Кой световен лидер реагира най-зле на пандемията? Конкуренцията е ожесточена

Комбинацията от катастрофална пандемия и пагубно президентство направи така, че в САЩ от коронавируса загинаха най-много хора в целия свят. Това по същество бе потвърдено и от Дебора Биркс, координаторката на целевата група на президента Тръмп за коронавируса, която заяви пред CNN, че мнозинството от смъртните случаи в САЩ е могло да бъдат предотвратени. И все пак – малко утешение: възможно е други лидери да са провалили управлението на кризата в още по-голяма степен в сравнение с Тръмп. Техният списък говори много за състоянието на глобалното управление, пише в сряда американският в. The Washington Post.

Да се надмина ответната реакция на едва ли не вечния президент на Никарагуа Даниел Ортега и на неговата съпруга е трудно. На новината за пандемията те отреагираха с призив към хората да излязат на улиците за празничен парад, който нарекоха "Любов по време на Covid-19" – извратен, но подходящ намек за книгата на Габриел Гарсия Маркес, в чиито романи органично се съчетават факти и халюцинации. Тази безразсъдна постъпка ужаси както правозащитниците, така и учените, пише вестникът.

Да се надмине Ортега е трудно но не невъззможно. Жаир Болсонаро, президентът на Бразилия, чиято здравна система се намира на границата на колапса, а неконтролируемото разпространение на вируса доведе до възникването на негови варианти, повтори изявленията на Тръмп за хидроксихлорохина и прахоса средства, предназначени за спешна помощ във връзка с пандемията, за безполезно лечение. Той уволни министри на здравеопазването заради отказа им да се съгласят с неговото отрицание на Сovid-19 и заяви, че бразилците може да бъдат невъзприемчиви към "малкия грип", доколкото те плуват в отходни води без да им стане нищо. Болсонаро, който също се зарази с коронавируса, призова бразилците на протестират срещу антивирусните мерки и се присъедини към протестиращи на улиците. Малцина от тях бяха с маски и той радостно стискаше ръце, понякога след като се беше изкашлял в дланта си. На фона на свободното разпространяване на пандемията из цяла Бразилия неотдавна той нареди на бразилците "да спрат да хленчат" по този повод.

Друг президент, който се зарази с вируса, докато су опитваше да омаловажи неговото значение, е Андрес Мануэл Лопес Обрадор в Мексико. Отначало той посъветва мексиканците да си "живеят както обикновено". Той отказваше да слага маска дори и след като се зарази, казвайки, че ще си сложи, когато в Мексико бъде изкоренена корупцията, което е доста далечна перспектива. В края на миналата седмица властите в Мексико тихомълком публикуваха доклад, показващ, че реалният брой на починалите от Covid-19 е с 60% по-висок от официалните числа, което поставя страната рамо до рамо с Бразилия по броя на жертвите на пандемията, веднага след САЩ.

Има и диктатори като беларуския лидер Александър Лукашенко, който каза, че пандемията не е нищо повече от психоза и предписа водка и баня за предотвратяване на болестта. Лукашенко, който преживя месеци на масови протести след оспорваните от протестиращите избори миналото лято, почти на всяка крачка блокираше здравните мерки за забавяне разпространението на вируса. Въпреки това много беларуси се противопоставяха на небрежния му подход – точно както мнозина се противопоставиха и на неговата диктатура. Игнорирайки пагубните му съвети, хората практикуваха социално дистанциране, организираха кампании за събиране на средства за купуване на медицински материали за болниците и, в края на краищата, помогнаха за това вирусът и на броят на починалите в Беларус да не бъдат изпуснати от контрол.

В Туркменистан, още една постсъветска диктатура, правителството падна още по-ниско в отрицанието, като забрани носенето на маски и всякакво обсъждане на пандемията. Има съобщения, че думата коронавирус е забранена за използване в медиите и в здравните информационни материали. Туркменистан продължава да твърди, че в страната не е имало случаи на коронавирус, но никой не вярва в това.

В Камбоджа, където премиерът Хун Сен е на власт от 1985 година (което го прави един от най-дълговременните правителствени ръководители в света), първата стъпка бе отрицанието. Той приветстваше пътниците на круизните кораби, които избягваха други страни заради страха от пандемията. Постепенно реакцията му премина към репресии, забрана на критиката и арести на онези, които се оплакваха, а после към използване на извънредната ситуация за усилване хватката на режима.

В Африка друг авторитарен популист, президентът на Танзания Джон Магуфули, също отхвърляше всякакви разговори за глобалната извънредна ситуация. Той заповяда на хората да не се притесняват за маски или ваксини, като заяви, че три дни на молитва са унищожили вируса в Танзания. За да аргументира гледната си точка, той, подигравайки се на учените, заяви, че е дал за тест плодове папая и те се оказали положителни. Магуфули почина този месец. Властите твърдят, че е умрял от сърдечна недостатъчност, но опозицията твърди, че според достоверни сведения причина за смъртта му е Covid-19.

Усещането за абсурд бързо се измества от осъзнаването на факта, че действията на тези хора вероятно са довели до гибелта на стотици хиляди (а може би и повече) хора по целия свят. Що се отнася до Тръмп, другите лидери ни напомнят, че той не е единственият управлявал лошо кризата в областта на здравеопазването. Конкуренцията в това отношение е голяма, пише в заключение вестникът.