Кой е собственик на бТВ?

Знаят ли зрителите кой е собственик на най-голямата частна национална телевизия – бТВ? Подозират ли зрителите, че има връзка в собствеността на тази телевизия, на още няколко кабелни канала и на четири радиостанции? А знаят ли те, че собствеността в изброените електронни медии е свързана много тясно с един от основните играчи на рекламния пазар у нас?

На пръв поглед въпросите изглеждат излишни – ако тази собственост не е монополна, тоест, ако тя държи по-малко от 35% от пазара на електронните медии, няма проблем. Поне от гледна точка на закона.

Ако тече процес на концентрация в електронния медиен пазар, той очевидно е закономерен и вероятно ще е в полза на потребителя на медийния продукт, защото по-големите финансови възможности ще повишат качеството на продукта.

Така ли е? Само положително ли се отразява концентрацията на собственост на предлагания продукт? И защо този, който е подозиран за собственик на конгломерата от телевизии, радиа и рекламни услуги, не излиза на светло? И не диктува ли той какъв продукт да се предлага на потребителя – например само семейни сериали, стари филми, ТВ игри, патриотични инициативи като “Не сте сами” или документалистика, тип “По следите на древните българи”? Или пък скрита реклама на дейността на собствените му фирми?

На подобни въпроси се опита да отговори проведена във вторник дискусия за състоянието на електронните медии, собствеността им и продуктът, който те предлагат, организирана от Българския хелзинкски комитет (БХК) с участието на Българската медийна коалиция, Центъра за развитие на медиите, на регулаторния орган СЕМ и на електронни медии и кабелни оператори.

Дискусията се опита да отговори дали неясната собственост не убива медийното многообразие, излаганите позиции, гледните точки и проблематиката, които засягат пряко състоянието на гражданското общество у нас,

Какво на практика става, ако наистина бТВ, няколко кабелни канала и четири радиа с добър аудиторен дял имат един и същи собственик и ако той държи и пийпълметрична агенция плюс цялата доставка на реклама? Какви са последиците от такъв конгломерат?

Според юриста от БХК Свилен Овчаров те в момента се виждат с просто око.

Първо. Принадлежащите към конгломерата медии правят промоции една на друга на филми или предавания – например бТВ рекламира филмите по канал “Фокс крайм”, “Фокс лайф” или “Джи Ти Ви”, по трите канала пък рекламират “Мюзик айдъл”, която тече по бТВ, едновременно тече реклама на радио Зи рок”, или Ен Джой”. И обратното. Това е удар по малките играчи в медийния сектор, които нямат възможност да мултиплицират по този начин саморекламата си.

Второ. Придобиването на национална телевизия носи преимуществото да получиш франчайзинговите права на световна медия, каквато е Нюз корпорейшън на Рупърт Мърдок. Тогава купуваш изгодно нейни филми, лицензи за игри, спазваш изискването на медията за процент “добри новини” в новинарските емисии. Само по себе си това не е чак толкова лошо, защото зрителите могат да видят първи модни сериали скоро след премиерата им. “Добрите новини” могат да се преглътнат, ако са произведени читаво, но това почти няма общо със собствеността на медията. 

Трето. Закупуваш фирми и сериали, които се прехвърлят на кабелните канали, принадлежащи към конгломерата, което си е удар по конкуренцията, защото увеличаваш гледаемостта на своите канали.

Четвърто. Ти доставяш рекламата чрез агенциите си, а чрез пийпълметричното наблюдение осигуряваш “най-високия рейтинг” за медията си. Как тогава да знаем дали “Сървайвър” наистина имаше по-голяма аудитория от “Биг брадър” по Нова телевизия или бе обратното? 

Комерсиализацията на медиите е завършена

и съдържанието на програмите се определя от търговския интерес на собственика, не от интереса на обществото.  

В тази ситуация повечето от останалите играчи на медийния пазар не могат да издържат и продават собствеността си върху съответната медия.

На дискусията бе посочено и името на предполагаемия, но трудно доказуем собственик на конгломерата – рекламният бос Красимир Гергов. Цялата медийна общност знае, че той държи бТВ и изброените канали и радиа, но формално те са собственост на офшорни компании (Болкан нюз корпорейшън) или свързани лица. Впрочем участието на Гергов  в някакъв рекламен форум бе широко отразено в централната вечерна новинарска емисия на националната телевизия бТВ в понеделник. Телевизията обича да образова българите колко хубава игра е голфът, а Гергов има бизнесинтереси, свързани с голфспорта у нас.  

От законова гледна точка няма нарушение, както каза Георги Лозанов от Българската медийна коалиция. А и със сигурност няма монополно положение на пазара, защото кръгът “Гергов” държи под 35% от медийния пазар.

Защо изчезват обществените медии?

Според закона електронните медии могат да бъдат търговски и обществени, като разликата между двете е в разрешеното рекламно време и в регламентирания минимален обем на новини и публицистика в обществените. Логично, инвестирането в обществени електронни медии е непривлекателно от търговска гледна точка, защото възвращаемостта е нищожна. Това е причината те да търсят начини да увеличат рекламата по законен или обиколен начин. Така телевизии като новинарската  “Европа” или пловдивската “Евроком БГ” са принудени да включват “ТВ маркет” или други рекламни пакети, които от своя страна им налагат кабелните оператори, или да искат от СЕМ промяна в лиценза от обществен в търговски.

Ние оставаме обществена телевизия, въпреки че по лиценз вече не сме такава, заяви на дискусията директорът на “Евроком БГ” Евгени Тодоров, който припомни тежката битка на телевизията за оцеляване.

Съдбата на радио “Нова Европа” – пример за края на обществено радио      

Драмата на радио “Нова Европа”, на честотата на което се излъчва радио “Зи рок”, е пример за съдбата на обществена медия, която не намери финансиране и бе заменена със значително по-комерсиална форма. От СЕМ припомниха, че лицензът на “Зи рок” е за обществено радио, но не обясниха какво е общественото в музикалното радио, като формално задължителното време за новини и публицистика е свито драстично чрез формално увеличаване на часовете на излъчване – от 18 на “Нова Европа” – на 24 часа – на “Зи рок”.

Има някакви надежди, че общественият елемент в радиото ще намери нови форми на изяви, например в предаването по радиото на Буги Барабата има дискусии с интерес за обществото, коментира Лозанов.

Не мога да твърдя, че Гергов е собственик на изброените медии, защото няма доказателства за това, заяви в края на дискусията председателят на парламентарната медийна комисия Иво Атанасов. Той обаче призна, че има икономически натиск над медиите, който е заменил напълно политическия. Тече дори обратен процес – медиите правят политици, заяви той и посочи като творения на медиите Бойко Борисов, Симоен Сакскобургготски и Волен Сидеров.