КНСБ: Без промяна на данъците няма как да има 3% бюджетен дефицит

"И двете най-големи парламентарни групи знаят, че без промяна на данъчните ставки трудно такъв бюджет може да бъде вместен в приемливи дефицит - дори 3%, така че: или промяна на данъчните ставки, или еднократен данък свръхпечалба и възстановяване на почти всички ставки по ДДС, за да запълнят дупките в бюджета." Това каза в петък Пламен Димитров, председателят на КНСБ, цитиран от БГНЕС.

В сряда работните групи на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ по бюджет, финанси и икономическа политика обсъдиха параметрите на бюджета за тази година, който все още не е изготвен, и се обединиха около постигането на 3% бюджетен дефицит, запазването на размера на данъците, продължаването по пътя към еврозоната и оптимизирането на разходите, където това е възможно.

Ние ще предложим мерки как приходната и разходната част да бъдат повишени, така че да вържат бюджетните разходи в бюджетния дефицит от 3%, заяви днес Пламен Димитров.

Той уточни, че предложеният от служебното правителство бюджет показва една прилична стъпка за пенсиите от 1 юли 2023г. - с 12%, и придвижва пенсиите към компенсирането на кумулативната инфлация и за миналата, и за тази година.

"За заплатите, обаче, които плаща правителството, за миналата година имаме спад с 6% на тяхната реална покупателна сила. Тази година настояваме да се компенсира за тях тазгодишната и миналогодишната инфлация, която очакваме да бъде двуцифрена. Това трябва да стане с поне 10% увеличение на заплатите и диференцирано увеличение по публичните сектори. Минималната работна заплата (МРЗ) трябва да бъде 850 лв. от 1 юли, около 30% средна инфлация има от януари 2021 г. до сега – така че който не е получил поне 30% увеличение на заплатата си досега, неговият работодател му е длъжник", подчерта председателят на КНСБ.

Димитров каза, че 10 млрд. лв. трябва да дойдат от бюджета, от данъци. „И двете най-големи парламентарни групи знаят, че без промяна на данъчната ставка трудно такъв бюджет може да бъде вместен в приемлив дефицит - дори 3%, така че или увеличение на данъчните ставки или налагане на данък свръхпечалба и възстановяване на почти всички ставки по ДДС, за да запълнят дупките в бюджета", уточни Пламен Димитров.

Според него е възможно да бъде балансиран бюджета до 3% при едно ребалансиране, за да станат по-справедливи данъчните ставки, и при тяхната промяна.

Любослав Костов, експерт в КНСБ, заяви, че българите живеят по-бедно. „Българите с ниски и средни доходи отнесоха цялата тежест на кризата през последната година и половина с увеличението на инфлацията – между 30 – 40% увеличение на цените на храните. Държавата е един голям длъжник, защото отстъпи от своята социална роля, за да регулира пазарните отношения, които пораждат дисбаланси и по линия на доходите, и по линия на редица други процеси, които задълбочиха неравенствата", каза Костов, след което подчерта, че България е изостанала от страни от Източна Европа като Румъния.

"Над 55% от нашите разходи отиват за храна, за битови сметки и стоки от първа необходимост – ако проверите ще видите, че разходите нарастват повече от доходите и българинът редуцира тази разлика, тегли спестени пари или потребителски кредити. Ако искаме да има по-голям реален БВП, то ние трябва да стимулираме потреблението – това става с политика по доходите, необлагаем минимум, и др.", каза експертът в КНСБ. Той не може да си обясни как хлябът е поскъпнал с 27 %, след като цената на брашното намалява, и след като има въведени намалените ставки на ДДС.