Кой ще поеме кормилото в Китай след Цзян Цзъмин

По време на визитата на американския президент Джордж Буш в Пекин тази седмица, всички погледи ще бъдат съсредоточени върху неговата кратка среща със загадъчната личност, за която се говори, че ще поеме лидерския пост в Китай тази година - вицепрезидентът Ху Цзинтао.

Въпреки че не е запланувана отделна среща, двамата държавници ще пресекат пътеките си, най-вероятно когато Ху представи Буш преди речта му в неговата алма матер университета Цинхуа в Пекин в петък.

Тъй като председателят на Китайската народна република Цзян Цзъмин трябва да слезе от поста си на лидер на комунистическата партия тази есен, срещата Ху - Буш е най-новата стъпка, целяща да засили позициите на китайския вицепрезидент във вътрешната и външната политика, смятат политическите анализатори.

Това ще бъде рядка и добре дошла възможност за любопитните американски държавни служители да разгледат подробно човека, който най-вероятно ще ръководи възхода на Китай като икономически и военен конкурент на САЩ, твърдят политолозите.

Петдесет и девет годишният Ху ще трябва обаче да внимава издигането на собственото му политическо реноме да не уязви Цзян, за когото е известно, че обича да се прилепва към властта и да ръководи зад кулисите, макар вече да е заклеймен от някои американски коментатори, че неговата ера в Пекин е приключила.

Според Ричард Баум, специалист по китайска политика в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, срещата има изцяло символичен характер, но не е маловажна. "Срещата им е важна, доколкото чрез нея се поставя печат на одобрение от страна на властта в Пекин върху избора на наследник на Цзян и позволява на Ху да огледа предварително мястото си на световната сцена до суперсилата номер едно.

Най-малко трима от китайските най-високопоставени ръководители - Цзян, премиера Чжу Жунцзи и председателят на парламента Ли Пън трябва да се оттеглят от партийните се постове на 16-ия Конгрес на Китайската комунистическата партия през есента, за да дадат път на свежа кръв. Вторият и последен президентски мандат на Цзян изтича на годишната сесия на Общокитайското събрание на народните представители /китайския парламент/ през март 2003 г.

Ху фактически бе помазан за наследник на Цзян когато покойният върховен лидер Дън Сяопин го повиши през 1992 г. за член на всемогъщия седемчленен Постоянен комитет на Политбюро, където той се нарежда пети.

Нищо обаче не е сигурно в коварния свят на "китайското политическо унаследяване". Носят се слухове, че Цзян е благоразположен към друг претендент Цзън Цинхун, който оглавява влиятелния организационен отдел на партията.

През десетте години на чакане във фланга Ху остава загадка за западните дипломати и лидери, които знаят съвсем малко за неговата личност, освен това че обича да танцува и че се твърди, че има невероятна зрителна памет.

"Ние все още се хващаме за отделни сламки," казва дипломат, работещ в Пекин. "Невероятно е, че всичко с което разполагаме, за да се ориентираме, са тези малки парчета откъслечна информация за човека, който в края на годината ще управлява Китай."

Ху придоби политическа известност и тежест във външната политика миналата година, когато направи обиколка в Русия, Великобритания , Франция, Испания и Германия - първото му посещение в Западна Европа.

Европейските държавници го описаха като властен, чаровен и професионалист, но все пак като малко загадъчен. Затова американските им колеги бяха нетърпеливи да организират среща между него и Буш по време на 30-часовата визита на президента на САЩ в Китай днес и утре.

Администрацията на Буш би желала също така да покани Ху да посети Вашингтон, но китайците досега не са насърчили идеята, казват американски представители.

Ху никога не е посещавал САЩ като възрастен и някои хора във Вашингтон се опасяват, че той не разбира Запада или още по-лошо, че храни антиамерикански възгледи.

През май 1999 г. Ху направи обръщение, отразено по националната телевизия, с което подкрепи протестите срещу бомбардировките на НАТО, засегнали китайското посолство в Белград.

Някои във Вашингтон виждат Ху като реформатор, посочвайки неговата водеща роля във Висшата партийна школа, прогресивен мозъчен тръст и място за подготовка на кадри.

Други го поставят в лагера на консерваторите, аргументирайки се с ключовата роля, която той изиграва за потушаването на демонстрациите за независимост в Тибет, когато той е регионален партиен шеф там в периода 1988 -1989 г.

Малцина обаче се съмняват в неговите умения на политик, успял да оцелее толкова дълго като най-вероятен "наследник на трона".

По БТА