Кои са сръбските червени барети

Сръбското правителство разпусна частта за специални операции, известна като "червените барети", заради ролята ѝ в атентата срещу сръбския премиер Зоран Джинджич на 12 март.

Сръбската част за специални операции/JSO/ е основана през 1991 г. и тогава е наброявала 57 членове, пише в.Блиц.

Според ДПА още в началото те са били 1000 души. Неин създател е Йовица Станишич, тогавашен шеф на Държавна сигурност. Първи командир става Франко Симатович - Френки, натоварен с разкриването на западни и руски шпиони в Белград. Френки координирал работата на място с Радован Стойчич Баджа - водач на специалната полицейска антитерористична част. Те наемали за военните акции хора от белградското подземие, които сътрудничели от по-рано с полицията.

Необходимостта от червените барети се появява от съотношението на силите в някогашната югославска федерация в началото на периода на войните, отбелязва радио Б92. Амбициите на бившия югославски президент Слободан Милошевич не са могли да бъдат осъществени чрез югославската армия, която предпазливо отправяше предупреждения и съвети към ръководствата на някогашните югославски републики. Тайните операции на Милошевич са организирани под ръководството на Йовица Станишич, Франко Симатович и провереният Радован Стойчич.

Членовете на тази част са воювали в някогашната самопровъзгласила се в Хърватия Република Сръбска Краина, Източна Славония, Босна и Херцеговина и в Косово и Метохия. Те били снабдени с фалшиви документи и по време на войните в бившата СФРЮ носили различни униформи и отличителни знаци.

Различавали са се по червените си барети, от които получават и прозвището си. Въоръжени са били с мощни, съвременни оръжия и притежавали модерно оборудване и средства за комуникация.

Едва в началото на войната в Босна получават и по-сериозни бойни задачи, а частта е попълнена и от членове на паравоенното формирование Тигри на Желко Ражнятович Аркан. Самият Милорад Улемек Легия, който по-късно взима презимето Лукович и който е един от лидерите на мафиотския Земунски клан, е бил първо сред бойците на Аркан. След края на войната в Хърватия и Босна членовете на тази част са споменавани като извършители на множество военни престъпления, но нито един от тях не е обвинен за това в трибунала в Хага, отбелязва в.Блиц.

Червените барети стават известни през 1995 г., когато са снимани като охрана на Станишич, който посредничил бившият президент на Република Сръбска Радован Караджич, издирван от Трибунала в Хага за военни престъпления, да освободи членове на ЮНПРОФОР в Босна, пленени от босненски сръбски сили.

След края на войната в Босна червените барети излизат от сянката и получават официално име Единица за специални операции /JSO/, но остават извън официалното командване, тъй като Станишич определя тяхната роля като "железния юмрук" на Милошевич, пише ДПА.

Освен участие на бойното поле червените барети вършат и друга работа в цяла Сърбия - преди всичко побой на демонстранти по времето на режима на Милошевич.

От 1998 г. стават активни участници във междуетническите сблъсъци в Косово, а по-късно се споменават и като важни действащи лица в престъпленията, извършени срещу косовски албанци.

От създаването си частта е била напълно затворена за обществеността, а сред гражданите е съществувало мнението, че червените барети са всесилни и не може да им се търси отговорност за нищо.

От пети октомври 2000 г.,когато бе свален режимът на Милошевич, членовете на специалната част започват да се сочат и открито като извършители на много престъпления в Сърбия. Преди всички, още след четворното убийство на Ибарската магистрала/на членове на Сръбското движение за обновление, СДО/, лидерът на СДО Вук Драшкович посочва червените барети като извършители на това и други престъпления. През 1999 г. на Ибарската магистрала бе направен опит да бъде убит Драшкович, но загиват брата на съпругата му и трима бодигардове. Твърденията на Драшкович отчасти са потвърдени с присъдите на двама члена на специалната част.

През ноември 2001 г. червените барети организираха бунт и блокираха част от пътя към център Сава в Нови Белград. Причината за бунта бе арестът на братята Ненад и Предраг Банович, обявени за издирване за военни престъпления от трибунала в Хага. След екстрадирането на двамата братя частта за специални операции излезе на улицата и поиска оставката на сръбския министър на вътрешните работи Душан Михайлович и уреждане на сътрудничеството с Хагския съд. Тогава сръбският премиер Зоран Джинджич заяви, че никоя група няма нито да назначава, нито да уволнява министри от неговото правителство.

Червените барети се върнаха в центъра си в Кула и след това бяха поставени под директната юрисдикция на правителството.

По време на бунта Легия официално не е бил в командването на частта за специални операции. Той бе сменен преди това, тъй като разоръжил и обидил полицейския патрул, който дошъл по сигнал в клуба, където съпругата на Аркан Светлана Ражнятович - Цеца празнувала рождения си ден.

Душан Маричич Гумар става командир на червените барети през юли 2001 г., а преди това е бил заместник на Легия. Той е бил сред червените барети от основаването на тази част. В Белград се говори, че Земунският клан е купил на Маричич апартамент в Нови Сад, пише в.Блиц.

Червените барети са имали само трима командири - Френки Симатович е арестуван в хода на разследването на убийството на Джинджич, а вчера бе задържан и Душан Маричич. Милорад Лукович Легия, един от лидерите на Земунския клан, все още се укрива.

Другият водач на Земунския клан - Душан Спасоевич също все още не е заловен.

Арестуван е основателят на частта за специални операции Йовица Станишич, както и фолкпевицата Светлана Ражнятович - Цеца. Звездан Йованович, заместник на Душан Маричич, е обвинен в извършване на убийството на Джинджич и също е задържан. Заедно с него по същото обвинение е в ареста и Саша Пеякович.

© Copyright Mediapool