогнат и пациентите, които са системно одрусвани с доплащания и знаят, че срещу повече пари ще получат още от същото: обслужване, белязано от тежки компромиси с качеството. Ненужни хоспитализации, прехвърляне на пациенти от болница на болница, груб и претоварен персонал; лоши битови условия по места и много често изписване след кратък престой, без проблемите на пациента да са решени, но за сметка на това парите са усвоени. Така всяка година милиарди от вноските на здравноосигурените се изливат в тези над 350 болници, които се множат и множат и в тях се лекуват все по-малко пациенти от бързо топящото се население на България.

Или с други думи: болниците са много, а пациентите за тях твърде малко, за да могат да им платят тока, парното, заплатите на персонала и луксозният живот на техните директори. Констатацията, че 350 болници са твърде много за страната ни присъства от години в анализи, доклади и стратегии, но всяка следваща власт не само, че не прави нищо за оптимизирането им, но и дава своя дан за допълнителното раздуване на болничната мрежа.

А какво би станало, ако НЗОК издържа не 350, ами наполовина по-малко болници? Тогава би имало по 5 болници във всяка от 28-те области на страната и малко повече в София, където са съсредоточени някои специализирани лечебни заведения. Ако бюджетът на НЗОК за болнична помощ от вече близо 3 млрд. лв. отива за 170 вместо за 350 болници, то би имало средства и за по-високи цени на клиничните пътеки и за заплати на персонала.

И самите медицински кадри биха били по-концентрирани и достатъчни за окомплектоването на една прилична болница, предоставяща многопрофилно комплексно лечение. От години темата за селективно договоряне, при което НЗОК отсява по определени критерии с кои болници да работи, стои на дневен ред. Но никоя власт не посмява да я реализира заради страх от протести и недоволство от страна на засегнатите. И колкото повече държавата се бави, толкова повече собствените ѝ болници: държавни и общински изпадат в непривилегированата позиция да изпаднат от клона, ако един ден действително се премине към подбор кого да финансира НЗОК.

Частните болници отварят модерни нови сгради, привличайки с по-високи заплати персонал от държавните и общинските, с което им дърпат пациентите и приходите от НЗОК. Така едните се разрастват, а другите западат. В същото време частните болници добре си правят сметката да не трупат пасиви и най-тежките и сложни случаи обикновено завършват в държавните болници. Като се прибавят лошият мениджмънт и системното източване на част от държавните болници, перспективата за тях става още по-мрачна. Този поддържан с години порочен модел отдавна е взривил обществения договор. Хората не са доволни от отношението, медицинските грижи и огромното доплащане и не са склонни да дават повече пари, виждайки уродливите диспропорции и потъването на милиарди без подобрение в качеството. Още повече, че никой никога не се е съгласявал с парите от здравни вноски едни да са милионери, а други едва да свързват двата края.

Нужни са решителни действия, за каквито обаче няма кураж и воля, още по-малко в нестабилната политическа обстановка. Липсва остойностяване на медицинските услуги. Липсва и визия как да се изнесат медицински дейности от болниците в извънболничната помощ.И най-накрая да започне да се плаща за качество, а не за превъртането на колкото се може повече пациенти през болничните легла.

Да, може и да трябват още пари, за да имаме по-качествено и добре структурирано здравеопазване: с работеща и достъпна извънболнична помощ и по-малко, но равнопоставени и осигуряващи комплексно лечение болници. Но наливането на още милиарди в същата порочна система вече само дразни малкото останали платци на здравни вноски, вместо да ги радва.

Докато се гасят пожари за спасяването на всяка закъсала болница, а няма визия как да се промени и направи по-справедлив и ефективен моделът, хората все повече ще се отдръпват от него. Все по-малко хора ще издържат раздутата и неефективна система, докато накрая клонът съвсем се счупи.