Кой марширува на едно място?

Сн. БГНЕС, архив

Парламентът прие в четвъртък доклада за състоянието на отбраната през 2019 г., като депутатите от БСП се въздържаха с мотива, че той не е аналитичен, а и не се различава много от предишните. Дебат в пленарна зала практически нямаше, а изказалите се по темата се задоволиха с "дежурните" констатации за липсата на достатъчно средства, кадри и модерна техника. 

"Българската армия марширува на едно място. Състоянието на българската армия очевидно не се подобрява", коментира Николай Цонков от БСП. 

Той отбеляза започналите проекти за модернизацията на армията, "които и БСП подкрепя", и отчете, че ръстът на средствата за сектора е едва 0.11%, ако се изключи сделката за изтребители F-16. 

Oстаналите критики на БСП повтаряха добре познати общи тези, лишени и от по-сериозна аргументация или предложения, които да предизвикат корекции в политиките. Управляващите се ограничиха с общи приказки за успехите в областта на отбраната. 

Този формален подход към сектора стана практика в мандата на настоящото правителство. БСП, която би трябвало да е основната опозиция и лост за контрол на управляващите, трудно формулира въпроси за развитието на отбраната и въоръжените сили. И това е видимо от заседанията на ресорната парламентарна комисия и от парламентарния контрол.

БСП пропуска потенциално важни и дори скандални теми; остава пасивна по отношение на контрола на обществените поръчки и се проваля в опита си да наложи теми. 

Военният министър Красимир Каракачанов и заместниците му лесно отиграват въпросите им, които много често се оказват и "вдигната топка". Парадоксално, но не рядко, се случва депутатите от ГЕРБ да имат повече съществени въпроси към Каракачанов от колегите им от БСП. 

В този парламент БСП не може разчита на бившия си военен министър Ангел Найденов, който отговаряше за ресора дълги години. Социалистите така и не намериха адекватни експертно-политически говорители по тази ключова тема, вероятно защото стои встрани от приоритетите им.

В същото време ГЕРБ и ВМРО разчитат на кадри, които вече имат необходимия политически опит, и ако не бъдат притиснати с конкретни факти, казуси и вътрешна информация, могат да налагат и "рекламират" решенията в сектора. 

Пример е и докладът за състоянието на отбраната през миналата година, съдържащ много конкретни данни, които будят безпокойство. От него става ясно, например, че България отново е силно затруднена да охранява въздушното си пространство и много скоро може да търси помощ от чужди страни, ако не бъдат осигурени нови радари.

Стигна се до там, че Милен Михов ("Обединени патриоти") да отчете, че "докладът е толкова критичен, че може да бъде знаме на опозицията", а тя да не го разпознава.

Към момента има неяснота и как точно ще продължават скъпите проекти от модернизацията на армията. Не е изяснено и как след като в поддръжката на изтребителите МиГ 29 и щурмовиците Су 25 бяха инвестирани над 150 млн. лева, пилотите се оплакват, че през миналата година са летели още по-малко. 

Левицата, която традиционно се ползва с подкрепата на голяма част от десетките хиляди пенсионирани военни, очевидно все още не може – или не иска – да се ориентира към някаква по-ясна и адекватна визия за развитието на сектора.

Или пък поне да се опита да наложи по-голяма прозрачност и отчетност за разходите и сделките, което е в интерес и на националната сигурност, и на данъкоплатците. 

Лидерът на БСП Корнелия Нинова ту подкрепя модернизацията, ту – не, а допуска и фактологически грешки по темата.

В оставащото време до края на мандата си управляващите могат да приключат военни сделки за над 2.5 млрд. лева, при това без особени притеснения, че някой следи компетентно и изкъсо какво и защо правят. 

Споделяне

Още по темата

Още от Анализи и Коментари

Какво очаквате да свърши служебното правителство?