Кое е най-малкото зло при решаването на конфликта в Сирия?

Трябва да се активизира кампанията за намиране на дипломатическо решение и да се окаже по-съществена подкрепа на бунтовниците.

Нищо през последните години не олицетворява външнополитическата дилема "и да действаш, и да бездействаш, все губиш" по по-кръвопролитен начин от Сирия.

Всички варианти за Запада, специално за Барак Обама, са рискови. Ако не се прави нищо, гражданската война може да стане двойно по-кървава, да обхване нестабилните съседни държави и дори да завърши с победа за омразния режим на Башар Асад. Ако се направи всичко възможно - от въоръжаване на бунтовниците до пряко нападение над силите на Асад, поне с въздушни удари - Америка може да бъде въвлечена в тресавище подобно на тези в Афганистан или Ирак.

Ако обаче се направи нещо колебливо между тези две крайности като се помага донякъде на бунтовниците, но недостатъчно за сваляне на Асад, това може да е възможно най-лошата комбинация. Това поражда риск да се одързостят колебаещи се потенциални съюзници на Асад да застанат на негова страна, като същевременно удължава времетраенето на катастрофата, а екстремистите вземат превес и от двете страни на бойното поле. Този среден път е избраният от Обама.

Списание "Икономист" отдавна призовава да се установи забранена за полети зона от хуманитарни съображения. Това решение е несъвършено. Но цената на бездействието е все по-очевидна за Сирия и за целия регион. Достигнатото равнище на диващина означава, че дори Обама не може да се прави, че не вижда какво става, но също така го затруднява да се намеси. Ако не бъде въведена забранена за полети зона, Америка и съюзниците ѝ трябва поне открито да въоръжат избраните от тях бунтовници, за да ускорят свалянето на Асад, но също и да организират мирна конференция с всички главни заинтересовани, включително Русия.

Ситуацията в Сирия прерасна от ужасна в катастрофална. През последните няколко седмици силите на Асад си върнаха преимуществото в някои райони. Част от плана на президента е да се създаде желязна ос от Дамаск на северозапад през ключовия град Хомс до крайбрежния и планински център на малцинствената му алауитска секта. Поради това започна прочистване на сунитите в някои крайбрежни градове.

Ако режимът успее да се окопае в тази зона, той може да е в състояние да нанася удари в останалата част от страната, където бунтовниците все още имат превес. В същото време съюзниците на режима Иран и Хизбула, шиитската партия милиция от съседен Ливан, обучават и въоръжават алауитските милиции на Асад. Русия пък може да подобри противовъздушната му отбрана.

Великобритания и Франция искат да наклонят везните в полза на бунтовниците, но са възпрени от ембарго на ЕС, което забранява да им се доставят оръжия. Междувременно Обама изглежда решен да не допусне САЩ да бъдат въвлечени, дори ограничено с доставки на американски оръжия. Предвид неотдавнашните провали в Ирак и Афганистан, това е разбираемо. То обаче е и погрешно.

Сирия беше толерантно място, но колкото повече се проточва конфликтът, толкова по-вероятно става най-опасните бунтовници, които са се заклели във вярност на Ал Каида, да излязат на преден план. Ако падне режимът на Асад, екстремистите може дори да предизвикат втора гражданска война. Това би могло да доведе до победа на Ал Каида, а това ще е също толкова лошо, колкото сегашната благоприятстваща Асад безизходица.

Минималистичният подход на Запада засилва позициите на екстремистите, защото Саудитска Арабия и Катар (с помощта на не кого да е, а на ЦРУ) прехвърлят пари на най-радикалните групировки. Междувременно по-умерените бунтовници са оплетени в ситуация тип "кокошката или яйцето".

Колкото по-дълго се колебае Западът, толкова повече отслабват умерените; а колкото по-силни стават бунтовниците екстремисти, толкова повече нарастват надеждите на режима да оцелее. Аргументът против въоръжаването на бунтовниците (че това ще налее масло в огъня) не издържа на проверка. Оръжията неизбежно ще увеличат насилието в краткосрочен план, но страната вече е в пламъци, а повечето от тях са запалени от режима. По-умерените бунтовници се нуждаят от помощ. Следователно Европа трябва да отмени ембаргото си, а Обама да престане да е неутрален.

Подкрепата за бунтовниците може да подобри шансовете за полезно протичане на конференцията, за която САЩ и Русия неотдавна се договориха по принцип. Всякакъв натиск, включително военен, трябва да се окаже на Асад в периода преди дискусиите, а бунтовниците трябва да бъдат убедени да се откажат от настояването си той да напусне властта преди да могат да започнат преговорите.

Досега руснаците изглеждаха доволни да оставят Сирия да се вари на бавен огън с надеждата, че САЩ ще изглеждат безсилни и некомпетентни. Владимир Путин обаче не иска ислямските фундаменталисти в крайна сметка да станат новите управници на Сирия, нито пък му допада мисълта за изпуснати от контрол химически оръжия.

Преговорите трябва да започнат сериозно възможно най-скоро, вероятно в Женева, с цел постигане на споразумение за прекратяване на огъня, преходно правителство и избори под международно наблюдение. Това остава най-добрият начин да се спаси от пълна разруха каквото е останало от Сирия.

По БТА