"Кофас": Ситуацията в Турция създава рискове при плащанията към български компании

"Кофас": Ситуацията в Турция създава рискове при плащанията към български компании

Ситуацията в Турция продължава да създава известни рискове и несигурност при плащания към български компании. Тази несигурност ще принуждава все повече български компании да търсят начини да избягват валутните рискове и да търсят защита на плащанията си. Това показва анализът на консултантската компания по управление на риска "Кофас" (Coface), съобщиха от компанията.

В началото на седмицата беше публикуван указ на турския президент, според който лирата ще бъде единствената валута, която може да бъде използвана в по-голямата част от сключваните договори, между турски субекти (с някои малки изключения). В указа обаче не са посочени изключенията за кои сделки се отнасят. Очаква се това да стане ясно в следващите дни.

Преди това централната банка на Турция предприе действия в подкрепа на лирата, която пада главоломно, както и за да стабилизира покачващата се инфлация. Банката съобщи, че в икономиката има по-значителна тенденция за ребалансиране, тъй като външното търсене остава силно, докато вътрешното търсене продължава да е слабо.

Турските власти рязко намалиха и прогнозите за растеж на икономиката до 3.8% за 2018 г. и 2.3% за 2019 г. Предишните прогнози бяха за растеж на 5.5% за двете години. Програмата предвижда инфлацията да нарасне до 20.8% през 2018 г. и 15.9% през 2019 г. За намаляването на дефицита по текущата сметка се разчита на продажбата на фармацевтични продукти, енергийните и нефтохимическите продукти. Съгласно новата икономическа рамка, властите полагат усилия да намалят растежа до по-устойчиви нива.

Според анализа на "Кофас" това е свързано и с редица рискове. Въпреки действията на държавата, финансовото състояние на много компании изглежда, че е изложено на риск поради нарастващия дълг и производствените разходи. Тези условия вероятно ще доведат икономиката до рецесия през втората половина на годината. Средното ниво на общия растеж е над 3% през цялата 2018 г., което се дължи на силния ръст от 6.2% на годишна база през първото полугодие.

Досега банковата система остана устойчива на валутните сътресения. Банките имат добри международни основни показатели, като регулаторен капитал и качеството на активите. Коефициентът на капиталова адекватност на банковия сектор възлиза на 16% (спрямо препоръчителните 8% от Базел 3), а коефициентът на основна капиталова адекватност - 13% (към препоръчителните 4 - 5%). Но в случай на по-нататъшно обезценяване на лирата, съотношението на необслужваните кредити (3.1% през юли 2018 г.) може да се увеличи.

Според някои медийни доклади властите могат да обявят нови мерки за намаляване на нарастващите рискове относно баланса на банките в резултат на спада на лирата и повишаването на лихвените проценти. Медийните доклади споменават възможността за прехвърляне на необслужените кредити на друго предприятие. Ако неспособността на частния сектор да изплати дълга си в предстоящите тримесечия се увеличи, то банковия сектор може да има затруднения със справянето на необслужваните заеми и исканията за преструктуриране на заемите от частния сектор. Краткосрочният външен дълг на банките е бил 45 млрд. долара към първото тримесечие на 2018 г. Условията за рефинансиране на банките остават да бъдат наблюдавани, за да се оценят по-нататъшните банкови и суверенни рискове.

Още от Бизнес

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?