Коалиционни игри: блъфове, заплахи и скечове от България

 

България не иска и не се нуждае от нови избори. След три парламентарни вота миналата година сега е време за по-продължителен период на отговорно управление - това е посланието на електората от скорошните социологически проучвания. И това послание има основания, защото страната не може да остане без парламент и само по служебно правителство, когато се вихри истинска война в непосредствена близост до нас и когато предстои планирана бюджетна актуализация. Това е контекстът, в който се случват последните коалиционни игри в четворния управленски формат – игри, които отнемат много енергия за действия, които биха били далеч по-смислени.

 

Играят си на "тийнейджър заплашва да се самоубие"

 

Поне две от партиите в четворната коалиция – БСП и ИТН – си играят на “тийнейджър заплашва да се самоубие”. Корнелия Нинова се държи така, сякаш всеки момент ще напусне коалицията: тя дори си внесе предложение за гласуване с хартиени бюлетини, въпреки че миналата година БСП беше най-големият радетел за машинния вот. Ясно е обаче, че ако БСП разбие това управление, съдбата на партията на последващи избори ще е трагична. Това е така по много причини – спорен и не особено харесван лидер; политики, отблъскващи младите и проевропейски настроени хора; самоизолация в Европа. Но основната причина за бъдещ неуспех е, че БСП сама избира да се състезава основно на терена на “Възраждане”. А този терен, освен че е кафяв, разкалян и хлъзгав, е и пренаселен, защото на него загрява и Стефан Янев. Как тези три формации биха разпределили “патриотичната-путиноидна” ниша е трудно да се предположи. Едно е сигурно: каквото и да е разпределението, БСП ще са много неприятно изненадани.

 

ИТН и Слави Трифонов блъфират по-добре от БСП, че ще се самоубият. Това е така, защото те вече са го правили успешно. От първа политическа сила в предишния парламент те станаха пета в настоящия само в рамките на няколко месеца. Оттук е само една крачка до ново и този път окончателно самоунищожение. Рецептата на ИТН е позната и изпитана – предложения за спорни и дори абсурдни кадрови назначения, и извиване на ръцете на партньорите да ги приемат. Спорната кандидатура в момента е на г-н Каримански за БНБ, а към нея се добави и вече абсурдната кандидатура на г-н Карбовски за СЕМ. След този скеч вече мнозина сигурно се чудят за какъв важен пост ще бъде издигнат Шишо Бакшишо.

 

"Червените линии" на БСП

 

БСП не се предават лесно в надпреварата за по-убедително самоунищожение, обаче. Корнения Нинова не спира да чертае червени линии в подвижните “ценностни” пясъци, в които партията ѝ е затънала. Не можело да искаш да спреш войната, а да изпращаш оръжие, тръбят червените “миролюбци”. А с какво друго, освен с оръжие, може да бъде спряна една доста варварска военна агресия, която – ако се окаже успешна – със сигурност ще доведе до нова подобна агресия още по-близо до България? Нашата страна трябвало да стои и да гледа и да не се меси, защото така по-малко ще дразни Путин. Наистина ли обаче в Кремъл следят толкова внимателно и с добро око гърченето на българските социалисти? И не смятат ли там, че това гърчене е просто един допълнителен белег за слабост и уязвимост?

 

Това са важни въпроси, които трябва да си задават “ценностно-ориентираните” социалисти, но има и други питания от по-оперативно естество. Например, как нещо, което не е в коалиционното споразумение – като изпращането на оръжие за Украйна – може да бъде “червена линия” за участие в коалицията? Нали самата Корнелия Нинова твърди, че тя може да внесе искане за промяна на машинния вот въпреки несъгласието на останалите три партии, защото това не е част от коалиционното споразумение? Защо тогава останалите три партии да не могат да внесат искане за изпращане на оръжие в Украйна в парламента, на базата на същия аргумент? И в крайна сметка, България е парламентарна република: няма логика по която най-малката и четвъртата по големина партия в НС (“Възраждане” и БСП) да могат да налагат мнението си по ключов външно-политически въпрос на всички останали. Ако, разбира се, не става дума за някаква особена логика на самоунищожение с причиняване на максимални щети за себе си и на партньорите.

 

Много кандидати за лидери в "идейната надпревара" за Северна Македония

 

За капак и отношенията със Северна Македония също стават жертва на някакви тясно партийни игри и позиционирания за бъдещи избори, с които се блъфира. България е поставила пет условия и половина за започване на преговорите между ЕС и съседката ни. Най-важното и трудното от тези условия е вкарването на българите в конституцията на СМ като “държавотворен народ”. От македонска страна изглежда има готовност за такава важна стъпка, както и за придвижване на работата в историческата комисия – другият препъни камък. Но такива промени на позициите на съседите трябва да се мотивират от българска страна и с перспектива за вдигане на ветото в разумен срок. Някои партии у нас обаче вече се държат така, че каквото и македонците да направят, то все няма да е достатъчно и ние така или иначе няма да вдигнем ветото.

 

Тази магарешка позиция набира скорост, а в магарешките надпревари пръв най-вероятно ще излезе Костадин Костадинов, колкото и да се инати Корнелия Нинова. “Възраждане”, например, вече предложиха референдум за започване на преговорите на СМ с ЕС. Ако за започването на преговори искаме референдум, смятайте какво ще искаме пък за решението за членството на СМ в ЕС! Сигурно тогава Костадинов ще предложи най-малкото преосноваване на българската държава със супер Велико новоучредително събрание в Онгъла. Това, че Нинова и Радев ще се класират след “Възраждане” и Стефан Янев в “идейната” надпревара за СМ, не трябва да ги успокоява: самото участие в тази надпревара вече е достатъчна диагноза.

 

Какво можаха да свършат управляващите дотук?

 

Блъфовете, заплахите, скечовете в момента засенчват всичко хубаво, каквото това управление е направило дотук, а и би могло да направи. Затова си струва да се изброят някои от тези успехи без особен коментар:

 

Този списък може и да бъде продължен. Той показва, че коалицията има на какво да стъпи. И че може да отстрани общественото усещане за загуба на посока, ако се фокусира върху справяне с реални проблеми. И като отстрани някои допуснати кадрови недоразумения, каквото изглежда е министърът на културата. Но най-важното е партиите да спрат да си играят на заплахи със самоубийства и да започнат да се държат като зрели индивиди. Това, уви, изглежда не е лесна задача.