Коалициите на случайности се разпадат случайно

Подписването на коалиционно споразумение между НДСВ и ДПС е поставено под сериозна въпросителна. Недоволството сред част от ядрото на Движението за права и свободи заради оскъдния периметър, който му се предлага от НДСВ за участие във властта, е оправдано и като настроение, и като политически символ.

Кърджали - където се оказа най-сериозния проблем за отношенията между ДПС и НДСВ, е стара емблема на Движението за права и свободи. Тя не е свързана толкова с етническия състав на населението в този регион, колкото е неотделима част от демократичната еманципация на ДПС като един от ключовите участници в българския политически живот. В продължение на единайсет години преход политическите битки за Кърджали - независимо дали става дума за парламентарни, или за местни избори - отбелязваха труден, но последователен пробив на толерантността над нетърпимостта, предразсъдъците и опитите за конфронтация на етническа основа.

Своеобразен тест за политическа зрялост бяха местните избори от 1999-та година. В Кърджали на тези избори ДПС претърпя поражение, но прие резултатите с достойнство и се държа така, както би се държала всяка партия, свикнала и да печели, но и да губи избори. Резултатите от последния парламентарен вот реабилитираха позициите на ДПС в Кърджали.

Логиката ДПС да поиска да има свой областен управител в Кърджалийско не е и не бива да се разглежда като претенция на етническото мнозинство в региона, а като опит за постигане на две други неща. Едното: политически баланс на интереси по вертикала общини - кметства - областен управител. И второ: уплътняване на символа на двупартийната коалиция НДСВ - ДПС с по - реално участие на ДПС във властта.

НДСВ не предложи на по - малкия си партньор очаквания от него ангажимент в управлението. Дори може да се каже, че НДСВ до последния възможен момент се стремеше да ограничава колкото се може повече периметъра на предлагания достъп на ДПС до властта.

Не е трудно да бъдат посочени причините за разминаването между НДСВ и ДПС. ДПС поиска да бъде признато за равностоен по отговорностите си политически партньор в бъдещата двупартийна коалиция. НДСВ показа, че изобщо не е запознато и не отчита като фактор политическото развитие на ДПС, а иска само дистанцирано да го използва, същевременно плашейки се от неговите етнически характеристики.

Другояче казано - проблемите, които възникнаха в отношенията между НДСВ и ДПС, показват липсата на предварително изработена коалиционна концепция на НДСВ. Продукт на емоция и на случайността на натрупаното стихийно отрицание към реформите, НДСВ стъпи в българската политика без изисквания минимум познания за предисторията и потенциала на останалите формации.

При създалата се ситуация в отношенията с ДПС, каквото и да направи НДСВ, ще сгреши. Ако не коригира офертата си към ДПС, ще предизвика етническото му втвърдяване и ще даде доста опасен за българската евроатлантическа интеграция националистически сигнал. Ако пък отстъпи, ще изглежда, че е направило крачката назад под натиска на ДПС и че няма принципно, а конюнктурно отношение към властта.

НДСВ направи първата си голяма практическа грешка в българската политика. Конфликтът с ДПС, дори да бъде преодолян, ще остави дълбок белег върху очертанията на бъдещото управление. И това ще бъде белег не от конфликт, а от непознаване на обстоятелствата. Това ще бъде нещо като родов белег на бъдещото управление, дошло като заявка на случайността, настанило се случайно и съвсем случайно осъзнало, че след спечелването на властта предстои управлението на една държава.

Но случайните пришълци в политиката си отиват също случайно. А случайните коалиции - също толкова случайно, се и разпадат.