Книгата "Игра" и лъскавата опаковка на сладко-киселия бонбон на детството през 90-те

Миришещи листчета, първите електронни и телевизионни игри, Тамагочи, тетрис, игрите между блоковете, лостът за тупане на килими и дърветата, превърнати във футболни врати, ледени сокчета, криеница до късните часове на вечерта и спомени за цял живот.

Това са някои от предметите и образите, които направиха детството през 90-те години незабравимо и специално за цяло поколение. Милиони по целия свят си спомнят с носталгия и усмивка дните на безвремие и свобода, превърнали се в мост между аналоговия и дигиталния свят.

Темата за детството от последната декада на миналия век е модерна и в България. Организират се различни тематични партита с музика от 90-те, връща се модата от онези години, а различни книги разказват именно за този период. На деветдесетарското детство е посветена и втората книга на писателя, журналист и сценарист Ангел Иванов – "Игра. 25 истории за децата от 90-те".

Той е роден през 1988 г. и повечето от разказите му включват лични спомени. Ангел е автор и на сборника с разкази "Техническа проверка", който получи наградата за дебютна литература от конкурса "Южна пролет" през 2019 г.

"В историите присъстват атрибутите на 90-арското детство. Ако тръгнем от дома и училището, игрите пред блока, миришещите листчета, видеоигрите, вишните и черешите, които бяха футболни врати и будеха спорове дали има гол, или топката е в аут. Те са част от инвентара, предметния свят на историите, фона на разгръщащите се в разказите драматургия и конфликти", казва пред Mediapool авторът.

По думите му разказите в "Игра” не са класически, като в някои от тях се преплитат мемоарни и есеистични елементи.

Изгубеният рай и културата на лесното

В разказите неизменно присъства и старата селска къща, която за Ангел е централен образ на изгубения рай.

"В книгата има една много хубава мисъл, чийто автор не знам и до днес. Видях я на страничната стена на Столична библиотека и гласи: "Родината на човека е детството". Е, ако родината на човека е детството, то старата селска къща в моето село беше столицата на тази родина и имам един централен разказ за това", пояснява Ангел.

Според него къщата и времето на село вече не са толкова голяма част от дните на децата, но голямата разлика между хлапетата от 90-те и тези днес е информационният шум и вечно включените екрани.

Още по темата

Децата в страната на екраните: В търсене на изход без забрани

19 септември 2024 08:45

"При нас нямаше такъв залп от всевъзможна информация. Нямаше дебнещи отвсякъде екрани – плазма, таблет, лаптоп, смартфон, вероятно и други. Имаше един стар телевизор "Велико Търново", на който децата често бяхме дистанционни и трябваше да превключваме от "Канал 1" на "Ефир 2". Децата имахме време да играем в града, на улицата, във високите треви на село, да берем нелегално от чуждите череши и да отнасяме по някоя блага дума и дълга сопа. Но най-вече имахме време да не правим нищо в най-добрия смисъл на думата. Да се разтвориш в непосилния летен пек. Да се предадеш на непосилната му лекота, както казва един велик писател. Цял ден да гоните топката на полето или на двора, а после да отидете на водопой като стадо биволи с приятелчетата, които лелките в детската още наричаха другарчета. Да играете различни игри на карти, да се насладиш на вкусните бабини гозби", разказва Ангел.

По думите му и днешните деца са прекрасни и имат своите победи и стремежи, но културата на лесното, в която според него живеят, е както благословия, така и проклятие.

"В нашето детство нямаше толкова отвличащи вниманието инструменти. Преживяванията бяха автентични. Не искам да звуча като леко застаряващ мъж, но определено това е отлика между днешните деца и тези отпреди 30 години. Имахме време да мечтаем, легнали по гръб на полето, гледайки звездното небе. А и още не беше достигнала до нас тази култура на лесните решения. Нямаше Google и изкуствен интелект. Нужно беше, за да опознаеш света, да се заровиш в библиотеката. Разбира се, този интерес се появи по-скоро късно, но го имаше. А и без да изпадам в клишета, всички обстоятелства от онези години научиха повечето деца, че е необходимо да се потрудят, за да получат това, което искат", казва писателят.

Според него всичко това до голяма степен е оформило тогавашното поколение и го е научило да работи и мисли за хляба си от ранна възраст, но по достоен начин.

"Почти при всички семейства имаше оскъдица и трудности. Нямаше голяма социална ножица. Трудно някой се отличаваше като заможен или "богаташко детенце". Ние се научихме, че трябва да се трудим. Същевременно обаче получихме отприщен достъп до култура, макар да имаше своите дисфункции като порнографската литература по будките за вестници. Но имаше едно абсолютно освобождаване на печата и книгите. Теди Москов направи "Улицата". Получихме достъп до всякаква музика", допълва Ангел.

Отвъд лъскавата опаковка

Книгата "Игра" не разказва само за тези прекрасни детски дни. Дори пъстрата корица сякаш загатва, че разказите ще надскочат границите на носталгията по 90-арското детство. Чрез историите за онзи период Ангел се опитва да разгърне далеч по-дълбоки теми.

"Тази пъстра опаковъчна хартия от атрибути от 90-те, цветната корица, при все че според мен в нея има тайна, но оставям читателите да преценят, исках да бъдат ракетата за едни по-важни и универсални теми. Не исках толкова да забивам в конкретното и да говоря само за тази декада в моя малък областен град. Исках детството от 90-те да бъде по-скоро пътната карта, пейзажът за разгръщане на сериозни и дълбоки теми – травмите на миналото, страха, комплексите, компенсаторните механизми, метаморфозите и вътрешните битки", разказва писателят.

Ангел не смята, че е открил нещо ново, защото по думите му редица велики умове - психолози, философи и богослови казват, че ниският старт в живота на човека е именно в детството и оттам черпим основания за това какви ще бъдем като хора.

"Сега има много литература и някак си нашето общество назрява за това, че да ходиш на психотерапевт и да се занимаваш със своите травми е нещо полезно. Това много ме вълнува, защото аз съм в тоя мач, всеки човек е в тоя мач и не смятам, че е срамно. Харесва ми като автор да сваля картите и да бъда максимално уязвим за битките, които съм имал като дете, за тези, които съм загубил, за хората, които съм наранил. Бил съм жесток към тях. Смятам, че отново това е много универсално и засяга всеки човек. Опитвал съм се тази книга да копае надълбоко, да тръгне от една захаросана, леко бонбонена попкултурна кота, но да слезе надълбоко."

В рамките на Пролетния панаир на книгата ще има среща с автограф с писателя, Сн. Пролетен панаир на книгата

Свободата, лятото на детето и неговата зима

"Лятото на Детето е Свободата на човека", пише Ангел Иванов в разказ, посветен на митичното лято на 1994 г. Според него, ако лятото на детето е свободата, то неговата зима ще бъде отказът от свобода.

"В метафоричен план зимата е отказът да бъдем свободни. Да зачеркнем детето в нас. Отказваме да бъдем свободни, когато излъжем детето в нас, онова чисто създание, което сме били. В момента, в който подведем него и неговите високи пориви и мечти за живота – и не само да стана космонавт, футболист, премиер, ами да бъда добър и честен с хората. Когато изневерим на тази нагласа, на това начало, което според мен има трансцендентален произход и е някак си вертикално към небето, тогава настъпва нашата зима в човешки план", казва писателят.

Същото това светло дете, изпълнено с безкористни помисли и смели мечти, обаче е способно да унищожи лястовиче гнездо без причина и да загатне, че присъщата ни човешка злоба се заражда още в онези невинни години.

По думите на Ангел Иванов това е най-важната тема под повърхността на книгата, "най-важната бележка под линия".

"Много ме занимава този въпрос как децата са едновременно най-невинни и чисти, както гласят и клишетата, но и най-жестоки. Сюжетите на тормоз между деца, в детската градина, в училище, на улицата, показват леко мрачна тайна. И в опит да намеря някакъв отговор на този парадокс, разсъждавам върху него. Затова и в един от последните разкази пиша по-свободно по темата. Доброто и злото винаги гнездят в човешката душа като ято гарвани под стряхата на катедрала. Катедралата е символ на най-възвишеното и свещеното, каквато е и човешката душа, особено детската. Но там винаги има някакви семенца, които се превръщат в плевели. И може би нашата мисия е да ги виждаме и почистваме, когато ставаме зрели хора", казва авторът.

Още по темата

България и Европа засега не могат да овладеят епидемията от агресия в училище

1 юни 2026 07:35

В сборника "Игра" той повдига и актуалната и до днес тема за детското насилие и сменящите се роли на жертва и насилник по време на детството и юношеството.

"Технологията на злото, веригата, причинно-следствената връзка между това да бъдеш тормозен, а след това да се превърнеш в насилник. Обикновено това е последователността. Първо понасяш, биваш тормозен физически, психически, емоционално, а за да оцелееш, загрубяваш и се превръщаш в насилник. Проектираш своята болка и травма върху онзи, който обикновено е по-слаб от теб. Тази цикличност е стара като света, но не бива да я оправдаваме. Децата са жертва на среда и обстоятелства, но и те имат съзнателния избор дали в дадени моменти да бъдат насилници. Тази леко необяснима агресия е точно за тази технология на злото. Първо си от едната страна на барикадата, после от другата", заявява писателят. 

Ангел си спомня как като дете се е страхувал от чудовищата във филмите на ужасите, но въпреки това ги е гледал непрестанно. По думите му обаче преломен момент в човешкия живот настъпва, когато разбираме, че всички чудовища, от които сме се плашили, живеят в нас.

"Идва момент, в който разбираш, че най-големите ти чудовища не са някъде встрани от теб, а са в теб – собствените ти слабости и немощи, които са се превърнали в чудовища и за някой друг. Пришълецът, Хищникът, Лох Нес, лошите извънземни – всички те се оказаха нашите гордост, гняв, себичност и експлоататорско отношение към другия човек."

Попитан защо е избрал под пъстрата опаковка на детството да има един сладко-кисел бонбон, Ангел Иванов отговаря:

"През 90-те всичко беше прекрасно и всичко беше отвратително. Животът нито е само сладък, нито е само кисел, нито е само горчив. Той е грейпфрут. И точно заради това е прекрасен. Тази съвременна тяга да спестяваме неудобната истина за човека – смъртта, болестта, остаряването, старческата немощ. Да подменяме части от тялото си, да ги укрепваме, за да бъдем по-красиви и живи по-дълго време – този ненадежден грим за истината за живота, че голяма част от него минава в страдание. Не ме кефи тая енергия и мисля, че трябва да има много честно отношение към живота. И смятам, че един човек, който има себе си за писател, трябва да бъде честен със своите читатели независимо дали са двама, или два милиона. В тази книга съм се опитал да бъда честен, че животът не е само мекото на хляба, не е само сиропираният бонбон или този с пияна вишна. Човек си яде периодично сол през живота и това е в реда на нещата."

Сборникът с разкази "Игра" вече беше представен в родния град на писателя - Габрово, а  премиерата в София ще бъде на 16 юни от 18:30 в Гринуич Център на бул. "Витоша". В нея участие ще вземат Тони Николов, Деян Енев, Елица Виденова, Бориса Сарафова-Черкелова и Симеон Германов.