Кои са двете дами, довършили процеса на освобождаването?

Безспорно двете дами – Бенита Фереро Валднер и Сесилия Саркози – се превърнаха в главните фигури от освобождаването на българските медици и палестинския лекар. И двете имат интересни биографии. Докато г-жа Валднер има в актива си солидна политическа и дипломатическа практика, то г-жа Саркози бързо навлезе в ролята на нов тип първа дама на Франция, която нейният съпруг – президентът Никола Саркози – успешно режисира.

25 години Бенита Фереро-Валднер се занимава с дипломация

Бенита Фереро-Валднер е родена на 5 септември 1948 г. в Оберндорф, близо до Залцбург, Австрия, в семейството на зъболекар. През 1966 г. завършва гимназия в Залцбург. Следва право в Залцбургския университет. Дипломира се през 1970 г.

Между 1972 и 1984 г. Бенита Фереро работи в промишлени и търговски компании в Германия и САЩ.

На 1 януари 1984 г. е нейният старт в дипломацията и политиката с назначаването ѝ за консултант в посолството на Австрия в Мадрид, Испания. Тя заема различни длъжности в дипломатически представителства и във външното министерство на Австрия до края на 1993 г.

В началото на 1994 г. тогавашният генерален секретар на ООН Бутрос Бутрос Гали я назначава за шеф на протокола на организацията в Ню Йорк. Остава на този до 4 май 1995 г., когато е назначена за държавен секретар във външното министерство на Австрия в правителството на Франц Враницки. След като Враницки подава оставка, Фереро-Валднер запазва поста си и при федералния канцлер Виктор Клима (28 януари 1997 - 25 януари 2000). На 4 февруари 2000 г. е съставено правителство на Австрийската народна партия и крайнодясната Австрийска партия на свободата, оглавено от Волфганг Шусел.  Бенита Фереро-Валднер е назначена за министър на външните работи на Австрия. Същия ден ЕС налага дипломатически санкции на страната заради участието в правителството на крайната десница, които са вдигнати на 12 септември 2000 г. след сериозни усилия от страна на външния министър Фереро-Валднер. 

На 25 април 2004 г. Бенита Фереро-Валднер участва в президентските избори в Австрия като кандидат на Австрийската народна партия и печели 47,2% от гласовете. Съперникът ѝ от Австрийската социалдемократическа партия Хайнц Фишер е избран за президент с 52,8%.

През ноември 2004 г. Бенита Фереро-Валднер е за европейски комисар за външните отношения и политиката на добросъседство и от този момент тя участва в  работата на Европейската комисия по този случая с осъдените български медици.

На  11 октомври 2004 г. Европейската комисия отменя изцяло ембаргото си над Либия и уточнява списъка на темите, по които може да работи с тази държава, в това число драмата в Бенгази.

Бенита Фереро-Валднер е омъжена. Вторият ѝ съпруг е испанец. Няма деца.

Еврокомисарят по външните отношения посещава Либия на 24 и 25 май 2005 г., когато се среща в Триполи с либийския премиер Шукри Ганим и с държавния глава Муамар Кадафи, за да се опита да издейства освобождаването на петте български медицински сестри и палестинския лекар, осъдени на смърт. На 28 декември 2005 г. тя призова в писмо до либийския министър по европейските въпроси Абдул Ати ал Обейди "случаят в Бенгази да се реши бързо и по хуманитарен начин". На 10 юни 2007 г. Бенита Фереро-Валднер се среща с представители на семействата на заразени от СПИН деца в Бенгази и посещава центъра по имунология и лечение на инфекциозни болести в града. След срещата заявява: "Изпитвам съчувствие към семействата и децата от Бенгази, както и към всички хора, страдащи от СПИН. Оставам дълбоко ангажирана към нашата (на Европейската комисия) подкрепа за семействата на децата (заразени със СПИН) в Бенгази и за либийската здравна система".

Същия ден Бенита Фереро-Валднер и германският външен министър Франц-Валтер Щайнмайер се срещат с българските медицински сестри и палестинския лекар в затвора в Триполи.  "Възхищавам се на куража на българските медицински сестри и палестинския лекар, които преминаха през тази голгота през последните осем години. Те могат да бъдат сигурни, че аз ще продължа да действам в рамките на всички мои правомощия, за да постигна тяхното освобождаване -  колкото по-бързо, толкова по-добре".

На 23 юли 2007 г. еврокомисарят Бенита Фереро-Валднер е в Триполи заедно със съпругата на френския президент Сесилия Саркози, за да се опитат да уговорят освобождаването на шестимата медици. На 24 юли на борда на френски самолет двете придружават освободените български медици до България.

Сесилия Саркози – неформалният посланик на новата френска външна политика

Първата дама на Франция, съпругата на президента Никола Саркози - Сесилия Саркози, е родена на 12 ноември 1957 г. в Булон - Биянкур, Франция. Рожденото ѝ име е Сесилия Мария Сара Изабел Сиганер. Баща ѝ Андре Сиганер (с рождено име Арон Шуганов) е от румънско-ромски и руско-еврейски произход, който пристига от Одеса в Париж. Майка ѝ Тересита (Диана) Албенис де Суерт е от испанско-белгийски произход и е дъщеря на испански дипломат. Тя е внучка на известния испански композитор Исак Албенис и Паскуал.

Сесилия учи 13 години във френско религиозно учебно заведение, после следва право в Парижкия университет "Пантеон-Аса", но не го завършва и става парламентарен асистент на сенатора от демократичната левица Рене Тузе. Омъжва се за популярния френски телевизионен водещ Жак Мартен на 10 август 1984 г. Гражданският им брак се регистрира в Ньой от тогавашния кмет Никола Саркози. Семейство Мартен имат две дъщери - Жудит Мартен на 23 години и Жана-Мари Мартен на 20 години. На 23 октомври 1996 г. Сесилия сключва брак с Никола Саркози в Ньой. Ражда се синът им Луи, който вече е 10 годишен.

През 2004 г., когато Никола Саркози е министър на икономиката,финансите и индустрията, Сесилия става негов технически съветник. На 6 май 2007 г. Саркози е избран за президент и Сесилия става първа дама на Франция.

На 26 април 2007 г., по време на кампанията между първия и втория тур на изборите,  Никола Саркози обещава да направи свой приоритет освобождаването на петте български медицински сестри и палестинския лекар, осъдени на смърт в Либия, ако бъде избран за президент. "От доста дълго време съм шокиран от съдбата на тези клетнички, които са несправедливо обвинени в заразяване с вируса на СПИН", отбеляза Саркози и подчерта, че медиците не бива да бъдат оставяни в сегашното им положение и трябва да се сложи край на това нарушаване на човешки права. "Не можем да защитаваме човешките права и когато те са подложени на такава подигравка, да кажем: това е проблем, който не засяга Франция. Това е проблем, който засяга Франция. В определен смисъл тези български жени са французойки, предвид нашата история и кои сме ние."

На 4 май Никола Саркози отново се обяви в защита на българските медици в интервю по трети канал на френската телевизия. "Гласът на Франция по такива въпроси трябва да звучи силно и трябва да бъде чут. Ние сме длъжни да заявим открито на тези страни това, което не ни харесва у тях".

На 6 май новият френски президент Саркози заяви в първата си реч като държавен глава: "Франция няма да изостави жените, обречени да носят бурка, няма да изостави Ингрид Бетанкур (отвлечената преди 6 години от крайни екстремисти кандидатка за президент на Колумбия от колумбийско-френски произход – б. ред.) и българските медицински сестри, осъдени на смърт в Либия".

На 12-13 юли 2007 г. първата дама на Франция Сесилия Саркози посещава Либия заедно с главния секретар на френското посолство Клод Геан. Това е първата ѝ публична проява на международната сцена като първа дама на Франция и има предимно хуманитарен характер. По време на посещението си се среща с ръководителя на Либия полк. Муамар Кадафи, с осъдените на смърт български медици, както и с представители на семействата на заразените със СПИН либийски деца. Сесилия Саркози заяви, че е изпратена от президента на Франция като майка, за да изрази подкрепата на страната си за болните деца.

На 22 юли 2007 г. отново пристига в Триполи  заедно с главния секретар на френското президентство Клод Геан с основна цел да ускори освобождаването на медиците. По същото време в Триполи пристига и еврокомисарят по външните отношения Бенита Фереро-Валднер. На 23 юли 2007 г. в разговор по телефона с либийския държавен глава Муамар Кадафи президентът на Франция Саркози  му напомня, че условие за неговото посещение в Либия е връщането на медиците в България.