Кой лъже? Десет въпроса за златото и "Осемте джуджета"

"Антикорупционният фонд" (АКФ), автор на разследването "Осемте джуджета", отговори на намеците на главния прокурор Иван Гешев, че АКФ заблуждава с твърденията си за килограми злато на бизнесмена Илия Златанов, изчезнало в прокуратурата. В сряда Гешев написа в туитър, че очаква извинение от АКФ. Причината – обиск в къщата на Златанов, при който са намерени златни монети.

В разследването на АКФ той твърди, че над 35 кг. злато са му формално върнати от спецпрокуратурата, но не са стигнали до него, защото са взети от Любена Петрова – съпруга на бившия следовател Петьо Петров – Еврото.

Златанов се забърква с Петров и хората му заради конфликт със сина си за контрола върху завода "Изамет", най-големият производител на асансьори у нас. По неговите думи бившият следовател обещал да му помогне и дори задействал спецпрокуратурата, но впоследствие бизнесменът разбрал, че групата около Еврото всъщност се опитва да му отмъкне бизнеса.

В две поредни видео-интервюта пред АКФ Златанов разказа, че Петров работи със съдействието на висши прокурори, сред които бившият шеф на Специализираната прокуратурата (СП) Димитър Франтишек и началникът на националното следствие Борислав Сарафов. Срещите с тях са правени в ресторант "Осемте джуджета" на столичната ул. "Шандор Петьофи".

Злато

Златото, за което говори бизнесменът, е иззето от сина и съпругата му при претърсвания от страна на прокуратурата. Няколко месеца по-късно хората около Петьо Петров казали на Златанов, че са открили документи за произхода на златото - фактури, които доказвали, че то е купено от австрийски дилър. Златанов твърди, че за първи път вижда тези документи. След това в заведен в спецпрокуратурата, където подписва протоколи за връщане на златото. Кашоните обаче са взети от съпругата на Петров, твърди Златанов.

Разпореденото от Иван Гешев разследване на аферата "Осемте джуджета" започна във вторник с обиск в къщата на потърпевшия Златанов, който се намира в чужбина.

Впоследствие прокуратурата опроверга версията на бизнесмена, заявявайки, че е открила в дома му протоколите за връщането на ценния метал, както и златни монети. Дъщерята на Златанов, Пролетина, обаче се усъмни и обясни, че няколко часа полицаите са правили обиск и едва накрая са открили златото. На обиска не е присъствал неин адвокат, става ясно от публикувания от АКФ протокол. В къщата са открити 79 монети, както и фактури на чужд език.

"В едно чекмедже беше търсено в мое присъствие и имаше само дрехи. Впоследствие там се откриха жълти монети и фактури. Тези предмети не са мои и нямам знание за тях", написала е Златанова в протокола. Обискът е започнал в 18.30 часа и е приключил в 1.30 ч. ,става ясно от документа. Полицаите са разбили вратата на къщата, защото не им е бил осигурен достъп. Златанова е пристигнала на място минути по-късно.

Това може да се види и от записите на охранителните камери в къщата.

Целият случай с обиска и откритите и показани от прокуратурата монети поражда множество въпроси, включително подозрение, че уж намереното в дома злато е всъщност внесено там от маскираните мъже, дошли да претърсват.

10 въпроса

В отговор на прокуратурата от АКФ задават 10 въпроса:

1. Как в рамките на разследване, инициирано по сигнал на Златанов и касаещо неправомерни действия срещу самия него, се извършва изземване от негов собствен имот на вещи, за които се твърди, че са владени от него? Същевременно от формална страна разрешението за претърсване е не срещу Илия Златанов, а срещу дъщеря му Пролетина, но въпреки това този факт не се обявява публично от вчерашните публикации.

Какво казва НПК: Принудителното процесуално-следствено действие "претърсване", ако е извършено срещу Илия Златанов с изземване на негови вещи, според чл. 219, ал. 2 от НПК би следвало да го превърне в обвиняем по това досъдебно производство, по което той вече е придобил качеството на пострадал в по-ранен момент. Разследването по делото е водено за множество престъпления, сред които и изнудване и опит за документна измама, осъществени спрямо Илия Златанов. Упражняването едновременно на права на обвиняем и пострадал в едно и също наказателно производство обаче е недопустимо според чл. 74, ал. 3 от НПК.

2. Неясно е защо действието по разследване е проведено именно от специализираната прокуратура в рамките на същото наказателно производство, след като самият Златанов, който има процесуалното качество на пострадал и свидетел по делото, прави подробни, макар и извънпроцесуални, изявления за неправомерни действия на специализираната прокуратура по производството, нарича я "специализирана престъпна група", изнасяйки дори самоуличаващи го обстоятелства? Повече от логично би било в подобна ситуация друга структура на ПРБ да извърши обявеното от ПРБ като принудително процесуално-следствено действие срещу Златанов в хода на друго разследване, като мотивира искането си до съда да разреши претърсването с реалната нужда да търси именно вещи на Златанов и защити тази цел. Самото провеждане на действието по начина, по който е проведено, би могло изначално да го опорочи за нуждите на наказателния процес.

3. Публикуваният запис от охранителна камера в имота, заснела сцените преди същинското претърсване, поражда основателни съмнения за това, че първоначално в имота са влезли единствено служители на МВР без присъствието на каквито и да е други лица. Изводите от това са ясни и за неюристи.

4. Според протокола от изземването на 7 юли, намереното количество монети, описани като от жълт метал, е многократно по-малко, тоест само една минимална част от количествата злато, предадени по молба на Златанов с постановления на СП по-рано през годината, макар и от съобщението на СП от 8 юли да остава впечатлението, че количествата съвпадат. Самото разпореждане със златните монети в рамките на същото досъдебно производство поражда много въпроси, на които до момента няма отговор.

Вещите са първоначално иззети през юли 2019 г. от фактическата власт не на Илия Златанов, а основно на сина му Явор и частично на бившата му съпруга. За същите вещи Явор Златанов към момента твърди, че са негови и може да удостовери това с документи за някои от монетите. Дори и да не е заявил тези обстоятелства изрично в рамките на досъдебното производство, от единствения факт, че вещите са се намирали у него, би следвало да се презюмират претенциите му към тях, така както се предполага до доказване на противното, че този, който държи някаква вещ, я държи именно за себе си (чл. 69 от Закона за собствеността).

Горното води до заключение за разпореждане с вещите в полза на Илия Златанов при условията на насрещни претенции на две различни лица за тях. При наличието на неизяснени обстоятелства около претенциите върху веществените доказателства прокурорът не би следвало въобще да се произнася, разпореждайки връщането им, тъй като не е компетентен да решава правни спорове в интерес на една от спорещите страни (чл. 113 от НПК).

Отделно от това, принципно НПК допуска връщане на веществени доказателства само на правоимащите лица, от които са иззети, а в случая са предадени на друго лице, макар и претендиращо да е правоимащо (чл. 111, ал. 2 от НПК). Не са известни твърдения на Илия Златанов по делото, че златните монети са предмет на извършено срещу него престъпление, т.е. в резултат на противоправно поведение на Явор Златанов спрямо Илия да са се озовали във фактическата власт на Явор. Следователно на още по-силно основание преди разпореждането е трябвало да бъде поставен въпросът: защо, ако вещите действително са на Илия, се намират у Явор, с когото Илия е в конфликт.

5. От съобщението на СП не става ясно нито от колко лица се е ползвал въпросният имот, който е претърсен на 7 юли, нито обитава ли се понастоящем от Илия Златанов. Ако не, тъй като нашата информация е, че от месеци той се намира в чужбина, то не е оповестено изяснено ли е откога не живее там.

6. До момента не са оповестени никакви действия и спрямо други от замесените във филма лица - става ясно, че единственото обстоятелство, което е целено да бъде проверено към днешна дата, е дали Илия Златанов всъщност е получил златото от СП, което той отрича и казва, че е фактически взето от Любена Петрова, макар и документално нещата да са били оформени другояче. Не е видно да се обръща каквото и да е внимание на всички други негови твърдения за неправомерно влияние върху институциите и техни незаконни действия.

За нас изнесената от СП информация има една видима цел - да дискредитира цялостно изявленията на Златанов и на филма, като се фокусира върху една малка част от тях, които се представят като неистина. Затова настояваме за отговор на тези шест важни въпроса. И не само на тях.

Ние не приемаме всички твърдения на Илия Златанов априори за истинни, поради което и не акцентираме върху всички обстоятелства, за които той разказва, а се концентрираме върху другите съществени въпроси, които филмът повдига, и които продължават да са без отговор:

7. Как се обяснява светкавичното действие на СП по казуса "Изамет" след двегодишна неползотворна работа по подадените първоначално сигнали и жалби, и как тя корелира с документираното задължаване на сигналоподателя Златанов към съпругата на бившия следовател Петров по запис на заповед за близо три милиона лева?

8. Не е ли това всъщност платената цена за корупционната "услуга", за която се говори във филма, и не е ли това централното обстоятелство, подлежащо на изясняване?

9. Проверени ли са обстоятелствата около всички произнасяния на прокурори от СП във връзка с разпореждането с веществени доказателства на много голяма стойност в рамките на досъдебното производство?

10. Проверени ли са твърденията как физически е станало предаването на въпросните веществени доказателства на голяма стойност на паркинга на специализираната прокуратура в късните часове?