Когато лекарствата спрат да действат

Как да противодействаме на заплашителното покачване на антибиотичната резистентност

Някои смятат, че трудът на Дарвин за еволюцията е ”само теория”. Опитайте се да обясните това обаче на приятелите и роднините на 700 000 души, които годишно умират от резистентни към лекарства инфекции. Резистентността към антимикробни лекарства като например антибиотиците и препаратите срещу малария е нагледен пример за оцеляването на по-силния. За съжаление, когато има силни микроби, това означава - болни хора. Лекарствената резистентност е не само един от най-ярките примери за еволюцията, но има и много висока цена по отношение на човешкия живот. И става все по-лошо. Прогнозите са, че до 2050 година смъртните случаи от лекарствена резистентност могат от 700 000 сега да се увеличат до 10 млн. годишно.

Може да бъде простено на циниците за скептицизма им, че са чували това и преди. Предупрежденията, че отново може да се стигне до епидемия от бактериални заболявания заради прекомерната употреба на антибиотици след 40-те години на миналия век, се оказаха неоснователни. Това е така заради спада в инфекциозните заболявания като туберкулоза и холера, върлували масово пред 19 век, което се дължи на по-добрите битови условия на живот с чиста вода, канализация и др, не на пеницилина.

Истинската опасност е много по-скрита, но смъртоносна все пак.

Въпреки подобренията в общественото здравеопазване, в Индия всяка година 60 000 новородени умират от лекарствена резистентност. Където има ендемична инфекция, има резистентност към лечението ѝ. Това важи обаче и за богатите държави.

Резистентни версии на бактерии като стафилококус ауреус увеличават риска от следоперативна инфекция. Може да дойде ден, в който плановата операция да стане неуместна, а трансплантацията на органи - направо опасна. Представете си, че всички в тропиците отново са уязвими на малария и всяко убождане може да доведе до фатални инфекции.

И именно старите заболявания са тези, от които трябва да се страхуваме, а не новите.

Трагедията на общите блага

Разпространението на лекарствената резистетност е пример за трагедията на общите блага. Високата цена, която се плаща, не се вижда от отговорните за това.

Грижите се за селскостопански животни? Добавете антибиотици в тяхната храна, за да се засили растежа. Разходите за повишената устойчивост на бактериите се поема от обществото като цяло. Имате болки в гърлото? Вземете антибиотици в случай, че е бактериална инфекция. Ако е вирусна, а оттам и нелечима с антибиотик - не вреди, с изключение на някой друг, който по-късно хваща устойчива инфекция.

Липсата на стимул да се постъпва правилно трудно може да се коригира. В някои здравни системи лекарите са възнаградени за писането на рецепти. Пациентите смятат, че няма вреда да спрат антибиотика преди пълня курс, когато симптомите им изчезнат, неглижирайки това, че оставят в себе си живи най-устойчивите бактерии. Тъй като много хора погрешно вярват, че хората развиват резистентност, а не бактериите, те не осъзнават, че правят нещо нередно.

Смърт от убождане
В днешно време никой не гледа на градинарството като на опасно занимание. На 14 март 1941 година британският полицай Александър Албърт умира от това. По-рано същата година той е бил одраскан по лицето от бодил на роза. Раната била заразена с бактерии, вероятно стафилококус ауреус с примес на стрептококи и мъжът получава сепсис. Първо той губи зрението на едното си око, а след това и живота си. Това, което прави Александър двоен карък е, че той е бил почти излекуван. Болницата, в която е лекуван, е на няколко стотин метра от лабораторията, където Хауърд Флори и Ърнест Чейн разработват пеницилина. Поредица от инжекции с него са били близо до унищожаването на инфекцията на Александър, но двама учени спират лечението преди да са убили всички бактерии. И когато лечението спира, сепсисът се възвръща.
Пеницилинът е вече на разположение в големи количества, както и много други антибиотици, които убиват бактериите. А убождането на трън днес изглежда незначителен дразнител, не потенциален убиец. Но това може да е прекалено оптимистично мислене.
Изследване на Центъра за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (CDC) установи, че броят на случаите на сепсис е нараснал от 621 000 до 1141000 между 2000 г. и 2008 г., а смъртните случаи са се увеличили от 154 000 до 207 000. Една от причините за това е появата на MRSA - а разновидност на стафилококус ауреус, който не може да бъде убит с метицилин, един от най-ефективните потомци пеницилина. И това е само част от проблема. Преди три години CDC публикува списък на 18 резистентни микроби, които заплашват здравето на американците. Пет от тях (включително MRSA) са причина сепсис.

Щом не можем да променим поведението, не може ли да създадем нови лекарства? По ирония на съдбата, пазарният механизъм не работи тук.

Лекарите искат да запазят най-мощните лекарства за най-тежките случаи, които са резистентни към всичко останало. Няма никакъв смисъл да се предписват скъпи лекарства под патент за обикновена хрема, когато и нещо, което струва стотинки, ще свърши работа. Пазенето на скъпите и мощни лекарства за спешни случаи е разумно и оправдано от гледна точна на обществения ресурс. Но това държи продажбите на тези продукти ниски и фармацевтичните фирми нямат стимули да инвестират в научноизследователска и развойна дейност. Например препаратът "Артемизин", който замени по-ранните лекарства срещу малария,срещу които инфекцията бе станала резистентна, и който в момента също се сблъсква с проблема за резистентността, беше въведен не от фармацевтична компания, а от китайски учени.

Подслаждане на горчивото хапче

Тъй като срещу микробната резистентност няма панацея, битката трябва да се води на много фронтове.

Да започнем с храната. Употребата на антибиотици, за да се ускори растежът на селскостопанските животни, може например да бъде забранена, каквито ограничения има в ЕС. Още по-добре, ако правителствата се споразумеят да прилагат заедно и широко тези правила. И за хората, и за животните, политиката трябва да е към масова ваксинация, така че инфекциите да бъдат предотвратени. Това би трябвало да се хареса и на затруднените финансово здравни системи, защото профилактиката е по-евтина от лечението. По същата логика болниците трябва да наблегнат на хигиената за предотвратяване на инфекциите. Правителствата трябва да образоват обществото за това как работят антибиотиците и как хората могат да помогнат, за да се спре разрастването на резистентността.

Тези политики не могат да преобърнат трагедията на общите блага, но могат да я направят по-малко трагична.

Също така могат да се увеличат стимулите за иновации. В декларация от януари 85 фармацевтични компании обещаха да действат срещу лекарствената резистентност. Дребният шрифт в документа разкрива, че декларацията всъщност е претекст да се поискат пари, но тя също така признава необходимостта от нови търговски модели за насърчаване на иновациите.

Това е застъпено и в последния от поредицата доклади, поръчани от британското правителство и благотворителната организация Wellcome Trust. Сред многото препоръки икономистът Джим О’Нийл предлага награди за навлизане на пазара на нови антибиотици на базата на тяхната използваемост. Това ще гарантира награди от 800 млн. -1.3 млрд. долара за новите лекарства на върха по приходи от продажби.

Друго предложение на О’Нийл е да се разшири изследователският фонд, създаден от британското и китайското правителства за спонсорирането на развитието на евтини диагностични техники. Ако лекарите могат да кажат мигновено дали инфекцията е вирусна или бактериална, те вече няма да бъдат изкушени да се презастраховат с изписването на антибиотици за всеки случай. Ако лекарите знаят кой антибиотик най-ефективно ще ликвидира инфекцията, те ще избегнат изписването на медикамент, срещу който има частична устойчивост на бактериите. Това ще предотврати по-нататъшното разпространение на резистентни щамове. Комбинирането на политики, за да постигнем много неща наведнъж изисква политическо лидерство, но последните глобални кампании срещу ХИВ/СПИН и малария показват, че е възможно.

Достатъчно време е загубено в предупреждения за антибиотичната резистентност. Дошъл е моментът да направим нещо по въпроса.

Още по темата
Още от Свят

Одобрявате ли протестите за цените на горивата?