КНСБ иска от новия кабинет икономически перспективи за младите

Бъдещото правителство на ГЕРБ и Обединените патриоти да заложат в управленската си програма перспективи за бъдещето на икономиката според очакванията на младите хора, за да имат стимул да останат в държавата. Това изискване на КНСБ представи в неделя президентът на синдикалната организация Пламен Димитров пред открития в неделя международен младежки форум "Бъдеще за труда, бъдеще за младите хора в Европа", организиран от профсъюза в София.

Младите не са бъдещето, а настоящето на България, заяви Пламен Димитров и призова за нова политика по доходите.

КНСБ ще настоява за въвеждане на минимални стандарти на доходите, както и механизъм за формиране на минималната работна заплата.

За последните пет години под нашия натиск тя скочи с 62 процента, посочи синдикалистът и добави, че сега искат подобен ръст да бъде гарантиран през следващите години и до 2022 г. тя да достигне 400 евро. Според него при сегашното ниво на ръст на средната работна заплата е напълно постижимо тя да стане 1500 лв. месечно през 2012 г.

Същото становище изрази и социалният министър Гълъб Донев. "Средна работна заплата от 1500 лв. в края на 4-годишния мандат е реална при непрекъснато нарастване на икономически ръст, повишаване на доходите, при повишаване на търсенето и предлагането на труд, при намиране на качествени работници и служители от страна на работодателите за свободните работни места или за тези, които преструктурират, както и при адекватно образование на работниците и служителите", коментира Донев пред БНР. Според него обаче на този етап е невъзможно повишаване на минималната пенсия до 300 лв., каквито обещания дадоха на електората си Обединените патриоти, по успяха да договорят с ГЕРБ само вдигане на размера ѝ на 200 лв. от следващата година.

Гълъб Донев се включи и в международния форум на КНС, посочвайки, че дигитализацията и промените в света на труда действително са изключително предизвикателство не само пред младите хора, но и пред правителствата, пред синдикалистите, пред работодателите.

Предизвикателства са, защото крият много неизвестни - как ще се промени заетостта, кои работни места ще бъдат закрити, кои нови работни места и в кои сфери ще бъдат открити, какви ще бъдат условията на труд, какво ще бъде заплащането и работното време, къде ще бъдат работните места. Ние вече сме свидетели на промени в света на труда, свързани с дигитализацията, каза министърът.

Той изрази удовлетворение по отношение на постигнатото от служебното правителство в сферата на труда, като постави акцент върху защитата правата на работещите. Гълъб Донев призна, че данните на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" показват, че има затруднение при редовното изплащането на заплатите на работниците и служителите.

"Имаме проблем и с нерегламентираната заетост. Със съживяването на строителния бранш 587 са случаите на работа без трудови договори от февруари месец досега. Това, разбира се, е свързано със сивата икономика. Но има и една тенденция, че когато икономиката се съживява и имаме икономически ръст, когато имаме оживяване, когато имаме намаляване на безработицата, обикновено сивият сектор започва да изсветлява", посочи министърът.