Кой не плаща данъци, без глас на избори

Кой не плаща данъци, без глас на избори

Най-лявото правителство на България от началото на този век е принудено да води – поне на думи – все по-дясна икономическа политика. Последните изявления на премиера и просветния министър във връзка с протестите на учени и учители са по учебник пазарни.

Истина е, че едно правителство не разполага с пачки пари за раздаване на всеки, който ги поиска, и също така е истина, че в бюджетната сфера, за да се даде на едни, трябва да се вземе от други – независимо дали с парите за полицейски автомобили ще се плаща на учители или с парите за заплати на учители ще се купуват полицейски автомобили.

Истина е обаче и че има една сфера на бюджетна издръжка, която освен всички правителства, и всички протестиращи смятат за неприкосновена – това е държавната администрация. Като започнем от президента и председателя на парламента, и стигнем до последния чиновник в последната измислена, за да се уреди някой коалиционен партньор агенция, заплатите им вървят единствено и само нагоре. Не съм видял досега протестиращи за заплати или пенсии, които да са забелязали, и не дай, Боже – да са се възмутили от това.

Още по-малко забелязвам готовност в който и да е министър или висш чиновник да прави съкращения в своето ведомство. Да не е луд – щом никой не му го иска!

Макар и роден в Украйна, Сергей Дмитриевич все пак е и възпитаник на Business School of Economics. Затова в УНСС той постави още една пазарна дилема – по-ниски данъци ИЛИ повече пари за някои сектори. Тъй като досега не съм виждал социалист да намалява данъци, очевидно отговорът е: повече пари, събрани от по-високи данъци. Това вероятно урежда получаващите парите – но не и тези, които ги дават. Техният интерес също трябва да бъде задоволен.

И тъй като съм сигурен, че и един човек от 500 хилядната издържана от бюджета армия от чиновници, учители, военни и полицаи - особено преди избори! – няма да бъде съкратен, предлагам правителството да възцари справедливостта по друг, по-познат му начин. Чрез още едни избори, в които тези, които не плащат данъци, да нямат право да гласуват.

Нека на "Дондуков" 1 сериозно обмислят възможността да бъде създаден специален представителен орган, който да решава правителствената политика по отношение на данъците. За този орган да се провеждат нарочни избори, и в тях всеки данъкоплатец да има право на глас, пропорционално на данъците, които е платил. По този начин най-после от данъкоплатците ще се изисква ясно съгласие по отношение на данъчното облагане.

Ако данъците се повишават само със съгласието на данъкоплатците, характерът на правителството ще е друг. Данъкоплатците ще разглеждат данъците като инвестиция или покупка, и ще изискват полза от парите си. На правителството ще се наложи да постига реални резултати, иначе инвестицията (плащането на данъци) ще спре.

“Социално” отговорните политици веднага ще отхвърлят тази идея с аргумента, че хората ще гласуват само за намаляване на данъците, което ще премахне “предпазната социална мрежа” за обикновените хора. Социалните помощи обаче стимулират неполагането на усилия за избягване на бедността от страна на тези, които ги получават, и заедно с прогресивното данъчно облагане са основната причина за бедността.

Най-добрият начин за решаване на този проблем е предоставяне на образование на децата на бедните – така няма да има нужда да се съкращават учители заради липсата на деца!, и премахване на пречките пред социалната мобилност, най-сериозната от които е прогресивното данъчно облагане. Последното и без това изживява последните си дни преди въвеждането на плосък данък от Нова година. Дано същото не се отнася и до образованието...

Идеята за „данъчен парламент” по никакъв начин не отнема правото на глас на всеки гражданин. То ще продължи да съществува по отношение на законодателната дейност на правителството и народните избраници, но по отношение на данъчното облагане ще се прилага принципът на пропорционалността. Просто вместо един ще има два парламента.

Това ще намали някои от отрицателните последици от половинчатото въвеждане на плоския данък, в чиято десет процентна ставка кой знае още колко дълго няма да бъдат включени социалните осигуровки (още по-малко ще бъде извършена радикална реформа на пенсионната система). Може дори да стимулира да плащат данъци и някои политици. Я си представете по колко гласа ще имат Доган и Симеон!

Тогава Станишев заслужено ще стане лидер на новата десница. И преходът най-после ще свърши.

Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: