КНСБ подкрепя промяната в евродирективата за командировките за достойно заплащане

КНСБ подкрепя промяната в евродирективата за командировките за достойно заплащане

КНСБ застава зад предложението на Еврокомисията понятието “минимални ставки на заплащане“ да се замени с “възнаграждение“ с промяна в директивата за командированите работници и призовава правителството да преразгледа резервираната си позиция по този въпрос, тъй като промяната защитава работниците.

“Замяната на тази формулировка ще позволи на българските работници да получават достойно възнаграждение, равно на това на техните западноевропейски колеги, и е в пълен синхрон с основната позиция на синдиката – Равна заплата за равен труд“, казват от КНСБ.

Промяната в директивата цели осигуряване на равни условия за доставчиците на услуги и същевременно защита на командированите работници. Според ЕК приетата преди 20 години директива вече не отразява адекватно настъпилите от 1996 г. насам промени и настоящата ситуация на трудовите пазари, напр., значителното нарастване на разликите в заплащането между държавите-членки.

“За нас, командироването на работници е важен принос за подобряване икономическото сближаване в Европа. Понастоящем, обаче, в много случаи се използва като инструмент за социални измами и дъмпинг“, казват от КНСБ.

Синдикатът няма обяснение защо след като българската държава прие промени в Кодекса на труда в сила от 1 януари 2017 г. за уеднаквяване условията на труд на командированите работници с тези в страната, в която пребивават, сега българските власти остават с резерв към предложенията на Европейската комисия за промяна в директивата.

“Отхвърлянето на предложението да се заменят “минималните ставки“ на заплащане с понятието “възнаграждение“ за нас е показателно, в смисъл, че България подкрепя принципът на свободата на предоставяне на услуги с приоритет пред свободата на упражняване на правото на труд в Европейския съюз и произтичащите от това право на достойно заплащане, право на безопасни и здравословни условия на труд и т. н., но не трябва да се забравя, че командироващите дружества, упражнявайки свободата на предоставяне на услуги на европейския пазар, осъществяват тези услуги именно чрез труда на командированите работници“, казват от синдиката.

“За нас това е неприемливо още повече, че с предложената от Съвета на ЕС промяна в чл. 1.3. (жб) от директивата, която гласи: “ставки на надбавките за покриване на пътни разходи, разходи за храна и квартира на работниците, изпратени далеч от дома по професионални причини; тази буква се прилага изключително за пътуване, храна и настаняване на командирован работник, когато от него се изисква да пътува от обичайното му работно място в държавата-членка, в която е командирован или временно изпратен от своя работодател, до друго работно място и обратно“ се прави така, че търсеното равно възнаграждение за командированите работници с работниците изпълняващи същата работа в приемащата държава губи значението си, ако жилищните или пътните разходи се приспадат от заплатите, или ако не се изплащат със същата ставка като тези, които се изплащат на местните работници, изпратени в други части на територията на приемащата държава“, посочват от КНСБ.

“Направеното предложение от Съвета при дългосрочно командироване над 24 месеца, да се предвижда изключение по отношение на процедурите, формалностите и условията на сключването и прекратяването на трудовия договор за командированите работници заплашва да се създаде трета категория работници, която ще е в допълнение към командированите работници и мобилните работници. Освен това, ние считаме, че синдикатите в приемащите държави-членки трябва да имат възможност да подават искове от името на командировани работници в случаи на незаконно и неоправдано уволнение. Ето защо е важно да не се допуска изключение от принципа за равно третиране за командированите работници в приемащата държава-членка след края на 24- месечния срок“, казват от КНСБ.

Оттам настояват в директивата да се даде по-широк обхват на приложимите колективните споразумения към командированите работници. Известно е, че в повечето страни от Европейския съюз заплатите се определят от социалните партньори чрез сключване на колективни трудови договори на различни нива – национално, секторно и браншово ниво. За да се даде пълен смисъл на принципа за равно заплащане на работниците, трябва да се признаят напълно приложимите колективни трудови договори в приемащата държава-членка, дори и да не са общообвързващи колективни трудови договори. Ако се заложи да се прилагат само общоприложимите колективни договори няма да се гарантира спазването на действително приложимото възнаграждение към командированите работници след 24-месечния период на командироване.

“Също така позволяваме си да заявим, че за синдикатите и работниците е добре в директивата да се запазят разпоредбите относно задълженията на изпълнителите и подизпълнителите за условията на труд на командированите работници при изпълнение на договори на подизпълнители“, допълват от КНСБ.

Още по темата
Още от България

Кой според вас стои зад решението за отстраняване на Силвия Великова?