Кметове: Получаваме само половината пари за щетите от пороите

До общините достигат само половината от парите, отпуснати за преодоляване на щетите от бедствия и аварии, заяви в понеделник кметът на варненската община Аврен Красимир Тодоров на среща на представителите на местната власт и на Гражданска защита с депутати. Според Тодоров отговорното министерство трябва да бъде съставено само от експерти, а да не е политически оцветено. Фирмите, които усвояват парите за ликвидиране на последствията от бедствията, крадат и имат лоби в министерствата, заяви Тодоров, цитиран от БНР.

“През миналата година за преодоляване на щетите от бедствията бяха отпуснати 250-300 млн. лева – къде обаче са вложени тези пари”, попита кметът на Аврен. Той съобщи, че на среща на кметове със заместник-министъра на околната среда и водите след изборите за градоначалник на Девня, със строителни фирми е била договаряна конкретна реализация на проекти, преди обявяване на търгове за екообекти.

Безотчетност в кметствата, с пари за пороите плащали за други дейности

В същото време обаче от Сметната палата съобщиха,  че в 31 общини липсват пълни досиета за използването на средствата за преодоляване на щетите, както и че не се извършва контрол върху инвеститорите. Това сочат резултатите от проверка в общините за изразходване на средствата, отпуснати за преодоляване на щети от бедствия и аварии за периода януари 2004 – 3 март 2005 г., тоест преди големите наводнения.

В две общини – Костенец и Своге, парите за щетите не са изразходвани за обектите, а в община Малко Търново с тези средства са разплатени съвсем други дейности. В други 13 кметства пък са нарушавани законът и наредбата за обществените поръчки. Това е ставало в Карнобат, Антоново, Каварна, Лозница, Омуртаг, Провадия, Попово, Суворово, Тервел, Цар Калоян, Брацигово, Две могили, Златарица, Елин пелин, Костенец, Трекляно.

От Сметната палата отчитат също, че липсват контролни механизми за доказване на фактическото изпълнение на възстановителните работи. Министерството на финансите не е въвело добър ред,  по който да се отчита разходването на целевите средства и това крие риск от допускане на измами и неефективни управленски решения, посочват от одитната институция. От там са направили в началото на годината препоръки към министъра на финансите да въведе такъв ред в едномесечен срок от връчването на доклада. Този период обаче не е задължителен. От ведомството на Пламен Орешарски са обжалвали някои от констатациите в одита.

Контрол върху изразходваните средства не са осъществили и областните управители на София и Благоевград, съобщиха още от Сметната палата. Такъв контрол не е осъществен за  Божурище, Ботевград, Долна баня, Етрополе, Ихтиман, Костинброд, Костенец, Кресна, Копривщица,  Правец, Симитли, Сливница, Своге.

Да се отнемат язовирите на безхаберните концесионери

Договорите за частно стопанисване на язовирите, които не се поддържат от концесионерите си, да се прекратяват, поиска началникът на Гражданска защита –Варна полк. Митко Георгиев. Според него не е уреден въпросът със санкциите за концесионерите.

Шефът на Гражданска защита обясни, че на голяма част от отдадените на концесия водни обекти не е извършвана проверка и някои от тях са затлачени. Георгиев смята, че е необходимо цялостно обследване на тези водни обекти, за да се види какво количество вода могат да поемат.

Друг проблем, според Георгиев, са малкото средства, които се отпускат на областния управител за превантивна дейност. По думите му за 2006 г. са отпуснати 1500 лв., с които трябва да се обиколят 60 язовира, 62 свалчища и др. Своевременно трябва да бъде решен проблемът с язовир „Тича” на територията на съседната Шуменска област.

Според полк. Георгиев основната опасност за Варненска област идва от невъзможността от „Тича” да се изпускат по-големи водни количества.

Главният инженер на „Напоителни системи” Никола Демерджиев пък съобщи, че състоянието на големите водоизточници на територията на областта е добро. По думите му язовир „Цонево” не прелива от 4 ч. В неделя. В момента водният обем на язовира е 330 млн. куб.м.

Той съобщи още, че от отпуснатите 1.612 млн.лв. за възстановяване на диги и др., пострадали от миналогодишните наводнения, са останали неусвоени 420 000 лв., които ще се използват през 2006 г.

От „Напоителни системи” са подготвили списък за коригиране на речни корита на стойност 720 000 лв. От Министерството на земеделието и горите обаче са осигурили 125 000 лв., обясни Демерджиев. По думите му за другите средства ще се кандидатства за финансиране от постоянната комисия за защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи.