КНСБ предлага допълнителни антикризисни мерки за поне 285 млн. лева

КНСБ предлага допълнителни антикризисни мерки за поне 285 млн. лева

Допълнителни мерки за подкрепа на безработни, самоосигуряващи се, родители и хора без доходи предлага КНСБ на правителството. Според изчисленията на синдиката само за изпълнението на част от мерките ще са нужни допълнително 285 млн. лева от държавния бюджет.

Идеите на КНСБ ще бъдат представени в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Първата група мерки е насочена към хората, които остават без работа в следствие на коронакризата. Идеята е за хората, останали без работа, да се гарантира минимално обезщетение, което да е равно на 70 на сто от минималната заплата или поне 366 лева месечно.

Според разчетите на КНСБ за изпълнението на тази мярка ще са нужни още 60.5 млн. лева, а до края на годината сумата ще набъбне на 94.5 млн. лева.

В края на 2019 г. безработните с минимално обезщетение са около 21 000. От началото на 2020 г. новорегистрираните са над 60 000, от които около 48 000 са с право на обезщетение. С оглед на секторите, от които идва преобладаващата част, половината биха били с право на минимално обезщетение (24 000 лица). Така общият брой на лицата с право на минимално обезщетение ще е около 45 000, смятат от КНСБ.

В същото време очакванията на КНСБ са, че до края на годината броят на безработните ще нарасне с още около 70 000 или с общо 130-135 хиляди лица. Тъй като голяма част са от отрасли с по-високи трудови възнаграждения, допускането е, че не повече от 30% от тях ще са с право на минимално обезщетение. Вероятният допълнителен ресурс за изпълнението на предлаганата от синдикатите мярка за по-високо минимално обезщетение ще бъде около 34 млн. лв. Тъй като това е "втората вълна" ефекти от влошената икономическа обстановка, отчитаме факта, че тези обезщетения няма да бъдат отпуснати веднага и част от хората ще продължат да ги получават и през 2021 г. Така целогодишно допълнителните средства за повишаване на минималния дневен размер на обезщетението за безработица при гореизложените допускания би възлязъл на около 94.5 млн. лв. 

От КНСБ предлагат още дори и човек да остане без работа по-малко след 36 месеца, след като последно е взимал обезщетение за това, то той отново да получава обезщетение според осигурителния си доход. В момента в такива случаи помощи се отпускат само за 4 месеца и те са минимални. Според КНСБ това ограничение трябва да отпадне и да се замени с условието човек да се е осигурявал 12 месеца през последните 18 преди да загуби работата си.

Оценката на КНСБ е, че необходимият ресурс за тази мярка е 30 млн. лв.

Втората група антикризисни мерки на синдиката засяга самоосигуряващите се. Една от идеите е тези хора да получат право да не внасят осигурителни вноски върху доходите, на които се осигуряват, за периода на извънредното положение. Сумите към бюджета ще останат дължими, но ще може да се погасят до края на годината.

Предлага се също самоосигуряващите се, които са и работодатели, да могат да се възползват от мярката 60/40 по отношение на работниците си.

Третото предложение от този пакет е самоосигуряващите се на минималния осигурителен доход - до 610 лв. включително (земеделски и тютюнопроизводители), да имат право да получат за времето на извънредното положение по 60 на сто от съответния за тях и деклариран минимален осигурителен доход.

Според КНСБ това ще засегне около 230 000 души, а държавата ще трябва да отдели около 160.6 млн. лева, за да им осигури доходи по време на извънредното положение. Условието за отпускането на тази помощ трябва да е хората да не са прекратили дейността си.

Третата група мерки е за подкрепа на родителите на деца до 14 г., които са принудени да останат вкъщи заради затварянето на детски градини и училища. "За предприятията, които поради забраната на здравния министър не осъществяват дейност и ще се възползват от мярката 60/40, няма да има проблем. Тези майки (или бащи) така или иначе ще останат вкъщи и ще могат да гледат децата си, получавайки заплата", смятат от синдиката.

За хората, които работят във фирми, които не са прекъснали дейността си, но изпитват затруднения и са поискали помощ от държавата, се предлага да се позволи ползването на платен целеви отпуск. Идеята на синдикатите е той да се плаща за сметка на средствата, получени от НОИ.

За хората, които работят във фирми, които не изпитват проблеми в кризата, също се предлага даването на допълнителен отпуск за времето на извънредното положение. Идеята е той да се полага след изчерпване на платения отпуск на родителите.

По отношение на всички останали случаи, когато родителите са принудени да останат вкъщи, за да гледат децата си и за този период не получават нито трудово възнаграждение, нито обезщетение от осигурителната система, също да се предоставя целеви родителски отпуск и да им се предостави еднократната помощ от 325 лв. За тази помощ лицата лично следва да кандидатстват пред Агенцията за социално подпомагане.

"Възможно е при преценка помощта да се ограничи до самотни родители с деца до 14-годишна възраст, които са с право на месечни семейни помощи", предлагат от КНСБ.

Четвъртата група мерки е насочена към лицата, уволнени във времето на извънредното положение, които нямат право на обезщетение за безработица.

За тях КНСБ предлага да получат ваучери за храна на стойност линията на бедност, които да им бъдат предоставени за периода на извънредното положение. 

Споделяне

Още по темата

Още от България

Какво да се прави при бързото разрастване на коронавирусната зараза?