Кой ще чуе гласа на вярващите?

Кой ще чуе гласа на вярващите?
На официалната интернет страница на Светия синод на БПЦ се появи информация от която става ясно, че Неврокопският митрополит Натанаил е изразил особено мнение по време на гласуването на Синодалната наредба за отстраняване на митрополити, непребиваващи в епархията си повече от две години. Опасенията на митрополита не са никак напразни. Вече бе споменато, че подобен казус може да бъде нож с две остриета и да бъде използван във всеки един момент за сплашване или шантажиране на отделни персони в Светия Синод на Църквата. От този момент нататък различните лобита в православната църква ще влязат в открит конфликт помежду си.

Очертаващата се нова църковна свада по всичко изглежда ще затъмни и дори ще надмине по мащаба си настоящето разделение в православната институция. Вероятно сега различни църковни анализатори ще опитват да търсят причините за новото разделение или в неспазването на наскоро приетия нов устав на БПЦ, или ще търсят други, външни на БПЦ причини за случващото се. И в момента въпросните две обяснения вече се формулират в някои православни медии, разликата е единствено в това, интересите на кое лоби те застъпват.

В цялата, набираща все повече скорост, словесна вакханалия малко внимание се обръща на хората, които ще бъдат пряко потърпевши от взетото набързо решение на Светия синод. Това са всички онези, пребиваващи в задграничния диоцез на Православната Църква и всъщност не нечий друг, а единствено техният глас трябва да има определящо значение при вземането на каквото и да било решение, отнасящо се до администрирането на църковния им живот.

Синодалните архиереи отдавна са доказали на дело, че за тях приоритет е не благопреуспяването и душеспасението на всеки православен християнин. Грижите им са къде-къде по-тривиални и са свързани пряко с бушуващите с пълна сила общественополитически страсти в болното ни общество.

За никого не е тайна, че властолюбието, сребролюбието, похотта, завистта и подлостта са единствените "добродетели" с които се славят много от родните ни архиереи. Църковните раздори вече по нищо не могат да бъдат отличени от боричканията, продуцирани от професионални политически брокери. Ако в древността църковните спорове и дори разделения са били следствие на отстояването на някакви богословски мнения, то днес проблемите и актуалните теми в ортодоксалната църква са тясно свързани с невъзможността в нейната сегашна среда и с нейна помощ евангелската Блага вест да достигне до адресатите си. Продължават трагичните опити да бъде наложен на българските граждани единен държавно-православен модел, в който съвсем естествено се развиват не църковни, а политически или комерсиални отношения и то във възможно най-извратената им и уродлива форма. В така вече зададените от държавно-православната клика отношения, ролята на православния клир се свежда до това да бъде най-обикновен дилър на свещеното, а за миряните остава единствено да бъдат пасивни наблюдатели на разиграващата се гротеска, на чийто финал за кой ли пореден път ще констатират единствено собственото си падение и нищо друго.

За постигането на тази цел вече не се подбират нито средствата нито думите, което навява тъжната мисъл колко далеч от делата и словата на Иисус Христос се намират някакви хора, наумили си да предявяват абсурдната претенция да се разпореждат с Божията воля. Тук се докосваме до един от най-болезнените за православието въпроси - този за авторитета. Във вече споменатото от митрополит Натанаил особено мнение, наред със вечното и универсално по характер Свето Писание са поставени кодексите на едни чисто човешки норми и отношения, които, напуснали историческата си среда и контекст, днес създават предпоставките за задълбочаване и поява на все по-нови и нови абсурдни казуси. Тук може да споменем проблемите, свързани с неразбираемата православна символика, календарните прения, богослужебните дрехи и най-тежкия въпрос, свързан с общуването с другите християнски църкви.

В чисто духовен план наличието и вербализирането на релацията "ние православещите и останалия неправославящ свят", както и "целият свят е срещу нас" издава най-напред безсилие, а на второ място кореспондира с най-разпространеното духовно заболяване – гордостта.

Във все по-глобализиращия се в добрия смисъл и премахващ границите свят такова сектантско поведение се превръща в пречка пред свежи идеи и богословски конструкции като тези на гражданското общество, за които трябва да споменем, че са изключително плод на англосаксонската християнска мисъл, а в православния свят са напълно непознати като ценност за адептите на византизма.

Подобно развитие насочва Православната църква към една бавна имплозия, все по навътре към пълна самоизолация от този свят, в който всъщност тя бе пратена да свидетелства за истината. Светът няма как да чуе благата вест на Господ Иисус Христос, когато една част от Неговата Църква се крие или зад канони или чака някой друг, най-често държавата, да ѝ свърши работата.

* Михаил Новак е богослов и презвитер в Християнската вселенска апостолска църква (ХВАЦ), създадена и регистрирана след погрома над духовници и миряни, извършен от полиция и прокуратура през 2004 г. ХВАЦ е въплъщение на въжделенията на много от нашите възрожденци за открита и свободна Християнска Църква, общуваща с протестанти и католици. ХВАЦ работи за Реформация на българското православие. Още текстове от презвитер Новак тук: http://www.ceacbg.com

Споделяне
Още по темата
Още от

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?