Кой се крие зад либийските бунтовници?

Либийският Преходен национален съвет включва близо 40 членове, от които са известни 13. Тунис призна в неделя Преходния национален съвет (ПНС), следвайки примера на Франция, която първа призна на 10 март ръководния орган на либийските въстаници, на Обединеното кралство, Германия, САЩ и още 28 държави. Защо обаче тези страни гласуват доверие на ПНС и за кого всъщност става дума? Отговор на въпроса дава френският вестник "Фигаро".

ПНС е създаден в Бенгази на 27 февруари, през дните след избухването на народното въстание срещу режима на полковник Кадафи. От началото на март този орган се представя като "комитет за управление на кризи"; в момента го оглавява Мустафа Абдел Джалил, бивш министър на правосъдието от екипа на либийския ръководител. Все още малко се знае за членовете му - към 40 души, подбирани на теория заради опита им и въз основа на географското разпределение. От съображения за сигурност досега са огласени имената само на 13 от тях - предимно юристи, адвокати и университетски професори.

ПНС има представител във Франция. Мансур Сайф ан Наср, назначен на 28 юли, членува в либийската Лига за правата за човека, а до момента бе и член на Националния фронт за спасение на Либия, опозиционно движение, действащо в изгнание. Самият той живее в изгнание още от 1969 г.

Знае се освен това, че ПНС включва не един бивш приближен на Кадафи - изменници от обкръжението му редовно попълват въстаническите редици. Ще посочим последните: Омран Абукра, либийския министър на петрола, останал вероятно в Тунис миналата събота след приключването на мисия в Италия, висшия офицер от силите за сигурност Насрала Мабрук Абдула и най-вече Абдел Салам Джалуд - бивш съратник на полковник Кадафи, който се издигна навремето до второ място в йерархията на режима и бе премиер на Либия от 1972 до 1977 г. Поради разногласия с Кадафи Абдел Салам Джалуд бе отстранен от властта и се оттегли от политическия живот. Прекара години под домашен арест и бе твърде популярен в Либия.

При все че не познаваме всички членове на ПНС, знаем поне техните намерения, както сами ги представят: да установят в Либия демокрация и светска държава. Пътна карта, разпространена на 16 август, обещава на десетина страници в общо 37 точки "прозрачни и демократични" избори, референдум за проектоконституция, наблюдение от страна на ООН . . . И за да уталожи страховете на международната общност, че може нов тиранин да заграби властта, ПНС твърди между другото, че ще се саморазпусне 8 месеца след падането на Кадафи.

"Не трябва да се очаква, че ПНС ще бъде запазен и ще продължи да управлява страната, без да е бил избран", увери тогава неговият глава.

Срещу ПНС обаче се отправят нападки, включително отвътре, заради близките отношения с полковник Кадафи, поддържани някога от негови членове. Тези вътрешни разпри излязоха наяве, след като на 27 юли бе убит бившият главнокомандващ войските на въстаниците генерал Абдел Фатах Юнис. Отзован от района на град Брега, бившият вътрешен министър на Кадафи часове преди убийството бе изправен пред политическа комисия. Упрекнат бил, че все още поддържа връзки с либийския ръководител.