Кой ще спаси науката в България от спасителите ѝ?

Повод за написването на тази статия са скандалите, които разтърсиха Общото събрание (ОС) на БАН на 11 януари 2016 г. Те са провокирани от болните амбиции за власт на един от зам-председателите на ОС - проф. Бойко Георгиев. От 1986 г. той оглавява една група от властолюбци и кариеристи, известни с различни имена, сред които е и Бойките кариеристи в паразитологията (БКвП). В продължение на 30 години те вършат далавери с парите за наука и нанасят вреда на кадрите, структурите и престижа на БАН по-най безотговорен и безнаказан начин. Сега те използват грешките в управлението на Председателя на БАН - акад. Стефан Воденичаров и надянали маските на спасители, водят организирана подривна дейност и искат да прекратят преждевременно мандата на Председателя чрез импийчмънт, за да сложат под свой контрол и управлението в Академията.

Върху структурите, кадрите и парите те вече са взели връх по вреден и скандален начин, който е описан в тази статия. Сега им трябва и управлението, за да имат пълна власт над БАН и науката в България. Майстори в интригите и подривната дейност, която прилагат от 30 години, те организират и действат така умело, че вече са блокирали нормалната работа и на Ръководството на БАН, и на Съвета на настоятелството в БАН, и на Събранието на академиците и член-кореспондентите.

Ситуацията е много критична и трудна за решаване, защото председателят се оказа човек годен за светска и политическа дейност, но негоден да управлява Академията. Този факт изправя науката на България пред дилемата кой да защити и кой да бъде отстранен – Председателят или БКвП. За тези, които ще решават проблема, тук е представена информация, която е събирана с години и публикувана в десетки статии, брошури и книги, които са цитирани в текста. Тази информация показва кой, кога и как е нанасял вреда на науката скрит под маската на спасител.

Спасителите на парите в науката докараха тежка и непреодолима финансова криза

Началото на кризата съвпада с появата на финансов стратег и "гуру". Той се появи в науката неочаквано, когато зам.-председателят на БАН и ресорен член за биологичните науки - акад. Асен Хаджиолов е избран за министър на 4 юли 1989 г. Тогава на овакантеното от него място временно е назначен считаният за кротък и скромен проф. Иван Юхновски. Временното му назначаване става постоянно по ред причини, сред които са и внезапното събаряне на Берлинската стена, срутването на соцсистемата и прокуждането на акад. Хаджиолов във Франция, където той умира в Тулуза през 1996 г.

Още от първите дни на своето управление зам.-председателят Юхновски поема финансовата и стопанската дейност в Академията и прави за тях серия от стратегически пакети от спасителни мерки. С тях той се опитва да реши да проблема с парите. Опитите му продължават цели 18 години и завършват без успех през 2007 г., когато след мощен скандал си подава оставката като Председател на БАН.

Неуспехът се дължи на две причини:

Първо, БАН е избрала и предоставила управлението на парите за наука в ръцете на човек, който е некомпетентен по финансовите въпроси и негоден за поста. Това е описано в десетки статии. В една от тях се разказва за историята на един фонд, създаден с парите от наемите и други приходи в БАН по идеи на финансовия "гуру". Този фонд е известен като “Развитие на науката”, а според някои колеги и като Фондация “Развитие на българската наука”. Точното име не се знае, защото в този фонд всичко е абсурдно, изопачено и опорочено (виж статията "Абсурдният фонд")

В друга статия се разказва как парите за наука са прахосвани години наред за направата на три ДНК лаборатории, които са закрити без да са работили нито един ден и час (виж статията "Дупките пробити в торбите с парите”).

В трети случай четвърт милион (250 000) германски марки от бюджета на БАН за наука са прахосани чрез купуването от Германия на една уникална и скъпа апаратура, която след пет години престой в Академията е бракувана без да е работила нито един ден и час (на тази тема е посветена статията "Финансовият комбинатор”).

Поразиите стигат дотам, че се позволява една частна пицария, построена в съседство на блок 21 на БАН, да свърже по криминален начин огромната си мощна електическа пещ за денонощно печене на пици за трифазния ток в 21 -ви блок на БАН. По този начин собственикът на пицарията пече пици и прави пари, а бедната БАН плаща тлъстите му сметки за ток. След скандала с пицарията финансовият "гуро" отказва да плаща сметките за ток. В отговор електроснабдяването дърпа шалтера и оставя без ток няколко дни биологичните институти на БАН на 4-ти километър. В резултат на това хладилниците са размразени и в тях са похабени и изхвърлени на боклука химикали, реактиви и биологични материали, за които са платени милиони и които са събирани в продължение на години в служебни командировки в България и чужбина. (виж статията "Вредителите и парите в науката”)

Втората причина е свързана с това, че финансовият "гуру" управлява парите в обкръжение на бойки кариеристи и финансови опортюнисти, някои от които са били уличени да източват, плячкосват и прахосват парите за наука 4-5 и повече пъти по най-безотговорен начин. Сред тях шампиони са Бойките кариеристи в паразиталагията (БКвП).

По времето, когато Националният фонд за научни изследвания (НФНИ) се управлява предимно от служители на БАН, негов председател е член-кор. Иван Юхновски. Заедно с него са професорите по физиология Наум Якимов, по зоология Васил Големански и Валентин Лъвчиев, по ботаника Стефан Кожухаров, и по паразитология Тодор Генов. Те трябвало да формулират критериите за оценка на проектите и раздаване на парите на Фонда. Те действали като в баснята- “казали на лисицата, а тя на опашката си”. По тази схема те възложили на своите протежета - научните сътрудници от БКвП - Бойко Георгиев, Вълко Бисерков и Нешо Чипев да изковат критериите. Те ги натъкмили така, че тяхните изследвания и проекти са класирани и те получавли парите на Фонда.

Проектите на другите учени и особенно на тези от университетите не пасвали на стъкмените от тях критерии. Техните критерии предизвикали скандал, който е разследван от в. “24 Часа“ през 1991 г. в статията на Весела Петкова “Нашенски критерии свалят в нокаут 97 световни института. Фонд Национални изследвания се оказва безсмислен, ако средствата му се дават по симпатия”. В нея е описано как чрез шуробаджанашки хватки и критерии от фонда е изхвърлен научен проект, чийто оригинални научни идеи са получили високи оценки в чужбина. След като проектът е отхвърлен от българския научен фонд, бива одобрен и финансиран в Израел, Германия, Австрия, Испания, Русия и САЩ. Сред спонсорите в САЩ е и фондацията на Уйлиям Кембъл, който получи Нобелова награда за Медицина през 2015 г.

Следващият скандал е свързан с Централната лаборатория по обща екология (ЦЛОЕ), начело на който председателят на БАН назначава доц. Нешо Чипев (член на групата БКвП). Той оглавява ЦЛОЕ в момент, когато за екология започва да постъпва финансиране по различни линии. Чипев е назначен не само за директор, а и за член на Управителния съвет на БАН. Надеждата на неговите покровители е, че ще оцени жеста за високите постове и ще слушка, ще насочва и ще разпределя порциите с парите съгласно тяхната воля. Тези надежди се оказали напразни. Директорът Чипев започнал да своеволничи и да разпределя парите потайно и по свое лично усмотрение. Това ядосало и вбесило финансовият гуру и председател на БАН до такава степен, че той го изхвърлил скоропостижно и от директорския пост и от УС на БАН. (Историята e описана в статията "Финансовите разпределители”)

Следват финансовите машинации в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ), извършени след като за директор на този мегаинститут е назначен друг член от БКвП – ст.н.с. Вълко Бисерков. При неговия мандат през института минават големи пари, които той управлявал неправомерно в нарушение на финансовите правила. Така и той се провалил с парите, за което е отстранен от поста директор.

Вредата от финансовата дейност на групата в Българска академия на науките става известна след като двамата ѝ председатели - финансовият гуру и неговият приемник акад. Никола Съботинов застават зад налудничавите идеи на лидера на БКвП – проф. Бойко Георгиев парите за наука да се набавят чрез зле скалъпено шоу, наречено протести. По негови идеи и под негово ръководство учените маршируват, протестират и играят по площадите на София пиеси, в които се погребва мумия олицетворяваща погребението на министъра на финансите. Търкалят се тикви, които символизират "тиквата” на финансовия министър. Ефектът е обратен. Вместо да даде повече пари, министърът предложи и парламентът одобри няколко милиона от бюджета за БАН да бъдат отнети и предоставени на производителите на тютюн.

Следва Фондът за научни изследвания (ФНИ). В него далаверите на БКвП и техните покровители стават известни след като член-кор. Емил Хорозов публикува информация, а след това и книга със заглавие "Проектният бизнес и ограбването на науката: Наръчник на управляващия мошеник”. Тази книга е написана от учен, които е бил управител на Фонда и познава работата там в детайли.

Той описва проектите, парите и посочва имената на уличените в злоупотреби. Достоверността на изнесените в книгата имена, цифри и проекти е проверена и удостоверена от няколко инстанции. Изнесените данни и факти показват, че измамите с парите на Фонда са извършени през 2008 – 2012 г., чрез манипулиране на критериите и рецензиите. Под рецензент номер едно е посочен акад. Васил Големаски. Бенефициент номер едно е проф. Бойко Георгиев от БКвП. На негово име във Фонда са записани три и половина милиона лева (3 450 000 лв). От тях 2 000 000 лв. са по проект BG CVP01/0117 от конкурса за "Развитие на научната инфраструктури. Още 1 450 000 лева са му дадени за проект CEBDER (ДО 02-15 от 2009) от конкурса за "Изграждане на Национален център за върхови научни постижения в областта на биоразнообразието и екосистемните изследвания”.

Тези числа показват, че главният ръководител и говорител на протестите за пари в БАН не е бил беден и онеправдан учен, за какъвто се представял на митингите, а е станал милионер с неправомерно получени пари от скандалните сесии на фонда.

Скандалите с парите за наука и най-вече източването на парите на ФНИ изкара на протест българи, които са на научна работа в България и в чужбина. В САЩ български учени се обединиха и с тяхно съдействие написах две статии за източването и плячкосването на парите за наука: "От парите за наука, кой юнашки се насука” и "За парите и "гнилите домати" в науката”.

По същото време от чужбина млади български учени написаха и изпратиха отворени писма до медиите и до президента г-н Росен Плевнелиев, до министър-председателя г-н Бойко Борисов, до министъра на образованието, младежта и науката г-н Сергей Игнатов , до председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева. В тях те изразяват подкрепа към колегите си в България и заявяват: "Крайно време е да изхвърлим "гнилите домати" от българската наука”. Заедно с писмата младите български учени от чужбина организират и петиция с призив: "За да има наука в България!”. Петицията е подписна от 1.471 учени. Текстът на отворените писма и петицията могат да бъдат прочетени тук.

Така се стигна до смяна на ресорния министър Сергей Иванов и шефа на ФНИ анголския професор Рангел Гюров. Това стана след като дни наред протестиращи учени се събираха под прозорците на Министерския съвет и скандираха "мафия” и "оставка”. Но проблемът с далаверите и ограбването на парите за наука не бе решен, защото разследванията бяха спрени от най-високо место. В информация публикувана от вестник "Сега” се казва: "Мнозинството скри научния фонд от проверка. Депутатите от ГЕРБ заедно с ДСБ и част от независимите отхвърлиха вчера идеята за създаване на анкетна комисия, която да проучи нарушенията във Фонд ‘Научни изследвания’".

Оставени неразследвани, описаните в книгата на член-кор. Хорозов герои се организират и продължават да вършат вредителската си дейност. Например, в Университета вместо да бъдат разобличени и освободени от ръководните постове, уличените в злоупотреби се обединиха и с взето от тях решение от работа бе освободен този, който ги бе разобличил с многобройни факти и математическа акуратност – член-кор. Хорозов. Посоченият в книгата милионер на Фонда - проф. Б. Георгиев, който е получил парите с двойно нарушение на правилата, има сега наглостта да предлага малките заплати да бъдат повишени със средства, взети от големите пари на академиците.

Ако това предложение бъде прието, то със сигурност ще прокуди от България и малкото останали в нея учени, които са способни да правят голяма наука. Те не биха останали на работа в научна организация, в която заплатите и възнагражденията им ще бъдат орязвани, за да се издържат тези, които по една или друга причина не могат да правят голяма наука. Ако наливането на пари от големите в малките в науката бе правилен и полезен финансов механизъм, той щеше да бъде въведен отдавна в науката на САЩ, където има учени с годишна заплата от 750 000 долара, което е близо два пъти повече от заплатата на президента. Има и учени, които са на заплата от 35 000 долара. Въпреки тези огромни разлики във възнагражденията, тенденцията в световната наука е те да се запазят.

"Спасителите" на научните структури докараха криза и в структурите, и в кадрите

И тук кризата и погромите със структурите и кадрите в науката се появяват в онзи момент, в който БКвП и техните покровители започват да пишат и представят в БАН своите предложения с 27 на брой спасителни пакети и програми. Историята на тези 27 предложения е описана в 19 статии, които подредени по реда им на публикуване се отварят тук1, тук2, тук3, тук4, тук5, тук6, тук7, тук8, тук9, тук10, тук11, тук12, тук13, тук14, тук15, тук16, тук17, тук18, и тук19.

Описаните в тези статии факти и събития показват, че погромите и вредителските дейности по отношението на структурите и кадрите са извършени съвместно от същите БКвП и техните покровители, които са извършили и финансовите злоупотреби и далавери с парите за наука. От направените от тях 27 предложения за структурни кадрови промени осем са за паразитологията, шест са за екологията, по четири са за зоологията и за патологията, три са за морфологията и антропологията, и две за ботаниката. Направата на тези 27 предложения е много непочтена и зловредна работа.

Непочтен е и начинът, по който БКвП използват академиците и член-кореспондентите за постигане на своите користни цели. Когато имат нужда, те са в добри отношения с академиците и член-кореспондентите. Когато те стоят на пътя им и не одобряват или не им позволяват да рушат и грабят дадена структура, те са срещу тях и вършат подлите си дела зад гърба им. Така те постъпиха с акад. И. Василев, когато разрушаваха и грабиха паразитологията, с акад. В. Големански, когато рушаха и грабиха зоологията. Така те постъпват и с академиците И. Юхновски, Н. Съботинов, Ст. Воденичаров, Ангел Гълъбов и други, които години наред ги толерираха и фаворитизираха, когато бяха председатели и зам-председатели на БАН и ОС на БАН. За отплата, сега БКвП предлагат да им бъдат отнети допълнителните парични възнаграждения, които им се дават пожизнено.

Особено непочтен и зловреден за науката е начинът, по който БКвП и техните покровители в БАН преследват и прокуждат от БАН и България тези, които ги критикуват по начин, който е непознат в миналото. В миналото учени са били преследвани и прокуждани по политическа линия. По тази линия през 1894 година е прокуден първият председател на БКД – акад. Марин Дринов. Той заминава за Украйна и остава там до края на живота си. През 1922-23 г. Председателят на БКД и БАН – акад. Иван Гешов се крие във Франция, за да не бъде арестуван и хвърлен в затвора. През 1945 г. председателят на БАН и БАНИ – акад. Богдан Филов е осъден на смърт и разстрелян. През 1962 г. ликвидаторът на БАНИ и председател на БАН е отстранен и поставен под домашен арест във вилата му в Панчарево.

След 1962 г. БАН става най-толерантната научна организация в страната. Има дори случаи, в които прокудени от университета по политическа линия учени са били приемани на работа в БАН. Сред тях са професорите Леон Митрани и Петър Райчев. През 1990г. и следващите години в управлението на БАН се появяват началници, които преследват, наказват и уволняват дисциплинарно добри учени по административен ред затова, че те имат собствено мнение. Тези наказания и уволнения са налагани на учени, които не одобряват и критикуват открито стила и методите на управление на науката. Никой друг, нито монархисти, нито фашисти, нито комунисти са правили такива уволнения.

Единственият зам.-председател и председател на БАН, който е уволнявал учени по административен път, е акад. Юхновски и неговият екип. Те са и единствените, които обявяват учените, които ги критикуват, за "врагове на науката, които уронвали престижа на БАН”. С този мотив те издаваха и заповеди за уволнение. Тези уволнения доведоха до прокуждане от БАН на добри учени с международна известност и признание и - което е по -страшно, тези уволнения оставиха години наред БАН и науката без инакомислещи, а какво представлява научна организация, в която няма друго мнение освен това на председателя и неговите клакьори, се вижда от състоянието на днешния БАН. По повод на тези прокуждания редакцията на в. “Пари-Плюс” организра на 16 декември 2002 г. дискусия на тема “Прокужда ли БАН интелектуалния си елит”. Журналистката Светломира Димитрова покани за участие в дискусията Председателя на БАН и моя милост. Председателят отказва да отговаря на конкретни въпроси, свързани с този казус, докато не се подготви с документи по него. Вместо дискусия той изпрати до вестника статия със заглавия "Губим учени, но не и престиж и продуктивност”.

Какъв престиж и продукция дават закритите и механично обединени структури от БКвП и техните покровители става ясно по-късно, когато те си направиха с отломките от четири закрити звена един мега Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ). След обединяването им премиерът Борисов е бил поканен да посети ИБЕИ да види, каква огромна и успешна структурна реформа се прави в науката. На думи, той получава уверението, че обединените научни специалности ще работят по-ефективно, по-продуктивно и по-успешно от преди. На дело се получава точно обратното.

Работата не върви и за три години институтът е натрупал огромни дългове. Обединените в него четири научни специалности са пред финансов фалит. Директорът Вълко Бисерков е отстранен от поста за финансови нарушения. И в другия създаден по идеи на БКвП мегаинститут - Институт по експериментална морфология, патология и антропология с музей реформата не е донесла нищо добро. Там за финансови нарушения са отстранени счетоводителката и касиерката и се води разследване на изчезналите от института големи суми пари и натрупани дългове в размер на около 700 000 лв. И в него механично обединените четири научни специалности са докарани до фалит.

"Спасителите" докараха на власт обединената посредственост

Кой ще управлява парите, кадрите, структурите и имотите на науката са важни въпроси. Затова реформата в науката стартира още през 1986 г., когато в много други органи и организации на държавата за реформа дори не се говореше. Тогава на ремонт бе подложено управлението на институтите и учените получиха право сами да избират директорите си. През 1991 г. в БАН стартира втора реформа - на ръководните му органи и организации. И двете реформи са извършени по собствени идеи и със собствени сили и средства. Оставени без компетентен външен надзор и контрол, реформите бяха опорочени и породиха поредица от управленски битки за власт и скандали, които се точат от 26 години. Участниците в скандалните битки за власт са описани под различни имена.

"Хулигани”, "хуенвийбини”, "мафиоти” и ”змии, които съм носил и отгледал в пазвата си” са изрази и квалификации, които използва акад. Иван Василев. Той нарича с тях онези служители, които е приел на работа в БАН и на които е предоставил идеални условия за работа. Вместо благодарност те му направили пуч и разбили и разграбили научната школа, кадрите и структурите, които той е изграждал в продължение на целия си живот. Акад. Василев използваше тези квалификации не само в личния си живот, но и на официални срещи и разговори с ръководството на БАН. Кои са били на тези срещи и за кого академикът е използвал изброените по-горе квалификации, може да се види в статията "С какво ще бъдат запомнени реформаторите”.

"Изманици” и "мошеници” са изрази, които член-кор. Е. Хорозов използва в своята книга за учени, бизнесмени и министерски служители, които са уличени в източването, плячкосването и прахосването на парите за наука. Използваните от него изрази асоциират автоматично и с "шарлатани”, защото по дефиниция шарлатаните са измамници и мошеници, които твърдят, че притежават знания, умения и способности, които в действителност нямат.

"Обединената посредственост” е според мен термин, който най-точно представя управленските проблеми в науката на България. По този повод още през 2010 г. написах статия с такова заглавие, разказах историята на проф. Димитър Атанасов и предупредих, че ОП е изключително голям проблем, който днес не погубва отделни учени, а цели институти и направления в науката.

Сега, пет години по-късно, времето доказа, че ОП е наистина най-големият управленски проблем за науката на България. Това се видя кристално ясно на 11 януари, когато в ОС на БАН се развихри в пълна сила битката за власт между две групировки на ОП.

Едната групировка ОП е създадена около БКвП. Тя се изгражда вътре в пределите на БАН в продължение на около 35 г. Изграждането се прави отдолу нагоре, чрез обединяването на ОП, която съществува в няколко места в органите за управление. ОП прави възможни и най-невъзможните и налудничави идеи за управление в науката. Например:

Преди около 35 години БКвП искат те да управляват тяхната секция. Това искане е налудничаво, защото те току що са прекрачили прага на БАН и нямат нито една публикация или дисертация. Нямат дори и елементарен опит и познание как се прави и ръководи наука. Това искане е невъзможно защото в секцията има служители с 20-30 години стаж в науката, които са правили публикации, дисертации и хабилитации. Невъзможното обаче става възможно след като ОП на групата се обединява с ОП на партийни организации и комитети.

Невъзможното става възможно и след 1989 г., когато те искат, а ОП, която квартирува в пределите на разпуснатите партийни организации и комитети и тези на новосъздадените в БАН Клубове за демокрация и гласност към СДС, се обединяват и скрити под общата маска на демократи позволяват на БКвП да определят кой ще управлява не само в тяхната секция, но и в института, в биологичните науки, а сега и в БАН. От години там те заедно с ОП управляват и решават съдбата на парите, кадрите и структурите по срамен и вреден за БАН и науката начин, които е описан в тази статия.

Невъзможното става възможно и когато те искат, а ОП им позволи да опорочат и провалят тъй наречените "Демократични промени в науката”. ("Вредителите и демократичните промени”).

Невъзможното става възможно когато налудничавите идеи на ОП преминаха границите на България и в чужбина стана видно как те прилагат системно двойни стандарти и други порочни практики в управлението на подписани от самите тях международни договори и спогодби. Това предизвикват серия от непознати в историята на българската наука скандали на национално и международно ниво. Историята на двойните стандарти и скандалите с университети в Германия, академии в Русия и Държавния департамент на САЩ са описани тук. Скандалите с университети в Израел, Пенсилвания и Небраска САЩ може да видите тук.

Другата групировка ОП е създадена около Председателя на БАН, акад. Стефан Воденичаров. Тя се изгражда извън пределите на БАН във висините на българската и международната политика. Там той контактува и флиртува: със силните на деня в десния спектър на политическия елит в България и получава от тях министерски постове; със силните на деня в левия спектър на политическия елит и чрез тях оглавява инициативния комитет за АЕЦ "Белене”; със силните на деня, които се представят за безпартийни и които го предлагат за президент; със скандално известни личности в историята и религията, които той кани да изнасят лекции в БАН. Сред тях е и Вселенския патриарх Вартоломей, чието посещение предизвика скандали след като той по инициатива на БАН бе поканен в България и получи орден. Скандал предизвика и изнесената от Вселенския патриарх лекция в големия салон на БАН. В храма на българската наука той представил сътворението на света и произхода на човека, по начин, който е подобаваш за религиозни сбирки, но оскърбителен и неприемлив за научно установените данни и факти и теории.

Очевидно, Председателят на БАН е високо образован, инициативен и енергичен човек, но той не е подходящ да управлява Академията, защото там е само неговото тяло, но не и дух. Духът му е обвързан с ОП в политиката и за да ѝ угоди, той не защити интересите на БАН.

Кой ще спаси науката в България от спасителите ѝ?

Този въпрос стои сега пред БАН и науката в България. Там, макар и с оредели редици, все още има добри учени, които не са обвързани с ОП, но те са объркани и не знаят какво да правят. Объркан е и Съветът на настоятелите, който от месеци е преустановил заседанията. Объркано е и ОС, където БКвП са се окопали и воюват с пълни сили, със съдействието на клакьори, които се събират горе в галерията и се месят пряко в дискусиите на ОС долу в залата с дюдюкания и нецензурни изрази и думи. Объркано е и Събранието на академиците и член-кореспондентите, които се демонизират в ОС и противопоставят на институтите. Мнозина от тях мълчат като шарани и не вземат отношение по проблемите сковани от страх да не им вземат голямото допълнително възнаграждение, което им се дава пожизнено.

Мълчанието на академиците и член-кореспондентите, заедно с мълчанието на добрите и непокварените от ОП учени е теренът, върху който се появяват и израстват хулиганите, хуенвийбините, мафиотите, изманиците, мошениците и шарлатаните. Следователно, за да се отърве и спаси науката в България от тях, има два възможни начина. Единият е дискусия с активното участието на учени, които не са обременени от ОП, но се страхуват да говорят и с мълчанието си дават сила и мощ на ОП да се крие под маската на спасител. Другият начин е описан от автора на "Из делниците на един луд”, д-р Тони Филипов по следния начин: "шарлатанин можеш да бъдеш само в общество на шарани. В обществото на нормалните хора шарлатаните просто ги бият."

*Иван Канев e професор и доктор на науките по паразитология. Лицензиран специалист и кандидат на науките по цитогенетика и молекулярна биология.