Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Кой се страхува от здравната реформа?

7 коментара
Кой се страхува от здравната реформа?

Всички в България са за здравна реформа - на думи и стига тя да не ги засяга тях. Иначе настъпва такава шумотевица, че и най-малката промяна започва да изглежда невъзможна.

Здравно осигурен млад мъж получава гръбначна травма, справянето с която е по силите на съвременната медицина (теоретично дори и в България), стига да се действа бързо и адекватно.

В най-близката провинциална болница обаче утежняват положението му още повече. В най-подходящата за лечението му столична болница, нашумяла напоследък с нагласени обществени поръчки и неизгодни договори с частни фирми, отказват да го приемат с откровено споделения аргумент, че щяло да им излезе много скъпо. Така пострадалият остава неподвижен за цял живот.

Друг млад човек с редовна здравна осигуровка получава инсулт в провинциален областен град. Спасяват го в столична болница благодарение на това, че родителите му имат да платят поисканите им за превоз, „дарение”, легло и т.н. общо 5 хиляди лева. Дребен детайл в случая е фактът, че горе-долу по същото време болницата прави същото безплатно, но за известна публична личност. Сега колективът ѝ протестира в защита на уволнения си шеф, понеже бил "добър мениджър”.

Задава се геноцид?

Подобни случки не са изключение, а всекидневие – със сигурност всеки от нас може да разкаже за много други като тях.

На този фон, още преди всъщност реформата да е започнала, цели трудови колективи протестират срещу нея, а различни експерти, синдикати, работодатели и най-вече политици кършат ръце: "псевдореформи”, "динена кора, подложена от партньори в коалиционното управление”, "болните са обречени”, "гражданите получават здравни услуги срещу заплащане”, "спрете безумния експеримент с живота и здравето на българина, промените са опасни за живота на днешните и бъдещите поколения”, "отказ на държавата от конституционните ѝ задължения към здравето на българските граждани”, "стотици хиляди граждани без доходи на практика са лишени от достъп до здравеопазване”, "геноцид”...

Като слуша тези предупреждения, човек остава с впечатлението, че се задава някаква катастрофа – дело на пълни некадърници или на злосторници със зла умисъл.

Въобще не е нужно човек да е специалист обаче, за да разбере, че това не е така. Най-сигурният ориентир за това, всъщност, са самите, цитирани тук, критики. Те са фалшиви и дори цинични, защото представят нещата сякаш довчера всичко в здравеопазването е било розово и безплатно.

Сякаш довчера не е имало опашки, рушвети, изчезващи лекарства, задлъжняли болници, стотици хиляди неосигурени, доплащане и случаи като онези, за които стана дума в началото.

Какво предвиждат реформите?

Всъщност, критиките описват не утрешното, а днешното състояние на българското здравеопазване – сложно преплетено кълбо от проблеми, недомислици и пълни абсурди.

Ето само най-видимите от тях: за по-малко от 15 години в България разходите на здравната каса са нараснали от 900 милиона на над 3 милиарда лева; през 2000 година хоспитализациите са били около милион, а през миналата година, при намаляло население, надхвърлят значително 2 милиона, тоест, почти всеки трети българин е лежал в болница (близо два пъти повече от средното за ЕС); за тези години броят на болниците непрекъснато нарастваше и днес вече надхвърля 400, което на глава от населението поставя страната на едно от първите места в ЕС.

Въпреки всичко това обаче здравните показатели на населението не са се променили съществено, а достъпът до бързо и качествено лечение не е станал по-лесен. Което недвусмислено показва, че парите не се харчат ефективно.

За да се промени това, реформата предлага няколко стъпки:

1) Да се промени, например, принципът на заплащане на болниците – не за отчетено количество, а за реален резултат;

2) да се даде на здравната каса възможност да избира с кого да сключва договори и от кого да закупува услуги според критерии за качество и ефективност, а не да е длъжна да финансира всяка възникнала структура;

3) Да се прехвърлят на доболничната помощ онези заболявания, с които тя е в състояние да се справи пълноценно и много по-евтино - за да останат болниците, които реално вършат, а не просто отчитат работа, за да няма болници, които отказват да лекуват тежки случаи и за да намалеят масовите в момента фиктивни хоспитализации.

Предлага се обединяване на административни и стопански дейности и на цели структури - за да се икономисат средства от увеличения обем, за да се спре източването чрез неизгодни договори, комисионерство и рушветчийство и за да се осигури на пациента комплексно лечение на едно място, вместо да бъде разкарван от болница в болница.

Предлага се строг контрол при лекарствата - за да не се наблюдават необясними скокове в разходите за лекарства и да се пресече възможността внезапно изчезнали тук лекарства да се появяват на пазара в Германия.

И най-важното – най-сериозният проблем на здравеопазването: сега в България, ако се разболееш от тежка болест (справянето с която иначе е напълно по силите на медицината) и нямаш пари, си обречен.

Затова се предлага всички заболявания, които съкращават и заплашват живота, всички социално значими и масови заболявания да влязат в основния пакет на здравната каса, да бъдат финансово, кадрово и апаратурно изцяло покрити от нея и да бъдат лекувани незабавно, безусловно и напълно безплатно, без никакви доплащания и без никакво чакане. За да станат невъзможни случаите като тези, за които стана дума в началото.

Дори само това да постигне реформата, ще е огромен успех.

Съпротивата и прогнозата

Разбира се, възможно е някои от критиките към нея да са справедливи. Възможно е някои от предлаганите решения да са спорни, неясни или недостатъчно обяснени. Но това не е достатъчно основание отговорността за днешното състояние и днешните проблеми да се прехвърля върху новия министър и върху бъдещата реформа, каквото, всъщност, се случва в момента.

Съпротивата срещу задаващите се промени има три основни разновидности. Първата е напълно разбираема – съпротивата на хората, които работят в засегнатите от промените структури. Не сме срещу реформата, но защо точно нас, питат те.

Втората е на градените с години схеми за източване, чиито функциониране и съществуване, в една или друга степен, са заплашени. Третата (която често е свързана с предходната с общи интереси) е политическата. На партиите, които, всъщност, заради действията и бездействията си през последните 15-ина години са виновни за днешното състояние.

На този фон прогнозата за успех на реформата не е никак оптимистична, въпреки бойкия характер на нейния основен носител – министъра на здравеопазването. Такъв е печалният опит на българските реформи. А и отново се задават избори. Следете сигналите от най-голямата партия в управлението, която по време на първия си мандат за по-малко от 4 години смени петима министри на здравеопазването. Оттам вече се чу, че са "силно обезпокоени” и че имат "огромни притеснения”.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

7 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Nikola Nikolov
    #7

    Някъде написах :
    Недоумявам - в какво ще се изрази, в крайна сметка, тази т.нар. реформа в здравеопазването??? В сливането на 8/осем!/ софийски болници ли??? Дано д-р Москов да е проумял, че окрупняването на структури не води до постигане на желани резултати!!! Напротив - прави ги трудно управляеми и неконтролируеми! Независимо от това, че кражбите, които всички ръководства на болници вършат, не са единствено слабо място в мениджмънта на болниците, разбираем е стремежът на Министъра да ги преустанови

  2. vmiladinova
    #6

    Вярно, но донякъде. През 2001 г общите разходи за здравеопазване са 848 млн.лв, а през 2015 г са планирани 3 191 млн.лв. Пропуска се обаче един факт - до 2004 г действаше инерцията от старата здравна система, наричана още "Семашко". С реформата в здравеопазването тази система стана обърната пирамида, като най-големите разходи са за болници и лекарства (от 236 млн. за 2003 г до 796 млн. през 2015 г за лекарства, съответно 200 млн. и 1 283 млн. за болници). В същото време делът на ПИМП в разходите на НЗОК е спаднал от 16.5% на 6.6% (спрямо общите разходи, НЗОК МЗ - от 9% на 5.58%), което го няма никъде по света. Когато цифрите говорят... Изводите си ги правете сами.

  3. Коментарът е изтрит заради реклама или спам.
    #5
  4. Milev
    #4

    Браво на Я.Бояджиев. Всичко се предлага много грамотно. Тези които са против, гбо правят чисто опозиционно, няма пък да е на тяхната ако и да е добро. Няма кадърен лекар, който да не одобрява, Сестричките и писарките излизат на протести, ... и депутати.

  5. И какво от това
    #3

    Какво сте направили с ПОЛОЖИТЕЛЕН резултат последните 25 години, изключае валутния борд? Хората имат основание за притеснения, и най-вече за НЕДОВЕРИЕ към политиците!

  6. Коментарът е изтрит заради реклама или спам.
    #2
  7. Quo
    #1

    Ако тази или правосъдната реформа не се подкрепи от ГЕРБ, нека има избори.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.