Кой сте вие, Докторе?

Наближи ли август, в средите на меломаните, както и в различните медии, особено често започваме да чуваме едно словосъчетание - "Доктора от Банско”...

Сигурно все още има хора, които не знаят каква е връзката "Доктор-Банско”, или "Доктор-джаз”! Е, аз няма да ги оставям дълго да се чудят, защото тук не става дума за обикновен медик-меломан, а за медик, който е "бащата” на Банско Джаз Фест – д-р Емил Илиев, когото всички "посветени” с много обич наричат просто Доктора.

 

Кой сте Вие, д-р Илиев?

 

На този въпрос майка ми веднага би възкликнала: "О, това е Докторът-Чародей с иглите!” Журналистите биха отговорили с въпрос: "Как кой?! - основателят на Джаз-фестивала в Банско!”

 

Лили, малката дъщеричка на Доктора, би казала: "Това е тати, който винаги ме държи на коляното си, когато ми свири на пианото!”

 

Сам той казва за себе си, че е български лекар, който близо 40 години работи като дерматолог, а 35 от тях се занимава с акупуктура. От 30 години е председател на Българското дружество по традиционна китайска медицина. Създател и отговорен редактор на сп." Акупунктура“. През 1983 г. в НДК, София, организира единствения световен научен медицински форум, провеждан у нас – 8-ия Световен конгрес по акупунктура, на който присъстват над 1200 лекари от чужбина и близо 250 от страната. През 1995 г., отново в София, организира Световен симпозиум по акупунктура с близо 550 участници.

 

Почетен член на 17 научни дружества по акупунктура и дерматология от различни страни по света. Обучил е над 350 лекари, специалисти по акупунктура в България и над 4000 лекари от Германия, Австрия, Швейцария, Дания, Испания, Гърция, Македония и Сърбия, СССР и Русия и други страни. Има над 110 000 пациенти от цял свят, бил е в над 100 страни и с това горе-долу приключва професионалната му визитка.

 

Борят ли се вътре във Вас медицината и джазът, или се допълват? Как ги съвместявате - не е ли това някакъв парадокс?

 

За мен медицината винаги е била над всичко, а джазът, както и музиката въобще, са мое хоби, което ми помага да се чувствам добре. С музиката си почивам след напрегнатото ежедневие, а когато се занимавам с научна дейност и чета книги винаги слушам музика и много често тя е именно джаз.

 

Как Ви хрумна идеята за Джаз фестивала в Банско? И защо точно джаз?

 

Преди време през летните месеци лекувах много от моите пациенти от чужбина в нашите планини и най-вече в околностите на Банско. Когато се налага да прекарате 2-3 седмици в планината с група хора, сред дивата природа, се налага да създадете и условия за техните културни забавления. Аз, например, канех наши изтъкнати пианисти, които изпълняваха произведения на Рахманинов, Чайковски, Шопен, Бетховен и др. Следващия път при нас идваха изпълнители от оперетния театър и ни поднасяха чудесни откъси от мюзикъли и оперети; гостуваха ни и оперни певци. Правехме пикници, на които се пееха и танцуваха много народни песни.

 

Една от атракциите за моите пациенти бяха срещите ни с наши изтъкнати джазови изпълнители. Гостуваха ни покойните вече Людмил Георгиев, Пепи Славов и Румен Тосков-Рупето. Сред останалите изпълнители бяха вокалистите Васил Петров, Камелия Тодорова, басистът Митко Шанов и др. Тези джаз вечери започваха след вечеря, около 21 ч., и понякога продължаваха до 1-2 ч. през нощта. Всички много се радвахме на тези срещи и така постепенно у мен узря идеята да започнем да ги правим на площада в Банско, като дадем възможност на хиляди хора да присъстват на тях. Така предложих на тогавашния кмет на Банско, Борис Велянов, да започнем да правим джаз фестивал в града. Така се и започна.

 

А как правите подборката на участниците във Фестивала, по какви критерии ги избирате?

 

Аз пътувам много и където и да отида, винаги се интересувам от джаз изпълнители.

 

Така в началото, когато нямахме почти никакви средства, аз се срещах лично с певци и инструменталисти, които ми правеха добро впечатление, и ги канех да участват на фестивала. Постепенно фестивалът добиваше популярност не само у нас, но и по света и аз започнах да получавам хиляди предложения за участие. Трябваше само да изслушвам много изпълнители и да подбирам онези, които харесвах и които можех да си позволя финансово да ангажирам. Тъй като и до ден днешен ние останахме едно напълно некомерсиално събитие, това ни прави особено харесвани от много западни изпълнители, които идват да участват в нашия фестивал съвсем безвъзмездно и се радват, че успяват да допринесат фестивалът да заеме своето достойно място на Европейската джаз сцена.

 

Вече 15-та година каните големи музиканти от цял свят на Фестивала си – Фестивалът се разраства все повече и повече - докъде ще стигнете? Какви са амбициите Ви?

 

Винаги, не на шега, съм казвал, че ще направя фестивала в Банско не по-малко известен от този в Монтрьо и това е наистина моята цел, заради която не щадя нито време, нито средства. Надявам се, че до няколко години – не повече от 10! - това желание ще се изпълни!

 

Какво в тези седем дни през август Ви радва най-много?

 

Много неща ме радват, но най-много ме радва фактът, че фестивалът се развива, че всяка година на него идват все повече хора от цял свят и почти всички си тръгват заразени от "Магията на Банско“!

 

Кои от артистите, стъпили на сцената на Банско Джаз Фест, са станали Ваши най-добри приятели? Има ли сред изпълнителите Ваши "сродни души”?

 

С повечето изпълнители, които са гостували на фестивала, сме се чувствали близки и поддържаме приятелски отношения и до днес. Преди няколко месеца Рей Дорсет, основателят на култовата група "Мънго Джери”, ме покани да гостувам на негов концерт в Германия. Не мога да опиша колко бях горд от думите, които той каза на немската аудитория за фестивала в Банско! Рей наистина се влюби в Банско. И тази година отново ще бъде гост на Фестивала ни.

 

Друг мой близък приятел е пианистът Аксел Цвингенбергер, чиито концерти в чужбина посещавам винаги, когато имам възможност. Поддържам контакти с Фреди Кол, Скот Хамилтън, Кенди Дълфър и др.

 

Това лято очаквам да се запозная в Банско и с бащата на Кенди и неин учител - Ханс Дълфър.

 

Кои артисти най-много са идвали в Банско? Знак за какво е това?

 

В Банско най-много са участвали моите приятели Камелия Тодорова и Васил Петров. Те са там всяка година и в това няма нищо странно. За мен Камелия и Васко са едни от най-добрите джаз изпълнители, не само в България.

 

Вероятно още преди да приключи фестивалът, в главата Ви вече звънва камертонът на следващия музикален? Така ли е? Кога, наистина, започва подготовката за следващия Фестивал?

 

Точно така е! Аз вече съм започнал кореспонденция с шест състава за 2013 година, защото следвам принципа: "Колкото по-рано, толкова по-добре!“

 

Е, май остана само да поканим читателите да дойдат и да слушат джаз в Банско?

 

Нека всички, които обичат хубавата музика, да заповядат в Банско. Сигурен съм, че след това издание на фестивала, той ще има нови няколко хиляди фенове повече! И със сигурност стотици нови приятели!