Кое е по-плашещо: да има или да няма война срещу Ирак

Какво е по-плашещо днес -- да има или да няма война срещу Ирак? Страхът стои в основата на спора как да се справим със Саддам Хюсеин. И двете страни -- противниците и защитниците на войната, вместо да представят разумни доводи всяват паника. В резултат на това се създава атмосфера на несигурност и тревога. Не това е начинът за справяне с международна криза.

Вчера британският министър на отбраната Джеф Хун съобщи, че още няколко хиляди британски войници ще бъдат изпратени в района на Персийския залив. При липсата на убедителни доказателства, които да оправдаят войната срещу Ирак, правителството използва последното си пропагандно оръжие -- страха.

Убеждават ни, че войната е единственото средство да бъде спасен света и "бъдещите поколения" от заплахата на оръжията за масово унищожение. Страхът обаче е нож с две остриета. Той кара някои хора да не бъдат толкова склонни да заминат за района на Персийския залив или другаде, където могат да възникнат проблеми. Британска благотворителна организация, която изпраща професионалисти на работа в развиващите се държави, съобщи, че след 11 септември 2001 г. желаещите да работят в чужбина са намалели с 40 процента, заради страха от терористични нападения в чужбина и икономическата нестабилност в родината.

Появяват се информации, че от страх мнозина британски запасняци са поискали да бъдат изключени от списъците за мобилизация. Прокрадващият се страх от неизвестното бъдеще влияе на общественото мнение дори в Америка. На президента Джордж Буш не му е толкова лесно да представи "Войната в Залива II" пред обществото. Последните проучвания на общественото мнение показват, че 80 процента от американците биха подкрепили евентуална война срещу Саддам Хюсеин, само с мандат на Съвета за сигурност на ООН.

Откога по-голямата част от американците формират мненията си на базата на изказванията на руското, китайското или френското правителство пред ООН? По-скоро много от тях използват доводите на ООН като смокиново листо, с което да прикрият собственото си неудобство от това какво може да донесе войната срещу Ирак. Нервното напрежение в САЩ обаче е обхванало дори най-високопоставените представители на администрацията. Правителството действа много по-предпазливо, отколкото подсказва гръмката му реторика. "Ястребите" в Белия дом твърдят, че Саддам представлява смъртна заплаха за всички. Ако наистина си вярваха, тогава трябваше да предприемат действия срещу него без да се замислят, или да заличат Ирак от картата на света, без да се вслушват в думите на Ханс Бликс и на другите бюрократи от ООН.

САЩ обаче, които явно се опасяват да започнат едностранни действия, нееднократно се обръщат към ООН за одобрение. Неотдавнашните съобщения, че Вашингтон не е решил дали да изпрати Саддам в изгнание или да изпрати срещу него войниците си, карат много американци да споделят мнението, изписано на плакат в Сан Франциско -- "Буш е празна бойна глава". Американската армия също не е защитена от чувството на тревога. В навечерието на евентуален военен конфликт по-голямата част от американските войници се тревожат от предполагаемата опасност от ваксината срещу антракс. От своя страна британските войници се притесняват дали техните оръжия и танкове ще действат в пустинята и обсъждат рисковете да бъдат улучени от хвърлени погрешка американски бомби. Очаквайте съдебните жалби да завалят веднага, след като куршумите заглъхнат.

Страхът се превърна в най-важното оръжие и за хората, противопоставящи се на войната. Главните критици на водената от Буш и Блеър кампания не се противопоставят категорично на войната, те дори подкрепят други войни като тези в Сърбия и Косово. Техните опасения в случая с Ирак се основават повече върху паниката отколкото върху принципа.

Страхът заплашва всичко цивилизовано в нашето общество в много по-голяма степен, отколкото Саддам. От една страна той дава тласък за войни в чужбина и недемократични мерки в собствената ни страна. От друга страна той представя извинение за чувството на морално поражение. Страхът е оръжието за масово унищожение, от което трябва да се страхуваме най-много и не се нуждаем от инспектори на ООН, които да ни кажат къде да го открием.

По БТА