Кои европейски институции? Какви реформи?

Кои европейски институции? Какви реформи?

Чувствам се омерзен от "Брекзит" – и като човек, който активно е участвал в преговорния процес за присъединяване на България към Европейския Съюз, и като редови негов гражданин, който твърдо споделя определящите го ценности, обединени в думите "единна Европа“.

"Брекзит" затвърди впечатлението, че управляващите в момента политици на европейско ниво реално не могат да защитят основите на европейската идея. В последно време те позволиха два големи удара, като и двата не са еднократен акт – кризата с бежанците и решението на британците за излизането на страната им от Европейския Съюз. И ако за кризата с бежанците репликата "Wir schaffen das” (Ще се справим - израз на Ангела Меркел от август 2005 г. по повод бежанската криза) имаше някакъв положителен заряд в съдържанието си, сега ситуацията изглежда трагично тъжна.

А последиците за Европейския Съюз, за страните-членки, а и за останалите страни в Европа, тепърва предстоят и със сигурност няма да са положителни. След суверенното решение на британците вече и следващите процедурни стъпки по повод референдума нямат особено значение – независимо дали са във Великобритания или в Брюксел. Ударът е толкова голям, че към момента въпросът какво следва от юридическа гледна точка изглежда смешно ирелевантен.

И фактът, че на еврокомисарите, на членовете на Европейския парламент и еврочиновниците им предстоят тежки дни да се обясняват, да анализират и да търсят изход, въобще не ме прави по-спокоен. Първо – защото доверието ми в тях е силно накърнено, и второ - защото съм сигурен, че в днешната ситуация техният поглед върху нещата е пречупен до голяма степен през административния стремеж за оцеляване. И докато редовите служители в европейските институции имат някакво формално основание да очакват да запазят работата си, то за политическите назначения, вкл. и за членовете на Европейската комисия, нещата не изглеждат така през призмата на това, което позволиха да се случи. Защото то не касае тях, а се отнася до близо 500 милиона европейски граждани, които от вчера са наистина объркани и не знаят не само какво ще се случи утре, но и какво предстои в средносрочен и дългосрочен план. А и няма кой да им даде разумни обяснения – включително и на страните, които се стремят към ЕС.

И вината за това е изцяло на политиците на европейско ниво – и то на същите тези политици, които отскоро започнаха да говорят активно за реформиране на Европейския Съюз, но не успяха да направят нищо, за да предотвратят кризите. Явно е и намерението именно те да осъществяват реформи, макар че все още на никого не е ясно какви – и така на практика да реформират първо самите себе си.

Още от Анализи и Коментари

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: