"Клошари" ли са върховните съдии?

"…странно или нестранно е защо едни съдии искат намаление на възнаграждението на други съдии, които сега временно са им началници…" (Из изказването на председателя на Комисията по правни въпроси на Народното събрание Данаил Кирилов при второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на съдебния закон).

Предизвикателство е да се преброят логическите и правните несъответствия в тези няколко думи, но опитът това да бъде сторено може да даде отговор на въпроса защо все пак се намери такова мнозинство от народни представители, което да вземе толкова спорното решение да приравни по заплащане изборните членове на ВСС на членовете по право – председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.

Да, Съюзът на съдиите в България (ССБ) предложи в рамките на обсъждането на промените в Закона за съдебната власт създаването на изрична разпоредба, преустановяваща досегашната практика изборните членове на ВСС да получават допълнително възнаграждение за участието си в работата на комисиите на същия орган, в който през времето на мандата си работят постоянно.

Основание това предложение да бъде направено не беше желание за налагане на някакво "наказание", нито за намаляване на заплатите на членовете на ВСС. Предложението съответстваше на преобладаващото мнение сред магистратската общност, че не е редно и прилично, освен работната си заплата, членовете на ВСС да получават и възнаграждение за работа, която така или иначе е част от техните задължения. Или, както се говореше сред колегите, все едно за участието им в съдебни заседания, съдиите и прокурорите да получават допълнително възнаграждение.

Сега действащият закон не дава възможност за получаване на такова допълнително възнаграждение от страна на членовете на ВСС. Той само постановява, че те получават заплати, равни на тези на съдиите от върховните съдилища. Основание за получаване на това допълнително възнаграждение досега, съгласно представляващия ВСС Димитър Узунов, била подзаконова нормативна база, уреждаща полагащите се допълнителни възнаграждения на работниците и служителите за извънреден труд или за такъв извън основната трудова функция.

Противно на заявеното от народния представител Данаил Кирилов при второто гласуване на измененията в ЗСВ, предложението на ССБ не беше прието единодушно от Съвета за прилагане на Стратегията за реформа на съдебната власт. Предложението беше прието с не много голямо мнозинство, като още на същото заседание на Съвета имаше знаци, че нещата няма да бъдат оставени така. И това се случи – формално чрез предложения между първо и второ гласуване на законопроекта, според които възнагражденията на изборните членове на ВСС се приравняват на тези на т. нар. "трима големи".

Аргументите за тези предложения станаха известни на обществеността чрез отразените в медиите изказвания на участниците в заседанието на Комисията по правни въпроси на НС, на което беше разгледан законопроектът преди второто му гласуване. На направените възражения от страна на представителя на ВКС на това заседание, съдия Капка Костова, касаещи както правната страна на спорните предложения, така и евентуалната обществена и професионална реакция при едно тяхно приемане, беше отговорено със станалите прословути доводи за "бедност", "бански и джапанки" и т. н. По никакъв начин не стана ясно как към тези понятия се отнасят възнагражденията на българските върховни съдии, каквито следваше да получават членовете на ВСС при отпадане на "добавката" им за участие в комисии.

Стана ясно обаче друго от същото заседание – има членове на ВСС, които се считат за "дискриминирани", защото тяхното досегашно възнаграждение е определяно по ред, различен от този на "тримата големи", а именно по реда, по който се определят заплатите на всички магистрати в страната. И че същите членове виждат в спорните предложения средство за премахване на тази "дискриминация". Интересно е да прочете стенограмата от това заседание на Комисията по правни въпроси на НС в частта, в която се дискутира спорния въпрос. Кой би помислил, че същите "аргументи", включително и подсилени с квалификации от рода на "клошари" по отношение на лица, които биха получавали заплати на върховни съдии, ще бъдат излагани и в пленарна зала при второто гласуване на законопроекта?

Липсата на правни и поне малко съответстващи на критериите за приличие аргументи на мнозинството, приело спорните предложения, ясно сочи наличието на скрити мотиви. При чувствителността на въпроса за големите възнаграждения в публичния сектор, както за обществото, така и за представители на управляващото мнозинство какви биха били тези мотиви, които са накарали повечето народни представители да гласуват в подкрепа на тези предложения? Защо непременно трябва да бъдат "компенсирани" членовете на ВСС за отпадане на получаваното досега допълнително възнаграждение за участието им в комисии и то чрез приравняване на статута им с този на съдиите от Конституционния съд, пред който същият закон може да бъде оспорен? Може ли да се очаква, че така "компенсираните" членове на ВСС ще отстояват по-активно независимостта на съдебната власт?

Възнаграждението ли следва да е основният мотив за кандидатите да станат членове на ВСС?

Тези въпроси остават без отговор от мнозинството, гласувало "за" промяната на заплатите на членовете на ВСС, която промяна измести фокуса на общественото внимание от всички останали значими изменения в ЗСВ – разделянето на ВСС на две колегии, прекия избор от страна на магистратската общност на представителите ѝ в съвета, явното гласуване и забраната за въздържане при приемане на решения от колегиите и пленума на ВСС.

Извън фокуса на общественото внимание остана и отпадането от законопроекта на изискването народните представители при номинирането на кандидати за членове на ВСС от парламентарната квота да представят информация за процеса, в рамките на който са се спрели до съответния кандидат. Интересно би било народните представители, които подкрепиха предложението за изравняване на възнагражденията на изборните членове на ВСС с тези на членовете по право, да представят информация за процеса, в рамките на който достигнаха до решението да застанат зад това предложение. Защото липсата на такава информация и свеждането на въпроса до измерения от рода на "наказване" и "поощряване" ясно сочи наличието на състояние на надхвърляща допустимите предели зависимост на съдебната власт от политическите фактори.

*Препечатваме текста от специализирания сайт "Правен свят". Заглавието е на редакцията на Mediapool