Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Кой може да твърди, че при всички обстоятелства би се държал като герой?

225 коментара
Кой може да твърди, че при всички обстоятелства би се държал като герой?

Цвета Трифонова е специалист в сектор “Литературно изворознание” на Института по литература при БАН. Книгата ѝ “Писатели и досиета” – изследване на съдбата на българския културен елит след 1944 през съдбите на Димитър Талев, Владимир Василев, Трифон Кунев, Змей Горянин, Цвети Иванов, Фани Попова - Мутафова, Чавдар Мутафов и Славчо Красински, е резултат на петгодишна изследователска работа и проучване на огромен документален масив, вкл. и на секретните досиета на писателите в архива на МВР.

Вие сте автор на книгата “Писатели и досиета", издадена през 2004 г. и преиздадена наскоро. Работили сте с архивите на бившата Държавна сигурност в архива на МВР. Какви наблюдения и заключения от работата си с архива можете да споделите?

Повече от 25 години работя с литературни архиви в Института по литература при БАН. Съвсем естествено бе след приемането на закона за достъп до архивите на бившата ДС през септември 1997 г. да се озова там. С писмо от директора на института подадох молба и получих достъп до архива на МВР за изследователска работа. Бях единственият читател литератор, който се интересуваше от тази тема тогава.

Поисках досиетата на 30 писатели, репресирани след 9 септември 1944 г., но за 10 месеца след големи перипетии и препятствия получих 13. Осем от тях са включени в книгата “Писатели и досиета”. Дотолкова си отрових душата, че се отказах да продължа, въпреки че имах преписани още пет досиета.

Освен от страданията на репресираните писатели, мъка ми беше, че срещнах в личните дела имената на видни уважавани творци, за които никой не може да се допусне, че имат и такава тайна биография.

От опита си с тези архиви мога да кажа, че нещата не са толкова прости, колкото изглеждат.

Ако трябва да направя някакви обобщения, те са следните - досиетата са прочиствани многократно, номерацията на документите в тях е тройна и четворна. Те се цензурираха и в момента от началника на читалнята, с капитански чин от времето на ген. Нанка Серкеджиева. По нейно усмотрение тя измъква каквото прецени и поставя нови номера с черен молив.

Нищо не можеш да кажеш или направиш. Каквото ти дадат – това е. Игра на котка и мишка. Работиш на сляпо, без система и без никаква информация какво да търсиш. Всичко е фрагментарно, засичанията ги откриваш сам и случайно и в крайна сметка едва-едва се доближаваш до истината.

Лично аз не се интересувах от имена на доносници, бях отишла да разбера нещо за погрома над писателите след 9 септември 1944 г. От чувство за справедливост, а и от пристрастие към българската литература силно ме възмущаваше фактът, че е осакатена, изрязана и забравена най-добрата част от нея - създаденото преди войната.

Не се въздържах в три случая само - изнесох три имена на доносници в книгата, защото ставаше въпрос за фрапираща подлост за сметка на чужди съдби.

Излязох от тази читалня с убеждението, че съм се докоснала до нещо чудовищно и ужасно. Просто видях, че тази система за тотален контрол и репресии е едно паразитно, абсолютно разрушително чудовище - нищо не са пазели и защитавали, напротив, разрушавали са българското семейство, трудили са се да унищожат моралните устои на човека и да убият творческите сили на нацията. Изсмукали са огромни средства и жизнените сили на народа ни.

За мен не само репресираните и следените са жертви – жертви са и част от вербуваните агенти и доносници. Престъпниците са онези, които са създали и ръководили системата.

От тази работа и от тази книга ми остана огромно отчаяние за съдбата на страната ни, за моя собствен живот, за децата на България. Върху всички нас тежи злокобна сянка, нищо не може да разцъфти в тази печална долина.

Мъртвилото се дължи на октопода ДС. И досега мъртвешката сянка ни яха, както съм чувала навремето приказки за невидими вампири как в потайни доби яхват нещастни хора и ги уморяват, преди да пропеят петлите.

С какви случаи се сблъскахте в своята работа в архива?

Това бе един горчив опит, мъката те учи, тя е вид живот. След това не можеш всичко да приемаш елементарно, както ти го поднасят. Животът е изплетен от сложни връзки, от противоречия и нюанси. А тази система е колкото брутална, толкова и коварна. Трябва да разбереш, че се движиш между капани.

Аз ще откроя три примера в контекста на казаното дотук. В книгата са описани подробно, те също са класификация. Например мислиш, че си с верен приятел и споделяш. После той те цитира в своя донос като източник на някаква информация. Ето че и ти ставаш доносник. Описала съм такъв случай в очерка за Трифон Кунев. Такъв е случаят с най-важния източник на информация за писателя Трифон Кунев. Младежът е бил близък с него по политическа и литературна линия. Но не той е доносникът - около него ДС е разставила най-близкия му приятел и една любовница, за да го разпитват за писателя. Впримченият в коварната мрежа Никола Чолаков - приказлив и наивен, без да подозира, споделя всичко за срещите и разговорите с любимия му учител. И точно неговото име, без никакъв псевдоним фигурира в досието на “Камиларя”.

А човекът е обиколил затвори и лагери като николапетковист и има собствено досие „Драскач” със схема от 20-на агенти около него самия. Ето един капан, в който попадаш, ако я караш по опростената схема.

Друг нестандартен пример из архивите на МВР – учен и писател, принуден да се спасява заради “фашистко минало” посредством агентурно настояще. Но почтеният човек намира начин да не вреди на хората, а напротив – успява да им помага. Със своята интелигентност и добронамереност, лавирайки по ръба на опасно острие, дава само положителни сведения за “обектите” - разхлабва примката около тях и смекчава съдбата им. Псевдонимът “Критик” е пример за полезен “доносник”, който не се поддава на злото, а овладява инструментите му в името на човещината.

Има много случаи, когато съвестта е по-силна от страха. Има, разбира се, и зловещи антиподи на морала – кариеристи, зли и дребни душици, които съзнателно и със садистично удоволствие се самопредлагат и вършат мерзката си задача с огромно старание. Цитирала съм един в досието на Владимир Василев - агентът “Чобанов”. Но тях Господ ги наказва.

Като човек с опит мислите ли, че е редно да се обявяват имената на хора, които според картончета и регистрационни дневници са обявени за агенти и сътрудници на ДС, без да сме видели какво точно има в тези папки, каква точно е била дейността на тези хора и имат ли изобщо дейност в услуга на ДС?

Мисля, че всички комисии по разкриване на архивите на ДС досега са инструменти на манипулация. Тя започва най-напред от калпавите закони, а след това и от неспазването им. В момента комисията не може да претендира за морална безупречност и за безспорен авторитет. Ако искаше да ги има, тя щеше да се пребори първо за сграда и второ за архивите и едва тогава щеше да започне работа. Имаше начини да го постигне. След като комисията не притежава най-важното – достъп до архива и независимост, след като спрямо нея като институция не е изпълнен законът, как ще има претенции за законност и справедливост? Каквото им дадат, това гледат – също като мен, но аз не съм била институция. СКРИЛИ СА делата, а са оставили картончета и следи в дневниците.

Следва да се запитаме защо са действали така, каква е причината? Да се направят картончета и дневници, е детска игра за службите, прочути със световноизвестни подвизи – трафици на оръжия и наркотици, атентати и отвличания, кражби на милиарди долари.

Само като идентифицират почерка и подписа на човека, тогава имат право да го обявяват за какъвто и да е. Останалото е срам и гавра не само с индивида, но и с обществото.

Ето един трагикомичен случай от досиетата, който дава представа за анархията и мащабите на фалшификациите в тези паразитни структури. Писателят Чавдар Мутафов, арестуван през ноември 1944 г., хвърлен в концлагера Дупница през 1945 г., умира от мъки и болести на 10 март 1954 г.

Колкото и странно да изглежда, една година след смъртта му тунеядците от ДС му откриват лично дело ”Архитект”. Продължават да “работят” по това дело до 21.01.1958 г. В папката е на лице много подробен “План относно провеждане на агентурно-оперативни мероприятия по дело “Архитект” - Чавдар Петров Мутафов”, изработен от началника на Трето отделение на ДС майор П. Иванов на 27. декември 1957 г. - с дати, срокове, агентура и задачи. Разработката е закрита четири години след смъртта на обекта.

Коментарите са излишни, давам само архивният номер на документа, защото междувременно може да изчезне - Архив на МВР, фонд 5, a. e. 286, л. 40.

Аз подозирам, че искат да ни внушат, например, че е гордост да имаш картонче и ДС-псевдоним, а не само едното честно име. Като залеят държавата с картончета, ще се окаже, че нямаме друга морална и политическа алтернатива. Всички сме чеда на ДС и това си е.

Какво мислите за конкретния случай – комисията обяви за агенти на ДС хора като Вера Мутафчиева и Георги Данаилов, но в документите, описани от комисията, липсват данни за техни собственоръчно подписани декларации, както и данни за доноси и сведения, писани от тях.

Без доказателства не мога да вярвам на “картончета” и “регистрационни дневници”. Комунизмът не е само идеология, той е въплъщение на първични субстанции – омраза, завист, садизъм, гото­ванство, умствена тъпота. Неговите адепти винаги са мразили и мразят умните и талантливите хора, ненавиждат можещите и работливите.

След 9 септември унищожиха с нечовешка жестокост творческия елит на нацията, обезглавиха я духовно и я обрекоха на простотия. Затова сега сме добри в чалгата. Но могъщият наследствен генофонд продължава, макар и рядко, да създава таланти.

Които не могат да бъдат убити, трябва да бъдат купени или опозорени. Това е същият механизъм, който стои и в основата на сегашната акция. Вера Мутафчиева и Георги Данаилов никога не са били “техни”, те са деца на “народни врагове” – бащите и дедите им са от довоенния елит - професори и министри са били, а в очите на комуниста – фашисти. Затова сега ги хвърлят на кучетата. Едва сега са решили да ги сринат, подигравайки се с всички нас като с глупаци – вижте си кумирите и любимите писатели. И то, без да са ни дали доказателства.

Някой може ли да твърди, че ще си остане герой при всички обстоятелства – ами ако го изнудват чрез близките и децата му? Много бързо забравихме в каква безизходица и безнадеждност живеехме и си мълчахме за всичко, а сега вече сме безгрешни ангели, защото не сме се поддали. Не сме се поддали, защото сме били достатъчно незабележими и никой не ни е притискал. А сега отново да насъскваш народа си против собствената му интелигенция, да му отнемаш малкото, което му е останало за разтуха - от това по-антинационално, по-мракобесно мероприятие не мога да си представя.

Само затова, че са посегнали на двама от най-талантливите ни писатели, ако са ги принуждавали да съучастват в престъпната им мрежа, комуноидните сатрапи ще бъдат осъдени от историята, ако ни е писана такава занапред.

Времето ще отвее политическата мафия, след 50 години никой няма да знае имената на престъпници и палачи, но романите и трудовете на Вера Мутафчиева, мемоарите, сценариите и пиесите на Георги Данаилов ще останат завинаги в културното самосъзнание, те са достоянието и завещанието на България, а не някаква си мръсна кампания.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

225 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Donko
    #232

    Mai parvoto.

  2. Ася
    #231

    А защо ги обявяват тогава за агенти?

  3. DS i chengetata
    #230

    Koito gi e karal da podpisvat e za pandiza! A tva sa DS i chengetata...

  4. Ася
    #229

    "комисията обяви за агенти на ДС хора като Вера Мутафчиева и Георги Данаилов, но в документите, описани от комисията, липсват данни за техни собственоръчно подписани декларации, както и данни за доноси и сведения, писани от тях"

  5. дело Архитект
    #228

    Дела и пак дела!!! - и умрелите можем да произведем в агенти на ДС! Светъл пример ни е Сталин,пръв учител - Димитров

  6. Сливо Поле
    #227

    той е въплъщение на първични субстанции – омраза, завист, садизъм, гото­ванство, умствена тъпота. Неговите адепти винаги са мразили и мразят умните и талантливите хора, ненавиждат можещите и работливите."Чете го пак и го препрочитайте. След това гласувайте за "променената" столетница или още по зле - за метастазите й.

  7. isa
    #226

    pozdravi na g-ja Cveta Trifonova! Radvam se da nau4a, 4e ima takiva hora! Kakvo krasnore4ivo opisanie na komunizma i slugite mu! Da ste jiva i zdrava!

  8. usa
    #225

    za tova intervu! Triabva da kaja,4e za men imeto Daniela Gor4eva e svurzano s predstavata za profesionalizam

  9. Дядо Петър
    #224

    виновник за всичките ни злощастия през последните 64 години (пък и преди това) е терористичната организация, назоваваща се в момента БСП, просто той е за друга планета.

  10. Благодаря
    #223

    Прехъзходно! Четете "Престъпниците са онези, които са създали и ръководили системата". И те останаха ненаказани. Техните деца и внуци сега ни управляват! Позор!

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.