Което съществува, е възможно

Кампанията на победителите бе съградена предимно от анти-корупционна реторика. Докладът на Прозрачност без граници (www.transparency.org) за възприемането на корупцията потвърждава изводите на ИПИ от наблюдението на деловия климат в България: през 2000 г. средата за водене на бизнес се подобрява, а корупцията намалява (виж бр. 27). На това отгоре България вече попада в една група с Чешката република и Хърватска. В тези страни общественият разговор за корупцията не съдържа ексхатологичните заклинания на българския дебат.

Едно по-внимателно сравнение дори ще покаже, че правилата на играта са в общи линии по-добре разработени и прилагани у нас.

Сравненията навеждат на мисълта, че:
" първо, общественото чувство за несправедливост в разпределението на облагите от реформите у нас е много по-дълбоко и,
" второ, че съревноваващите се за властта не разполагаха със свидетелства за стопанска несъстоятелност на управлението на предшествениците.

Ако предизборната реторика не бъде потвърдена с дела, страната ще се върне към опита от 1997 и началото на 1998 г. Тогава г-н Васил Гоцев твърдеше (по повод правното определение на "престъпления, свързани с приватизацията"), че корупцията ще изчезне, защото те са "хора с друг морал", а г-н Иван Костов с гордост заяви, че той е гарант за честното управление на страната.

НДСВ в общи линии засега дава същите гаранции. Но има шанс да се изведат поуки от действията на предшествениците.

Фиск

Фискалната, банковата и дълговата статистика в България са вече на нивото на най-добрите стандарти. Данъците са по-"плоски" и отчетните процедури са по-прости, отколкото в Полша, Словакия, Чешката република и Хърватска.

Както стана дума в предишния брой, революционни промени в тази област не са възможни. Освен ако не се поеме риск от дестабилизиране на цялата система. Опасенията от такава безотговорност са добре описани от Илиян Михов от нашия институт и INSEAD в Париж (Капитал, бр. 24, 2001, с. 14) и Любомир Митов от Institute for International Finance (www.mediapool.bg - 12 юни 2001).

Възможните развития са в областта на по-нататъшното намаляване на корпоративното облагане (с темпа, определен през 2000 г.) и в засилването на "плоскостта" на подоходното облагане в името на повече справедливост и стимули за производство на благосъстояние.

Съществена е и ролята на фиска (държавата) като работодател. Осъществяването на икономии на средства е съмнително и всеки по-драстичен опит в тази насока ще доведе до по-нисък приход в НОИ (съответно увеличаване на неговия дълг). Възможно е обаче увеличаване на възнагражденията за отговорните длъжности в администрацията, след внимателно проучване на вероятностите за по-ефективна работа; за делегиране на отговорности и за частно предлагане на държавни услуги.

Банки

В банковата сфера е налице шесткратно снижаване на долната граница по кредитите (от 120 000 през 1997 г. до 15-16 000 в началото на 2001 г.), както и възстановяване на жилищните и потребителските заеми. Причините за това са по-високата конкурентност на отрасъла и по-голямата прозрачност на процедурите. (Виж по тези въпроси: Assenka Yonkova, Bulgarian Financial Sector on Crossroads Between Legacy of the Past and Current Development - www.ime-bg.org/finance и www.competitiveness.bg/library/financialsector ).

Съществени подобрения са възможни по три начина:
" ускоряване осъществяването на правата на кредитора чрез: уеднаквяване на правата на държавата и търговските банки като кредитор, по-бързи процедури по принудително изпълнение и подобряване или изменение на ролята на съдията-изпълнител (съответните промени в ГПК са готови от 1998 г., консултирани са с АТБ и БИБА);
" промени във функционирането и информацията в кредитния регистър в посока на публичността на кредитната история на клиентите на банките, предлагането на качествена информация за клиентите (общият дизайн на тези промени е принципно известен);
" промяна на мисленето по повод кредита, като основният въпрос следва да бъде: "при какви условия банките биха предоставили повече кредити?", включително онези, които специализират в областта на малките кредити и рисковото финансиране.

Ако се зададе последният въпрос, ще се получи следния отговор: условие за по-широкия кредит е бизнесът с неизкривено счетоводство, добър маркетинг и управление. Иначе казано, основанията за сравнителната "плитчина" на банковия сектор са дълбоко институционални и чудеса не са възможни.

Дългови инструменти

Поради сбъркани преди схеми страната навлиза в период на вторична приватизация. Вместо назначените чрез РМД приватизатори има шанс да се появят нормални кредитори и инвеститори да заемат тяхното място.
При осъществяване на вече планираните промени за налагане на правата на кредиторите, основен въпрос на ефективността на стопанската структура става търгуемостта на дългове. Нейните инструменти засега липсват, ако се изключат наскоро създадените възможности за ипотечни облигации.

Редица регламенти за други подобни инструменти са или готови, или лесно могат да бъдат създадени. Става дума за т.нар. прехвърлящи облигации (нещо като универсален сесионен инструмент), депозитарни разписки, потребителски облигации и др. подобни. Законопроект за прехвърлящите облигации бе внесен в предишното законодателно събрание от г-н Никола Николов, но, както се казва, се оказа по-голям от главата на народните представители.

Приватизация

ДПС като предполагаем коалиционен партньор на НДСВ досега нееднократно се е изказвало за засилване на следприватизационния контрол. Ефектите са добре описани в литературата (за опита на България виж: www.ime-bg.org/disc.htm ).
Би било крайно вредно тези аспирации да се претворя в живота. През 2000 и 2001 г. безсмисленото вменяване на задължения на новите собственици почти изчезва.
Съществен проблем е общата традиция. Средно около 6-7% от сделките са били чрез търг; останалите - чрез преговори със стратегически купувач.

Възможно е горните съотношения да се обърнат. 90 на сто от сделките могат да са чрез търг или чрез процедури, близки до търга. Следприватизационният контрол следва да се изтласка на периферията и опрости (доколкото ретроактивните действия по вече подписани договори са противопоказни и почти невъзможни). България през 2001 г. е много по-добро място за агресивно търсене на чуждестранни инвеститори от 1997, 1998 и дори 2000 г. Резервът в това отношение е съществен. Освен т. нар. естествени монополи, допълнително поле на частната инициатива и капитал са квазидържавните (и квазифискални) части на пенсионното осигуряване и целият здравен фонд.

Собствено "административните" услуги

През 1999 г. съобразяването със законите на стопанска дейност в България беше близо 2,5 пъти по-скъпо от това да ги заобикаляш. Пак тогава разходите за работа с правителството са на равнището от около 12% от БВП. Около 2/3 от тези разходи бяха за сметка на големите фирми.

През 2000 г., със съдействието на FIAS на Световната банка и British Know How Fund (Bannock Consulting), започнаха проекти за опростяване на навлизането в бизнеса. Включително става дума за създаването на услуги-на-едно-гише във Видин и за прилагането на процедури, осигуряващи прозрачност като предварително условия по линия на FESAL 3. Очевидно е, че тези проекти следва да продължат. Въпросът е как.

Едното гише, където и да е то няма смисъл, ако не се приложи т.нар. "принцип на декларацията": започващите бизнес декларират, че спазват всички изисквания и започват да си вършат работа. Контролните "органи", където това е рационално, запазват правото си да проверяват. Особеност на българската правна рамка обаче е, че не се знае какво е рационално: къде свършва разрешението и къде започва лицензията, на какво основание правителството може да налага и налага квази-данъчни задължения с подзаконови актове. Тези неща са ясни според полската, но не и според българската конституция. Вероятно те трябва да се уредят с особен закон за стопанската дейност, концепцията за който вече е подготвена от Агенцията за малки и средни предприятия.

Освен това много е важно бизнесът да знае какво му готви правителството. Досега правителството имаше привилегировани представители на деловите среди, с които да си говори. Едва през края на мандата на ОДС се появи спорадичното разкриване на съдържанието на подготвяни правителствени и законови регламенти. Започна натрупване на експертиза по т.нар. предварителен анализ на въздействието на регламентите (regulation impact analysis), както от страна на правителството, така и на страната на евентуално засегнатите. Логично е тези усилия да продължат. За целта обаче следва да се подобри прилагането на Закона за достъп до обществената информация, който не предполага конфиденциалност на подготвяните регламенти, но една заповед на министър-председателя от началото на тази година всъщност я въвежда.