Ключови за висшето образование законови промени са гласувани на тъмно

Сн. БГНЕС, архив

Ключови промени в Закона за висшето образование бяха приети на тъмно от парламентарната комисия по образованието и науката. Те се обсъждат повече от година и включват временна забрана за откриване на университети, спиране на т. нар. "летящи професори", сключване на договори за управление между министъра на образованието и ректорите на университетите.

Второто четене на почти всички важни текстове за промяна на Закона за висшето образование, предложени от правителството, трябваше да се гледа в четвъртък от ресорната парламентарна комисия. По принцип то е ключово за приемането на закона, тъй като по правило в пленарната зала могат да се правят само редакционни поправки. Така се приемат текстовете, изчистени и гласувани от водещата комисия.

На заседанието ѝ в четвъртък обаче се оказа, че почти всички важни текстове вече са приети. Това е станало на изнесени заседания в Сандански, състояли се на 19 и 20 януари (неделя и понеделник). Публична информация за тях липсваше. Освен това обсъжданията, станали далеч от медиите, са минали и без някои от засегнатите от закона страни като Националното представителство на студентските съвети. Присъствали са ректори на университети, представители на синдикатите, ако се съди по стенограмите от тях.

На изнесените заседания е било прието предложението на ГЕРБ ректори и декани да могат да бъдат лица само до 65-годишна възраст. Предложението между 1-во и 2-ро четене е направено от депутата от ГЕРБ Джема Грозданова, която е предложила на ръководна длъжност университети да не могат да се избират лица, "които към датата на избора са навършили 65-годишна възраст". Освен това според тези текстове мандатът на ректори, декани, директори на департаменти, филиали, колежи ще се прекратява предсрочно, когато навършат 65 години.

В този случай ще се прави частичен избор за ново ръководство.

Прието е и предложението един университетски преподавател да участва в акредитацията само на едно висше учебно заведение. Целта е да се ограничат т. нар. "летящи професори", които работят в няколко университета едновременно. Тази идея се появява периодично на дневен ред от години, но до момента така и не успя да мине през парламента.

Това е и текстът от промените в Закона за висшето образование, срещу който има най-много възражения от висши училища и институции като омбудсмана или Комисията за защита от дискриминацията. Разпоредбата гласи, че при акредитацията и оценяване на съответствието с изискванията за академичен състав на основен трудов договор член на академичен състав може да участва в акредитацията на не повече от едно висше училище. В момента такова ограничение няма.

Според становищата по текста той е дискриминационен и противоконституционен, защото ограничава правото на труд.

Някои от възраженията са получени в петък миналата седмица или в първия ден на тази, когато те вече са били приети от комисията. Голяма част от тях са от Юридическия факултет на Софийския университет.

Председателката на комисията Милена Дамянова коментира, че промените в закона са внесени още през август 2019 г., въпросната поправка е била обсъждана отдавна и досега по нея не е имало постъпили становища, затова и няма да се гледа наново.

Депутатите са приели още текстовете за договорите за управление, които занапред ректорите на вузове ще трябва да подписват с министъра на образованието. Идеята е по този начин те да носят по-голяма отговорност пред обществото.

Народните представители са решили още Националната карта на висшето образование, от която трябва да зависи какви университети може да има в даден регион, да се приема не от парламента, а от Министерския съвет по предложение на министъра на образованието. Предложение в тази посока е постъпило от Съвета на ректорите, а мотивът е, че така картата ще може да се променя по-оперативно. Още повече, че от нея зависи откриването на нови университети, факултети, департаменти, филиали, колежи.

За редовното заседание на комисията в четвъртък е останало приемането на текста, според който до приемането на картата или за максимум една година се забранява откриването на нови университети или звена към тях.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Какво да се прави при бързото разрастване на коронавирусната зараза?