Кметицата на Барселона иска дебат за паметника на Христофор Колумб

Христофор Колумб бе обезглавяван, обезобразяван или тихо преместван за негово добро от пиедестали в Съединените щати в резултат на протестите за расова справедливост, обхванали страната. В Испания неговите паметници все още са в безопасност.

Кметицата на Барселона Ада Колау е един от малкото представители на властите, които казват, че Испания трябва да преразгледа колониалното си наследство - макар да не подкрепя плахите призиви за премахване на градския паметник на Колумб, намиращ се в края на прочутия булевард "Лас Рамблас".

Вместо това тя иска да насърчи обществен дебат за италианския изследовател, чието пристигане на Карибите през 1492 г. дава начало на испанската отвъдморска империя. Тази империя превръща Испания в световна сила и разпространява християнството и европейското образование в Америките, като в същото време изтребва местното население чрез болести и война.

"Бил ли е Колумб търговец на роби? Не, но той е символ на колониалната ера. Има отворен дебат и ние мислим, че това е позитивно и необходимо", заяви в четвъртък Колау в интервю за Асошиейтед прес.

"Консултираме се с експертите и се вслушваме в гласа на гражданските организации, за да можем да обясним този паметник. Не искаме да пренаписваме историята, но трябва да обясним историята в нейната цялост, защото обикновено тя е била разказвана от победителите и в нея не се е споменавало за кръвопролитията, експлоатацията и робството, които също са свързани с това време", изтъква Колау.

Кметството, оглавено от Колау, която преди да стане политик е активист на движение за право на жилище, през 2018 г. премахна паметник на барселонския аристократ Антонио Лопес, натрупал голямо богатство с търговия на роби.

Според Колау обаче паметникът, издигнат в чест на срещата на Колумб с испанските монарси Фернандо и Исабела след завръщането на мореплавателя от първото му пътешествие през 1493 г., трябва да претърпи промяна, а не да бъде премахнат.

Колау заяви, че би подкрепила премахването на част от фигурите от високия близо двеста фута пиедестал, който извисява Колумб над старото пристанище на Барселона, тъй като те могат да бъдат възприети като обидни заради начина, по който изобразяват туземните народи. Освен това тя би искала да се поставят обяснителни табели, с които се дава балансирана оценка на постиженията на Колумб и се споменават негативните последици от периода на европейския колониализъм, чието начало е поставено с неговите изследователски пътешествия.

"Това е било време, в което е имало позитивни неща, но също така експлоатация на хора, които са живеели щастливо допреди това, а също така и истински кланета на туземни народи; ако вярвате в човешките права и демокрацията, не можете да защитавате подобно нещо", казва Колау.

В Съединените щати паметници на Колумб бяха събаряни от демонстранти или премахвани след демонстрациите заради смъртта на Джордж Флойд, след като исканията за социална и расовата справедливост вече не бяха фокусиран само върху съдбата на чернокожите, а и върху наследството на европейския колониализъм. Напрежението достигна опасни нива в Албъкърки, Ню Мексико, където един човек бе застрелян, когато въоръжени мъже откриха огън по демонстранти, които се опитваха да съборят бронзова статуя на испански конкистадор.

В Испания имаше прояви в подкрепа на движението "Животът на чернокожите има значение" след смъртта на Флойд. Част от тях бяха организирани от сдружения на испанци от африкански произход заедно с африкански мигранти, като на тях се събраха по няколко хиляди души. Африканските мигранти искаха да обърнат внимание на тежката икономическа ситуация и дискриминацията, с които се сблъскват.

Макар испанците като цяло да се отнасят с разбиране към движението "Животът на чернокожите има значение" в САЩ, мнозина недоумяват защо исканията за премахване на паметници от ерата на Конфедерацията прераснаха в искания за премахване на фигури от колониалното минало, каквито искания бяха предявени в европейски страни като Великобритания и Белгия.

Излизащият в Барселона вестник "Вангуардия" публикува на първа страница снимка на паметник на Сервантес в Сан Франциско, изцапан с червена боя. В придружаваща снимката статия се посочва, че авторът на "Дон Кихот", който не е имал нищо общо с испанските колонии, сам е бил роб на берберски пирати в продължение на няколко години.

Миналия месец паметник на испанския свещеник Хуниперо Сера бе съборен в парка Голдън гейт в Сан Франциско. Три дни по-късно друг паметник на Сера бе обезобразен на остров Майорка, където се е родил той през 18 век - рядка за Испания проява срещу паметник от колониалната ера.

Един министър от правителството подкрепи поставянето под въпрос на личността на Сера, но правителството защити наследството на Сера, като заяви, че той първи се е обявил в защита на туземното население - твърдение, което критиците му оспорват.

През 2016 г. паметник на Ернан Кортес в родния му град Меделин в Западна Испания бе изцапан с червена боя от група активисти заради кървавото завоюване от конкистадора на територията на сегашно Мексико. Тази протестна проява обаче не доби популярност. Останалите паметници на Колумб, когото мнозина испанци възприемат като откривател, а не като колонизатор, също не станаха източници на спорове.

Испанското правителство активно използва дипломатическите си лостове в Съединените щати, като в писма до властите се противопоставя на негативните интерпретации на това, което то възприема като "испанското наследство" в САЩ.

Давид Гарсия, преподавател по история и експерт по американските колонии на Испания, изрази съжаление във връзка с "повърхностния", според него, поглед върху историята, който имат част от демонстрантите.

"Има хора в Испания, които са притеснени докъде ще доведе това, защото бъдещето не може да бъде базирано на невежество. Хуниперо Сера е имал идеи, смятани за прогресивни по негово време, а Сервантес е автор на едно от най-въздействащите произведения на всички времена. Всички сме деца на миналото си. Това, което не можем да правим, е да съдим за случилото се преди векове с нашите собствени критерии", казва Гарсия.

Жорди Гуише, професор по история в университета на Барселона и експерт по обществени паметници в качеството си на директор на Европейската обсерватория на паметите, е на мнение, че Испания не е направила равносметка на имперското си минало, защото испанското общество все още е болезнено пропито от конфликтни спомени за Гражданската война от 1936-1939 г.

Много паметници и имена на места от времето на Франко са премахнати, но все още се води разгорещен дебат за това какво да се прави с десетките хиляди цивилни жертви на войната и жертвите на последвалата репресия на десните, които и до днес лежат в масови гробове.

"Фокусът на колективната памет винаги е насочен към най-скорошната травма. Налице е нескончаем дебат за паметта (..) за Гражданската война", казва Гуише. "(На колониалния период) не е отделено подобаващо внимание в нашето общество, така че как е възможно едно общество да реагира на нещо, което игнорира?".

По БТА