Книги: Поглед към България отвън: "Комитаджии или тероризмът на Балканите"

Книги: Поглед към България отвън: "Комитаджии или тероризмът на Балканите"

Като че ли българинът обича да се оценява през очите на другите. На собственото си огледало той не вярва, а мнението на сънародниците си смята за недостоверно. Стига само някой чужденец да каже добра дума за българите – и цели булеварди могат да бъдат кръстени на негово име. А стори ли за миг обратното, на часа го обявяват за изконен враг на българщината. Това се казва в предговора на Владимир Станев към книгата "Комитаджии, или Тероризмът на Балканите“ от Албер Лондр, издадена от "Факел експрес" в превод на Нина Венова.

Книгата е писана през 1931 г., когато обществе­ното мнение във Франция отдавна е настроено антибългарски, а нейните правителства твърдо подкрепят Югославия.

Париж е категорично про­тив българското желание за ревизия на Ньойския договор, който сме принудени да подпишем на 27 ноември 1919 година. Този договор налага сръбско­то господство над Македония, а точно нерешени­ят македонски въпрос е болното място, раната на българското общество. Затова и тази книга се оказва актуална за своето време. Но и днес, над осемдесет години след написването ѝ, тя се чете на един дъх и не оставя читателите си равнодушни.

Албер Лондр (1884–1932) e един от родоначалници­те на големия репортаж, писан по горещата следа на събитията. Непоправим пътешественик, той неуморно кръстосва планетата от Дарданелите до Русия, от Япония до Индия и Близкия изток и буквално извършва революция в журналистиката. С репортажите си Лондр допринася за премахването на гражданските и военните каторги ("В каторгата“ и "Данте нищо не е видял“), бори се за хуманизиране на психиатричните приюти ("При лудите“), разобличава грешките на колониалната политика в Сирия, възмущава се от търговията с роби и от жестокото отношение към черната работна ръка ("Абаносова земя“), защитава еврейските общности в Централна Европа ("Скитникът евреин при­стигна“).

Точно този журналист решава да посети през 1931 година България и да проучи на място "македонските убий­ства“, пред които българските власти се оказват безсилни, и които отекват силно в Европа. С намерение да "освети“ нелегалната ВМРО и водача ѝ Иван Михайлов, французинът странства из България, впечатленията си описва в 24 епизода на репортажа.

Това е последна­та книга на Лондр, който на следващата година загива при странни обстоятелства в пожар на кораба, с който се връща от Китай, след като разследва намесата на съветските болшевики в китайско-японските от­ношения.

Книгата на Лондр няма да бъде харесана от привържениците на Иван Михайлов, нито от тези на ВМРО. Просто защото Лондр описва, при това доста точно, състоянието на "държава в държа­вата“, ръководена от ВМРО. Едва ли ще се понрави и на противни­ците на ВМРО. Те няма да намерят ярко отрица­ние на дейността на организацията. Напротив, авторът негласно изразява съчувствие към дейци­те ѝ, а понякога дори възхищение.

Съвременните българи, които са крайно патри­отично настроени, вероятно ще оставят книгата с разочарование. И с право. Лондр дава различни гледни точки, а "патриотите“ държат да се чува само тяхната. На доста места авторът намеква за македонски сепаратизъм, говори едновременно за българи от Македония, за български македонци, но и за македонци.

Забележителното е, че много преди 1944 година, преди решението на Коминтер­на за съществуването на македонска нация, още в началото на 30-те години на ХХ век, Лондр отбелязва процес на разграничаване на някои хора в Ма­кедония от българските си корени. Поради същите тези причини е съмнително, че жителите в днешна Република Македония ще имат основания да бъдат доволни от Лондр.

В крайна сметка тази книга няма да се хареса на много хора. Това означава, че тя е постигнала целта, която авторът си е поставил – да потопи "перото в раната“, да изследва причините за про­блема, да даде различни гледни точки, без опит да се хареса на някого. Каквато трябва да бъде истин­ската журналистика.

Споделяне
Още от Общество