Кметска съпротива срещу избиването на прасета заради чумата

Кметове на села в Пазарджишко, Ямболско, Шуменско и Великотърновско не са съгласни с налаганите от земеделското министерство мерки за доброволно колене на всички домашни прасета до 2 август, след което ще започне принудителното избиване на животните, за да не се разпространява болестта африканска чума по свинете. Много от управниците, които имат да печелят нови мандати в изборите наесен, подкрепиха недоволството на съгражданите си от налаганите им крайно непопулярни мерки.

Управниците на 31 пазарджишки сели излязоха на протест в четвъртък, заради което на място пристигна земеделският министър Десислава Танева и след два часа разговори бе обявена отсрочка за доброволното унищожаване на животните. Новият срок е 11 август и стопаните ще получат компенсации за щетите, а след шест месеца ще могат отново да гледат прасета в дворовете си. На следващия ден обаче започва принудителното умъртвяване на прасетата и потенциални глоби за стопаните им от 150 до 1000 лв., стана ясно от думите на Танева след срещата с протестиращите.

Отлагането важи само за Пазарджишка област, заяви министър Десислава Танева след срещата и обясни, че отсрочката се дава, защото районът традиционно отглежда много прасета.

В населените места в областта обаче все още тече подписка, в която се настоява за отмяна на заповедта на земеделския министър и заплашват да излязат на протест и в петък. Кметът на Хаджиево Андон Андонов беше категоричен преди срещата, че екипите за принудително умъртвяване на прасетата ще срещнат сериозна съпротива на хората:

"Приготвил съм пушките, взел съм ключа от камбанарията. Няма да пускам сирената, защото ще направя беля. Това е абсолютно сериозно", каза Андонов, цитиран от БНР.

Позицията на кметовете на селата Юнаците и Дубровница – Стоян Кузев и Гурко Митев, е същата. По думите им 31 кмета са единодушно срещу унищожаването на домашните прасета.

Собственици на прасета от сливенското село Крушаре също излязоха на протест срещу избиването на животни и на практика срещу решенията на Танева, която е от Сливен. С искане за оставки хората блокираха пътя Сливен - Ямбол.

Протест имаше и пред областната дирекция по храните в Ямбол. В областта не са регистрирани случаи на африканска чума по свинете, но това не отменя мерките, които се предприемат за предотвратяване на разпространението на болестта, заяви пред журналисти Илиян Костов, заместник-директор на Центъра за оценка на риска по хранителната верига към Министерството на земеделието, храните и горите.

Собствениците на домашни прасета от две селища в шуменската община Велики Преслав пък са отказали да заколят животните доброволно до края на дадения им срок, изтекъл в сряда. Те не желаят превантивно за убият прасетата си, защото в областта офиц-иално няма потвърдено огнище на заразата.

Девет от десетте общини в област Велико Търново попадат в 20-километровите зони на двата големи промишлени свинекомплекса в региона. Местните хора и кметове се противопоставят на евтаназията. В град Долна Оряховица хората готвят протести и няма да допуснат властите да умъртвят прасетата в домакинствата, заяви кметът Григор Минков, цитиран от БНР.

По-рано през деня агроминистърът заяви пред бТВ, че само в шест области на страната няма необходимост от превантивни мерки срещу разпространението на африканска чума по свинете. По думите ѝ държавата не се е провалила в превантивните мерки срещу разпространението на заболяването, което към момента е регистрирано в 28 огнища.

"При 65 регистрирани свинеферми – в пет има огнища и върви процес на евтаназиране. Останалите свинекомплекси се намират на 18 областни територии, около тях са определени 20-километрови санитарни зони, в които следва да не останат стопанства без мерки за биосигурност, без значение каква собственост са", заяви Танева.

Тя призна, че страната е в тежка криза заради болестта.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров пък алармира, че в Българската агенция по безопасност на храните няма достатъчно ветеринарни лекари, агенцията е хронично недофинансирана и заплатите са ниски. 70 щатни бройки в агенцията по храните стоят незаети, защото няма интерес към тях.

Според представителката на синдиката Светла Василева в момента има едва 267 държавни ветеринарни лекари, колкото е броят на общините, но те не успяват да покрият всички населени места и малки общини. Необходимо е удвояване на лекарите, особено в критичната ситуация с чумата. Работните заплати в БАБХ са с 250 лева под средната за страната, а има все още специалисти, които са със заплати от порядъка на 660-800 лева, каза Светла Василева.

От КНСБ са притеснени и за 20-те хиляди заети в 65-те свиневъдни ферми, които могат да останат без работа заради кризата с африканската чума.