Ключова среща на ЕС за бъдещия договор

Ключова среща на ЕС за бъдещия договор

Лидерите на 27-те страни членки на Евросъюза се събират в четвъртък на решаваща среща за бъдещия договор на Съюза, две години след като френските и холандските гласоподаватели отхвърлиха проекта на евоконституцията.

Очакват се трудни и политически деликатни преговори, тъй като Полша и Великобритания все още упорито се съпротивляват на части от предложения документ. Германският канцлер Ангела Меркел, която е домакин на форума, настоява да се постигне съгласие по правилата за управление, за да може Европа да се справя с неотложни проблеми като промените в климата и глобализацията.  

За първи път във вторник вечерта Берлин раздаде на 27-те членки документ, в който се изброяват разпоредбите на Договора за европейската конституция, които би трябвало да останат и в новия европейски договор. Берлин обяви, че иска да запази същността на провалилия се проект за конституционен договор.

Раздаденият проект от 11 страници прави отстъпки на няколко страни членки, които са против основни елементи от провалената конституция на ЕС. Полша и Великобритания обаче продължават да предупреждават, че могат да използват правото си на вето, ако не постигнат целите си.

Проектът “изчистен” от атрибути на супердържава

Същевременно новият договор ще бъде "изчистен" от всичко, което би могло да наведе на мисълта, че той поставя началото на една европейска свръхдържава. В него няма да се говори за символите, за които се говореше в Договора за европейската конституция, тоест за знаме – синия  флаг със златни звезди, за химн (“Ода на радостта” на Бетовен), девиз (“Обединени в различията”). И още по-важно - новият договор няма да се нарича конституция като неуспелия предишен документ, а “Договор за функционирането на Съюза”.

Опонентите на новия проект казват, че той е сценарий за прокарване на отхвърлената от французите и холандците конституция.

Варшава настоява за промяна в начина на гласуване, който ще даде повече сила на средните и малките страни от ЕС за сметка на големите.

Постигането на съгласие няма да е никак лесно, което пролича от разменените персонални и доста неприятни атаки между лидерите, както и заплахите за налагане на вето върху решения, които се нуждаят от единодушна подкрепа, отбелязва АП.

Външният министър на Обединеното кралство Маргарет Бекет заяви, че Лондон настоява за Европа, съставена от "суверенни държави, а не супердържава". В сряда тя предупреди, че позицията на Лондон е ясна: по-добре никакво споразумение, отколкото лошо споразумение.

Българският външен министър Ивайло Калфин заяви, че България приема документа в сегашния му вид и не е съгласна с поправките изисквани от Великобритания и Полша.

Системата на вота и Хартата за човешките права

Проектът за споразумение цели да реши няколко конкретни въпроса - като засилването на ролята на националните парламенти при подготовката на еврозаконите, за което настоява Холандия. В същото време се запазват съществени елементи от отхвърлената конституция – най-вече за взимането на решения и сферите с повече власт за ЕС.

Полша настоява да се изготви нова система на вота в ЕС, при която Варшава да има по-голяма тежест. Преди ден полските медии съобщиха, че страната е възобновила и искането в договора да се споменат християнските корени на Европа – нещо, на което Меркел се противопоставя.

В същото време Великобритания, която е против засилването на политическата и външнополитическата власт на ЕС, не е съгласна Хартата за човешките права на ЕС да стане правно обвързващ документ. Притесненията са, че така може да се накърни контролът на националното правителство върху националното законодателство като това за трудовите права.

Берлин предлага да остане системата за гласуване с двойно мнозинство, съгласно която дадено решение е взето с квалифицирано мнозинство, когато е подкрепено едновременно от 55 процента от страните членки и 65 процента от населението на ЕС.

От няколко месеца Полша, която е подкрепена само от Чехия, отхвърля тази система понеже смята, че тя твърде много благоприятства големите държави, на първо място Германия.

Германското председателство каза, че е готово да обсъди темата на срещата на върха на 21 и 22 юни, но припомни, че 25 от страните членки не искат този въпрос отново да се повдига на междуправителствената конференция, както искат поляците.

Както обясни европейски дипломат, въпросът се е превърнал в "психиатричен случай" между Берлин и Варшава, чиито отношения са обтегнати, и ще може да бъде решен от Меркел и Качински едва в последния момент.

От няколко дни се разпространяват различни слухове за компромис. Според европейски представител Прага смята да предложи на Варшава изменение в системата за гласуване с двойно мнозинство, което би улеснило образуването на блокиращи малцинства.

Повод за тревога са и фиксираните от британския премиер Тони Блеър "червени линии",  за които той се е консултирал с наследника си Гордън Браун, известен като по-евроскептичен. Лондон поставя под въпрос на длъжността и особено на правомощията на бъдещия външен министър на ЕС.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу предупреди Полша и Великобритания: “Механизмът на солидарността ще бъде естествено отслабен, защото ще има сянка на провал, сянка на някакво недоверие между правителствата.”

Всички 27 страни обаче са единодушни, че ЕС трябва да върви бързо към приемане на нови ръководни правила, за да се изгради по-ефикасна система на взимане на решения, тъй като настоящата е изработена преди години, когато ЕС имаше само 15 страни членки.

Много страни подкрепят призива на френския президент Никола Саркози за бързо приемане на “мини-споразумение”, което да осигури възможност на ЕС да решава най-належащите въпроси.

Юнкер предложи компромис в последния момент

В навечерието на срещата на лидерите министър-председателят на Люксембург Жан-Клод Юнкер предложи компромис с въвеждането на “аварийна спирачка" за страните членки, с която да бъде отлагано гласуването и да бъде наложено допълнително обмисляне на въпросите, които срещат съпротива.

“Държавите от ЕС могат да получат възможност в договора за отлагане на гласуването в случаите, когато решенията се взимат с мнозинство", заяви той за германския вестник “Ханделсблат".

Полша иска промяна в системата за гласуване с двойно мнозинство, тъй като според нея това дава твърде много власт на големите страни, специално на Германия, в сравнение с договора от Ница, припомня Ройтерс.

Юнкер обясни идеята си за развиването на механизма, известен като “Компромиса от Йоанина", постигнат през 1994 г., според който страните, които не успеят да постигнат блокиращо малцинство, могат да наложат удължаване на преговорите за ограничен период.

“На практика това означава, че когато не ни достига блокиращо малцинство, дебатите трябва да продължат. Не смятам, че това е оптималната, но е най-голямата стъпка, която можем да направим към Полша", заяви Юнкер.

Срещата на високо равнище в Брюксел трябва да даде зелена улица за провеждане на Междуправителствена конференция, която да уточни подробностите в текста на новия европейски договор, който трябва да замени конституцията. Ако това не се случи, има опасност от дълбока криза в ЕС, като тази последвала провалените референдуми във Франция и Холандия преди две години.

Още от Европа

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?