КНСБ пак поиска данък "богатство“ за скъпи вили, коли и яхти

Против данъчните промени, предвиждащи таксите за смет вече да се плащат според количеството изхвърляни отпадъци, се обявиха от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и призоваха управляващите да анализират мерки за въвеждането на  данък „богатство“ върху притежателите на втори имон, на скъпи вили, луксозни автомобили и яхти. Профсъюзите настояват още се предприемат законодателни промени, които да доведат да увеличаване на осигурителните прагове за работниците и възнагражденията им.

В публикувано в неделя становище на КНСБ, изпратено до  Съвета за тристранно сътрудничество и парламента се посочва, че с планираните промени в изчисляването на такса смет е нарушена справедливостта на облагане с екоданъци в ЕС.

Опитите на последните правителства да въдедат такса смет според количеството изхвърлени отпадъци, а не както е в момента според квадратурата на  жилището, се провалят в последните пет години, срещайки съпротивата на кметовете. Дори и при последното обсъждане на подготвените промени в Закона за местните данъци и такси, обсъдено миналата седмица, стана ясно, че се върви към поредното отлагане на по-справедливата методология "замърсителят плаща“ през 2020 г. за след местните избори. Отново местната власт видя проблеми във въвеждането на новия механизъм, а сега това правят и синдикатите.

Според тях изискването на Европейската комисия ва новия начин на изчисляване на такса смет не отчита бедността в България.

"Целта на всяка данъчната политика трябва да бъде справедливо разпределение на тежестта между богати и бедни, между бизнеса и труда“, посочват от конфедерацията, която използва случая да припомни своите виждания за цялостната данъчно-осигурителната тежест. Според тях те трябва да бъдат взети предвид при приемането от парламента на данъчно-осигурителните политики за 2018 г.

Синдикатът призова за въвеждане на двустепенна система за прогресивно облагане на доходите на физическите лица. Предложението е минималната работна заплата да е освободена от данък, каквото искане има и БСП, а за доходите над тези суми данъкът да е 10 процента.

Профсъюзът настоява да се увеличи максималният осигурителен доход на сума, равна на 10 пъти установената минимална работна заплата за страната. За доходи, превишаващи максималния осигурителен доход, данъкът да бъде в размер на 20%, но също така да се интегрира семейното подоходно облагане, което ще повичи раждаемостта, предлага КНСБ.

В позицията се настоява за въвеждане на данък от 0.1 на сто върху финансовите транзакции, каквато практика има в Гърция, Полша, Италия и Белгия. "Целта на този данък е въведе справедливо облагане на финансовите институции, които получиха сериозна подкрепа от страните си по време на кризата и сега е време да отделят по-сериозна част от печалбата си в името на справедливото ѝ разпределение. Освен това, подобен данък би повишил допълнително доверието във финансовите институции, знаейки че те са обект на наблюдение и облагане от страна на НАП“, смятат от синдиката.

Той иска също така повишаване на данъка върху приходите от дивиденти от 5 на 10% за по-ефективно преразпределяне на средства във финансовия сектор, предвид огромните печалби и липсата на реинвестиции от страна на инвеститорите.

Прилагане на т.нар. "зелени данъци“, способстващи за намаляване енергоемкостта на производствата е друга идея на профсъюзите.

Според КНСБ в момента отсъства елементарна справедливост и обществена солидарност при данъците и е крайно необходимо да се предприемат стъпки по постепенното обръщане на съотношението преки/косвени данъци, чрез повишаване дела на преките налози и намаляване този на косвените, доближавайки се до средните нива в страните от ЕС.

"Сегашното данъчно облагане е неприемливо, имайки предвид, че говорим за най-бедната страна в ЕС-28, при тенденция за постоянен растеж на линията на бедност, отрицателен демографски прираст и все по-голяма група хора, попадащи в категорията "работещи бедни“, заявява синдикатът.