Кое може да обърне тенденцията за постоянен спад в избирателната активност в изборите за ЕП?

Този месец милиони гласопадаватели в Европа могат да изберат нов състав на Европейския парламент (ЕП), но на последните избори по-малко от половината от тях упражниха това право. През 1979 г. Европейската икономическа общност - предшественикът на Европейския съюз (ЕС) - регистрира избирателна активност от 62 на сто. Тогава блокът се състоеше от девет члена - Белгия, Великобритания, Дания, Западна Германия, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия и Франция. Преди пет години активността в 28-членния ЕС бе 43 на сто - най-ниската в историята. През 2009 г. нивото не бе много по-високо.

Едно от възможните обяснения за тази тенденция на спад е фактът, че избирателите имат слаби познания за многодържавното законодателно събрание на ЕС и затова има по-малък интерес към ЕП, отколкото към националните избори и националните въпроси. Например имената на кандидатите не винаги са познати на гласоподавателите. Неотдавнашно проучване в Германия показва, че месец преди тазгодишните избори за ЕП само всеки втори германски граждани може да назове кандидат от водеща партия.

Сред другите обяснения са късното начало на предизборната кампания и разширяването на блока. "Ниската избирателна активност се дължи, накратко казано, на добавянето на повече страни, в които по принцип има по-ниска активност за национални и европейски избори", казва пред ДПА Линда Берг, директор на Центъра за европейски проучвания към Университета в Гьотеборг, Швеция.

През 2014 г. в 28-членния блок избирателната активност по страни силно варира. В Белгия тя е била 90 на сто, а в съседния Люксембург - 85 процента, но това не е израз на голям ентусиазъм за гласуване, а защото в тези страни то е задължително. На другия край на класацията са Унгария (29 на сто), Полша (24), Чехия (18) и Словакия (13) - всичките присъединили се през 2004 г.

В Швеция се наблюдава увеличаване на избирателната активност през последните три избора за ЕП, което е в разрез с общата тенденция. Месец преди изборите няколко потенциални избиратели на "Дротнинггатан", главната пешеходна улица в Стокхолм, казаха, че се колебаят, но не само за кого да гласуват, а дали изобщо да го правят.

"Мисля да гласувам, но още не съм решил напълно", каза Микаел Хейденберг, 21-годишен студент по политология, като се позова на това, че "европейският вот не е толкова важен като националните избори". Неговият приятел Ерик Ларнмарк, който работи като компютърен програмист, се съгласи, но подчерта, че "има много достъпна информация" за изборите за ЕП и различните партии.

Други посочиха, че е важно да упражнят демократичните си права. Роденият в Мавритания Мохамед Седина, служител в сувенирен магазин, "е сигурен", че ще гласува. Получил шведско поданство през 2015 г., той чувства, че "за Швеция е важно да има глас в ЕС", а оттам и пред света. Родената в Турция Севда Саманджъ, която работи в стокхолмска болница, каза, че почти със сигурност ще гласува. Като носител на шведски паспорт, тя иска да подкрепи свободното движение в Шенгенската зона, която включва 22 държави от ЕС и четири други.

Според Берг ниската избирателна активност е парадоксална предвид факта, че през годините правомощията на ЕП са се увеличавали. В опит да повиши активността парламентът организира кампания, която да насърчи избирателите да упражнят правото си на глас. В добавка към информации в социални медии като Туитър и Фейсбук на различни места из Европа се провеждат срещи. Берг отбеляза, че такива кампании понякога водят до повишаване на активността в национални избори, но предстои да се види дали този "проактивна" мярка ще се отрази на избирателната активност.

Проучване на Европейския център за външни отношения и на "ЮГъв" установява, че едва 43 на сто от анкетираните казват, че със сигурност ще гласуват през май. "Това е важен въпрос, защото е свързан с легитимността на Европейския парламент", каза Натали Брак, гост професор в Европейския колеж. По думите ѝ участие под 40 на сто ще прати "силен сигнал", че усилията за повишаване на интереса към изборите са били безуспешни. Според Брак и други изследователи надигането на популистки партии може да породи интерес към изборите. "Те мобилизират хората и те принуждават другите партии също да говорят за Европа в изборите вместо по национални въпроси", каза тя.

Във Финландия евродепутатът Юси Хала-ахо - лидер на евроскептичната партия "Финландците", класирала се втора на общите избори миналия месец - каза наскоро: "Да не се гласува на изборите за ЕП е също толкова глупаво, колкото да се гласува за партии, които настояват за по-интегриран Европейски съюз".

По БТА