Кметовете не харесаха разделянето на ВиК-собствеността

Кметовете не харесаха разделянето на ВиК-собствеността
Местната власт не хареса начина за разделяне на собствеността на водоснабдителната и канализационната системи между държавата и общините, предвиден в проектозакона за ВиК, изработен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

"Общините ще предложат по-добри критерии за разграничаване на собствеността на мрежата, която ще се предостави на ВиК-операторите", заяви пред Mediapool Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Това ще стане до средата на следващата седмица, когато НСОРБ ще даде своето официално становище по проектозакона на МРРБ.

Според предложението на МРРБ публична държавна собственост ще са водоснабдителните системи или части от тях, доставящи вода до уличните разпределителни мрежи за потребителите на територията на повече от една община и пречиствателните станции. Публична общинска собственост остават уличните водопроводи и съоръженията до границата на частната собственост на имотите, тръбите след входа на сградата са лично притежание.

Същото е разпределението на собствеността при канализационната мрежа.

Кметовете обаче смятат, че са нужни по-прецизни критерии за разделянето на ВиК-собствеността, защото механичното ѝ обособяване и отдаване за управление на водните оператори, ще създаде проблеми при упражняването на правата на общините в управлението на дружествата.

Притеснението на местните управи се подсилва и от разписаните текстове в проектозакона, предвиждащи в случай, че собствениците на ВиК-съоръженията на една територия не се разберат за управлението или концесионирането им, управлението на тази мрежа да отива в специално създадено държавно предприятие.

Според кметовете, в проектодокумента не е изяснено какви ще са правата на общинските ВиК-дружества, намиращи се на една обособена територия, каза още Гинка Чавдарова. Законопроектът предвижда страната да се раздели на въпросните територии, което ще стане с решение на бъдещия Националния съвет по водоснабдяване и канализация, който ще се председателства от регионалния министър. В органа ще влизат и представители на министерствата на околната среда и водите, на икономиката и енергетиката, на финансите, на земеделието и на др. ведомства, както и на общините.

Този съвет ще играе съществена роля в държавната ВиК-политика с одобряването на нормативни актове и стратегия за управлението и развитие на системата, както и ще контролира дейността на териториалните съвети, които пък ще одобряват бизнес плановете на водните дружества на своята територия.

На фона на широко разписаното представителство в националния съвет, в проектозакона се посочва, че при вземането на решения "представителят на държавата гласува с 50%, а представителите на общините общо с 50%, разпределени пропорционално на броя на населението в съответната община".

Местните власти са загрижени и от това, че проектозаконът предвижда само един оператор да управлява дейностите на една обособена територия, която ще е разположена върху няколко съседни общини. Окрупняването се прави за привличане на инвеститори във ВиК-мрежата, която по последни оценки се нуждае от над 9 млрд. евро. Уедряването обаче може да доведе до закриването на редица ВиК-дружества – основно малките общински и частните, като за водните фирми с преобладаващо държавно участие много вероятно е регионалното министерство да реши сливането им с други подобни съседни ВиК-та, опасяват се кметовете.

Водните оператори, които ще поемат съответните територии, ще се вписват в регистър на МРРБ, като трябва да подадат заявления за това в срок от шест месеца след влизането в сила на закона. Това обаче надали ще стане скоро,тъй като спорният документ тепърва трябва да влезе за одобрение в Министерски съвет, а после и бъде обсъден и приет от Народното събрание.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?