Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Когато журналистите се глезят, лесно ги купуват с вкусни бонбони

0 коментара

Напрежението в БНР след избирането на Иван Бориславов за генерален директор е на път отново да ни върне към спомените за журналистическите протести отпреди десет години, когато в ефира непрекъснато звучеше прочутата песен на Бийтълс "Let it be". Но за разлика от онези времена, в които на хората им беше ясно кой и срещу какво се изправя, сега едва ли някой гражданин би могъл да си обясни какъв е точно проблемът в националното радио. Има обявен конкурс за генерален директор. На първия кръг нито един от кандидатите не печели. Насрочва се нов конкурс. Единият от тримата считани за фаворити е предпочетен от НСРТ. Част от журналистите в БНР излизат с декларация, че не приемат неговите идеи и го призовават до края на работния ден да освободи поста, който практически още не е заел. В противен случай, се казва в декларацията, ще има стачни действия.

Мнозина побързаха да направят аналогия между ставащото в БНР и професионалния бунт в чешката телевизия,довел до отстраняването на неприемания заради едностранната си политическа обвързаност неин шеф. Ако, обаче, се вгледаме внимателно в двата паралелни сюжета, ще открием твърде съществени разлики. Толкова съществени, че на практика не ни позволяват да говорим за съизмеримост или каквито и да е по-дълбоки сходства между пражките и софийските журналистически протести.

Основната разлика е в това, че чехите имаха убедителна концепция, успяха да се консолидират трайно около нея и да привлекат солидна част от общественото мнение на своя страна. При протеста в БНР не личи концепция. Той е по- скоро хаотичен, отколкото подчинен на кауза. Елементите му създават усещането за отбраняване на вътрешногрупови интереси, а не на принципи. Колкото и да е странно - представителите на най-говорящата медия - БНР - и досега не успяват смислено да изрекат всъщност защо и точно какво не приемат в идеите на Иван Бориславов? И дали проблемът се изчерпва само с личността и вижданията на новия генерален директор, или става дума за нещо съвсем друго, което няма нищо общо с конкретния избор, а е свързано с процедурата и модела на самото избиране?

Професионален, синдикален, политически, ценностен, междугрупов или междуличностен е спорът в националното радио? Чия концепция е по- добра? От каква гледна точка е по-добра? Дали полемиката се води затова БНР да стане истински независима национална обществена медия?
Или е за осигуряване на надмощие на една или друга фракция в радиото? А може би зад това прозира съперничество сред управляващата в момента политическа коалиция в България? Ултимативният тон в декларацията на протестиращите журналисти е всичко друго, но не и разгръщане на гражданска позиция. Едва ли българското общество ще бъде ангажирано да прояви активност по един въпрос, който още при поставянето му звучи като искане на откуп, а не като сблъсък на истински възгледи за облика и работата на радиото.

Но има и нещо по- смущаващо. То опира до хроничната неспособност на журналистите в БНР да обясняват внятно своите проблеми. Спомня ли си някой поне едно убедително представено доказателство как точно по времето на Виденов е била упражнявана политическа цензура? Факт е, че при управлението на Демократичната левица през 1996- та година бяха уволнени седмина от водещите имена в БНР. Факт е, че нито един от тях не успя да каже точно по какъв начин радиото е било поставено под политическия контрол на управляващите, макар че едва ли някой изобщо е поставял под съмнение наличието на политически контрол.

Факт е, че с уволнението на седмината бе поставена основата на гражданското сдружение "Свободно слово". И е факт, че след падането на Виденов - вече при управлението на ОДС, тъкмо "Свободно слово" излъчи генерални директори и за БНР, и за БНТ. А след конкурентния сблъсък между двама от тях за поста в БНР, загубилата радиожурналистка бе насочена към оглавяването на БНТ. Какви бяха обществените последици от всичко това? Единствено загуба на престиж. Загуба на престиж за така наречения "граждански сектор" - сдружението "Свободно слово", което започна да се възприема повече като люпилня на надеждни кадри, отколкото като защитник на принципи.

Загуба на престиж за националните медии БНТ и БНР, които дори и с намигване не бяха в състояние да убедят, че не са пряка функция от политическата воля на управляващата партия. Но най- важната загуба за БНТ и БНР бе загубата и на малкото обществен интерес към техните истински проблеми. С какво конфликтът около избирането на Иван Бориславов за генерален директор на радиото е по- различен от скандалите, съпроводили навремето избора на Александър Велев?

Имаше ли протести срещу избора на Велев? Имаше. Какво се случи в крайна сметка? Нищо. Или по- точно - беше предложен компромис според поговорката "И вълкът сит, и агнето цяло". Само че дообогатена в съвременен вариант - " И овчарят се направи, че нищо не е разбрал". Как протестиращите днес журналисти в БНР могат да се защитят пред обществото, като освен неизговарянето на смислени аргументи имат зад гърба си полупомръдванията и от времето на Велев, и от времето на Лили Попова?

Призивите за стачка може и за някого да звучат драматично. Но те повече приличат на хакерския ентусиазъм на онзи юноша, който временно смени президентската страница в Интернет и бе поканен на работа от държавния глава, само че така и не се обади. Журналистическата професия е доста особена.
Тя има нужда от много свобода. Тя изисква огромни усилия. За нея е необходимо израстване и компетентност. Трябва ѝ много фантазия. Зад нейния авторитет стои отговорността за произнесените или написани думи. Отговорност, която изисква и журналистическите протести да бъдат отговорни.

Нелепите, необяснявани и неточно адресирани протести на журналисти могат само да обезценят дълбокия граждански смисъл, ако някога се наложи наистина да се протестира - срещу цензура, срещу натрапване на нетолерантност, срещу опити за егоистично партийно обяздване. Журналистиката има смисъл, когато генерира обществена енергия и обществени идеи. Журналистическите протести имат смисъл, когато могат да бъдат припознати и като защита на обществен интерес и обществени ценности. Когато обществото ги разбира и ги подкрепя.
Самоцелно изглеждащи действия - и то не в защита, а срещу нечии идеи, са или признак на гражданска недоразвитост, или просто глезотия. И децата знаят, че глезотиите утихват след получаване на вкусни бонбони.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.