Кой държи властта в Кремъл?

Кремлинологията отново е на мода. Най-големият скандал на това лято - следствието, което се върти около най-богатата компания в Русия - Юкос ойл, породи безкрайни догадки кой всъщност държи властта в Кремъл при президента Путин.

Всеки има своя теория, но никой извън Кремъл не знае със сигурност, а никой отвътре не иска да каже. Едно време наблюдателите на Кремъл - кремлинолозите, както ги наричаха тогава, знаеха толкова малко за работата на съветския Върховен съвет, че дебнеха при всяко публично събиране на съветските лидери за признаци на отслабващо или нарастващо влияние. При целия напредък на Русия след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. - избори, фондови борси, уж свободен печат и огромна експанзия на личните свободи, упражнението си остава повече или по-малко същото.

Освен че хората от обкръжението на Путин рядко се появяват публично заедно с него. А редките публични изявления на президента са внимателно написани предварително за консумация по държавната телевизия. Оскъдните му забележки по аферата Юкос са уклончиви до умопобъркване.

Прокурорската атака, която избухна в публичен скандал на 2 юли, когато на болничното легло бе задържан един от главните акционери на компанията Юкос, повдигна фундаментални въпроси не само за естеството на бизнеса, политиката и правовия ред в Русия, но и за самия Путин.

Днешните кремлинолози предполагат, че прокуратурата е действала в полза на някой от конкурентите на компанията, което тук в Москва не звучи толкова шокиращо. Един конкурент заяви, че истинският грях на шефа на компанията Михаил Ходорковски е, че се осмелил да дари пари на две политически партии - противници на Путин. Други твърдят, че става дума за лична омраза, дори за антисемитизъм.

Фактът е, че след близо два месеца, за мотивите на разследването и за ролята на Путин се знае също толкова малко, колкото и в началото.

Никой от приближените му не е дал интервю за случая. Вярно е, че официалната руска информационна агенция РИА Новости, очевидно водена от желание да успокои инвеститорите, уреди брифинг за чуждестранни журналисти миналия месец с човек, който след големи увещания склони да бъде идентифициран само като висш руски служител. Прокурорското разследване "явно е част от организирана кампания", каза той, но не можа или не пожела да каже от кого. Путин според него не е инициатор на разследването, а и не можел да го спре, понеже това щяло да създаде впечатление за намеса в съдебната система.

Проблемът за Путин е, че практически никой, дори сред самия персонал на Кремъл, не вярва, че едно разследване срещу най-видния бизнес в страната може дори за започне без съгласието на Путин.

Откакто пое властта от Борис Елцин, той внимателно си култивира имидж на силен лидер, донесъл стабилност на младата демократична Русия. В същото време укрепи властта на центъра и отслаби независимостта на медиите, особено на телевизията. В резултат аферата Юкос, с всичките ѝ интриги, навява смущаващи спомени за миналото, когато кадрите се издигаха или падаха според благосклонността на човека на върха. Никой не се обажда от Кремъл, за да опровергае обвиненията на Ходорковски и останалите.

"Хората на Елцин поне от време на време обясняваха какво вършат", казва Лилия Шевцова, сътрудник в московския център Карнеги и автор на новоизлязлата книга "Русия на Путин". "Сега сме свидетели на различен режим. Той не чувства никаква връзка с обществото, никаква отговорност".

Аферата Юкос масово се тълкува като борба между две фракции, борещи се за контрол.

От една страна са икономическите съветници на президента, включително премиерът Михаил Касянов, привърженик на реформи за стимулиране на руската икономика. От другата страна са съветниците по сигурността. Много от тях, като самия Путин, са ветерани от КГБ и други служби за сигурност, застъпващи се за по-силен държавен контрол над бизнеса и политиката.

Олга Кришнатовска от института по социология на руската Академия на науките неотдавна публикува проучване, което показа, че една четвърт от служителите в правителството на Путин са дошли от редиците на военните или тайните служби, при това не само в силовите, а все повече и в икономическите министерства.

Путин, ако не друго, поне е прагматик. Повечето хора смятат, че той използва едната страна срещу другата /с каква цел не е ясно/, като в същото време се опитва да остане над боричканията - нещо като великодушен цар. Той остава популярен и преизбирането му догодина изглежда сигурно, но все повече безразличието му поражда въпроси, които до не много отдавна бяха немислими.

По БТА

Още от Свят

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?