Кой предложи Веселина Тенева?

Същностният проблем не е в конкретната номинация, сегашната процедура за главен инспектор би дискредитирала и най-блестящата кандидатура

Депутатите Четин Казак и Мая Манолова. Сн. БГНЕС

След шест месеца протести срещу задкулисното кадруване на висшите постове във властта, вчера Четин Казак, председател на парламентарната правна комисия и секретар на парламентарната група на ДПС, отказа да съобщи кой всъщност е предложил кандидатурата на съдия Веселина Тенева за главен инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) и как лично той е стигнал до нея. Оказа се, че г-н Казак е просто един приносител на тази кандидатура, до момента той не познавал съдия Тенева, запознал се с нея едва в "хода на търсенето на подходящи кандидатури", заяви той в интервю по БНР. Г-н Казак е един от двамата вносители на единствената кандидатура за Главен инспектор, заедно със зам.-председателя на парламента Мая Манолова.

"След като се запознахме с нейната биография, с професионалния път, който е изминала, с компетентностите, които е придобила през годините, считаме, че тя има необходимите качества и възможности да заеме този важен и отговорен пост."

В България има близо 7000 магистрати и сигурно поне 1000 от тях имат равностойна на съдия Тенева професионална биография и придобити "компетентности". Въпросът е кой е направил подборката измежду тях, за да отсее тези няколко кандидатури, от които, според г-н Казак била избрана окончателно съдия Тенева. Всъщност, не стана ясно не само между кои кандидати е извършено отсяването, но и кои са го извършвали. "Тази кандидатура идва след обсъждане между ръководствата на двете политически сили", сподели само г-н Казак.

Всъщност това се и очакваше. Още преди няколко месеца председателят на парламента Михаил Миков заяви, че избор на главен инспектор няма да има, докато не се постигне съгласие. Явно вече съгласие е постигнато. Включително и с ГЕРБ, без чиито гласове главен инспектор няма как да бъде избран. Което пък обяснява странната позиция на ГЕРБ по въпроса за избора. Макар, че кандидатурата на съдия Тенева бе внесена в края на последния ден от скандално краткия срок за номинации – 27 декември, тя остана единствена. ГЕРБ не само запази пълно мълчание по въпроса, но в първия ден на новата година лидерът на партията Бойко Борисов заяви пред "Дневник", че не е запознат с въпроса(!) и не може да коментира. Едва в събота ГЕРБ даде заявка, че ще поиска удължаване на срока за номинации за поста главен съдебен инспектор до края на януари – с изявление на зам.-председателя на партията Цветан Цветанов пред бТВ.

Това стана след като от Реформаторския блок настояха ГЕРБ да определи своята позиция по скандалната процедура за този избор. Лидерът на ДСБ Радан Кънев подчерта, че ГЕРБ е изправена пред избор - да блокира порочната процедура или да се договори с БСП и ДПС, като от това ще зависи до голяма степен бъдещото отношение на РБ към ГЕРБ.


Така се получава, че в момента от ГЕРБ зависи дали парламентът ще проведе истински избор за главен инспектор или ще сме свидетели на поредната фасадна публичност, която прикрива познатото задкулисие. Засега обаче избор не се очертава, няма как да се случи избор между… един кандидат, излъчен с предварително споразумение.


Същностният проблем обаче не е в кандидатурата на съдия Тенева, каквито и критики да се чуха срещу нея. Сегашната процедура за главен инспектор би дискредитирала и най-блестящата номинация. Защото процедурата, скалъпена от БСП и ДПС, отново е самото задкулисие, при това демонстративно поднесено. След като години наред се говори за необходимостта от прозрачен избор на хората на властови позиции, а това е и основно изискване на Европейската комисия в контекста на мониторинга върху съдебната реформа, управляващите не могат да убедят никого, че не правят разлика между прозрачност и фасадна публичност, реализирана чрез публично изслушване на единствената кандидатка в правната комисия и публично гласуване в пленарната зала.
Прозрачност означава да се знаят истинските основания за избора, онези, които са довели до пресявката от няколко кандидатури и избора на единствената.


Прозрачност на избора означава яснота кой и защо предлага една кандидатура; как е стигнал до нея; с какви аргументи останалите участващи в избора гласуват "за" или "против"; защо има само една кандидатура и какво е спряло останалите 238 народни представители в парламента да предложат и те свои кандидати за главен инспектор. (Според г-н Казак не било "ясно диференцирано" кой коя кандидатура предлага! Като че става дума за сбирка на тайна организация, заседаващи с маски и мантии?)


Прозрачност на избора означава да се знаят критериите за избор на главен инспектор. Не случайно неправителственият сектор настоява за това. Защото в страната ни има много юристи, които отговарят на законовите условия за Главен инспектор – поне 15 години юридически стаж, от които поне 10 като магистрат на окръжно и по-горно ниво. Само че колко от тях отговарят на условието за високи професионални и нравствени качества и как парламентът ще преценява това. Нещо повече - как вносителите на предложението са преценили високите професионални и нравствени качества, след като г-н Казак не познава кандидатката.


Прозрачност на избора означава г-н Четин Казак да знае отговора на въпроса – кои качества на съдия Тенева са надделяли, за да бъде предпочетена тя за поста. Отговорът, че е отчетен целият набор от нейни качества и нищо повече, всъщност е липса на отговор. Мотивите за предложението, качени на сайта на парламента, са страничка и половина, от които една част е посветена на значението на инспектората, а друга – на факта, че г-жа Тенева отговаря на законовите условия за главен инспектор.


Прозрачност на избора означава г-н Четин Казак вече да има отговор и на въпроса за имотните сделки на съдия Тенева – ако не по същество, то поне за това коя институция ще направи проверката по този въпрос. Като че ли компетентна по въпроса е НАП. Не само това – двамата предложители са длъжни да вземат отношение по резултатите от проверката и да кажат удовлетворява ли ги тя или не. (Да не се получи като с апартаментите на Цветанов, за които първо НАП каза, че са придобити със законни доходи, пък две години по-късно се оказва, че има нужда от допълнителна проверка.)


В крайна сметка, прозрачност на избора означава да се знае чия е политическата отговорност за този избор? Не за друго, а за да се знае чий ще е следващият катарзис. Щото в цивилизованите държави политическата отговорност се реализира с оставка, у нас – с катарзис.


От години насам изборът на парламентарната квота на ВСС, на инспектори в ИВСС, както и на всички останали колективни органи с парламентарна квота, е избор само на думи. Това, което на практика се случва, е партийно назначение при прецизно парцелиране по квоти на всяка парламентарна група, без каквото и да е смислено обсъждане на качествата на кандидатите за успешно изпълнение на законовите функции на съответния орган.

Дали някой си спомня историята с двамата членове на предишния ВСС Иван Димов и Стойко Стоев, които бяха принудени да си подадат оставката заради лобисткия скандал "Красьо черничкия", а след това ВСС се опита да демонстрира покаяние, като отмени освобождаването им по тяхно желание и ги уволни дисциплинарно. Димов и Стоев бяха избрани във ВСС от парламентарната квота по познатия модел на поквотно разпределение на влиянието в съвета. Първият - предложен от ДПС, другият - от НДСВ. Никой не пое политическа отговорност за техния избор, макар че дирите на лобисткия скандал водеха и към парламента. (По същия начин ДПС не пое политическа отговорност за това, че зам. председателят на парламента втори мандат Христо Бисеров се оказва разследван за пране на пари – това било негова лична далавера, не засягало партията.) Иначе казано, разбирането на българските политици е, че всяка парламентарна партия, която влезе във властта, получава правото безконтролно да кадрува институциите в рамките на "своята квота". Рискът е единствено за провалилите се кандидати, които могат да се окажат нещо като пургатив за душевно пречистване (катарзис).


Ако има единодушие между български граждани по някакъв въпрос, то това е нуждата от съдебна реформа за ефективно, независимо, безпристрастно правосъдие, което да гарантира върховенството на закона в държавата. Изборът на главен инспектор е именно един от механизмите за създаване на това. Съдия Веселина Тенева може и да е най-подходящата за този пост, но начинът, по който тя бе номинирана я натовари със съмнения за зависимост, от които трудно ще се освободи.


Особено парадоксално е, че парламентът пристъпва към избор на главен инспектор, без да коригира законовия текст, който регламентира изискванията към кандидата за този пост, след като част от текста бе зачертан от Конституционния съд (КС). С решение № 10 от 15 ноември 2011 г. КС обяви за противоконституционно въведеното в чл. 42, ал. 2 от ЗСВ изискване главният инспектор към момента на избора да е съдия, прокурор или следовател. Според КС правилно е изискването, че инспекторите трябва да имат определен стаж в съдебната власт, но главен инспектор може да стане и адвокат, научен работник или друг юрист, който отговаря на тези условия. И до момента – две години по-късно, парламентът не си направи труда да внесе необходимата корекция в този текст за изискванията към главния инспектор на ИВСС. Не че е фатално, просто мърлящина.

*Публикацията е от Правен свят

Още по темата
Още от България

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?