Кой трябва да каже какво да гледаш по БНТ?

Почти не се чуха публични гласове в подкрепа на избора на СЕМ за генерален директор на БНТ. За сметка на множеството критично настроени – в диапазона от недоумяващи до яростни.  Заедно с общото разочарование от изхода на конкурса остана и усещането за безсмислие на самия конкурс. То идваше на първо място от това, че всички запознати с темата предварително можехме да кажем кой ще бъде избран и даже поименно да посочим членовете на СЕМ, които ще гласуват за него. Идваше и внушението, че най-важното качество за бъдещия директор е да се разбере с управляващите да покрият тежкия финансов дефицит на медията. Но без, естествено, да се обсъждат щетите от подобно разбирателство върху независимостта ѝ. Избраният Емил Кошлуков дори пледираше за увеличаване на институционния контрол над БНТ. Досега за толкова години не бях чувал подобно нещо. Даже кандидати, които видимо са разчитали на връзките си с властта, от „кумова срама” са се обявявали за по-голяма независимост на обществената медия.

Безсмислието на конкурса обаче  в най-голяма степен идваше от това, че обществото все по-малко знае какво е и за какво му е обществена телевизия, която да издържа с данъците си. И тук вече, особено след превръщането на интернет в основен информационен източник на активните поколения и то безплатен, място за общи приказки няма. Въпросът може да намери отговор само ако най-после се опише „черно на бяло” и се приеме след публични дебати обществената мисия (задължение, ангажимент) на българската обществена телевизия. Тя трябва да синтезира онова, което днес очакваме от БНТ и което комерсиалните телевизии не могат да ни дадат. И то така, че да се реализира в конкретно програмно съдържание. Само неговото производство има основание да се издържа от държавния бюджет (субсидията трябва да е пропорционална на мисията).

Съдържанието извън мисията трябва да се самоиздържа с търговско слово (реклама, спонсорство и продуктово позициониране). Без това ясно разграничение, финансирането на БНТ от фиска има сериозен риск да се приеме като държавна помощ спрямо един играч на рекламния пазар, която е забранена в ЕС. И останалите играчи могат да подадат жалби срещу него. Причината, поради която не го правят, не е за хвалба – просто рекламният дял на БНТ е толкова ограничен, че с нищо не ги заплашва засега. Но ако започне да нараства, каквато би трябвало да е целта на всеки генерален директор, БНТ ще бъде обвинена в нелоялна конкуренция. За да не се случи това, въпреки двойното ѝ финансиране, тя трябва със средствата от бюджета да изпълнява задачите, които обществото ѝ е поставило чрез мисията ѝ. Съдържанието, което не е уникално и е сходно с това в комерсиални медии, пък трябва да реализира единствено с приходите от реклама, спонсорство и пр. Без да може да прехвърля пари „от единия джоб в другия”.

Държавна субсидия и приоритети

Приемането на мисията, освен че ще изпълни задължението ни като държава-член на ЕС, ще реши ключови въпроси, на които сега търсим отговор като гледаме в звездите.

Например, колко трябва да е държавната субсидия на БНТ? Размерът ѝ ще може да се изчисли точно според разходите за производство на съдържанието, което отговаря на мисията (в субсидията ще трябва да се прибавят и разходите за разпространение на обществената медия, което е ангажимент на държавата и които в момента генерират основния дефицит).

Например, спортът част ли е от обществената мисия на БНТ? Очевидно не, защото е съдържание, за което тя се конкурира с комерсиалните телевизии и присъствието му в програмите ѝ трябва да се финансира от реклами. Обратно на културата и нейното отразяване, които са съществена част от мисията на БНТ, защото са насочени към малка публика, без необходимата пазарна мощ да ги издържа сама. Въобще, задоволяването на информационните потребности на малките публики е приоритет за обществените медии.

Какво трябва да влиза в обществената мисия

Например, корупцията. Доколкото тя е централен проблем на днешното ни общество, в обществената мисия трябва да влязат формати, които се борят с нея. На първо място разследващата журналистика. А специално корупцията по високите етажи на властта изисква мисията да защити критическата функция на журналистиката във всичките ѝ формати. Това предполага управляващите задължително да се поставят в ситуация на медиен дискомфорт и изключва приарски интервюта с тях.

Например, сериалът „Дързост и красота”. Той бе спрян по БНТ, което е в противоречие с мисията ѝ, тъй като тя в нашето застаряващо общество трябва да предлага съдържание според комуникативните стереотипи на третата възраст. Сондажите показват, че сериалът беше точно такова съдържание. Младите от своя страна могат да бъдат реинтегрирани към БНТ с развитието на онлайн услуги, което също трябва да залегне в мисията ѝ. И т.н.

Това, разбира се, са мои бележки по мисията, което не ми е работа. Работа е на експерти в институционално качество и в активен диалог с обществото. Но все не може да се случи, заради един неписан договор между ръководствата на БНТ и политиците. Първите предпочитат сами да решават как и за какво да харчат държавната субсидия, а за вторите непрозрачността на изразходването ѝ е добър инструмент за влияние върху първите. Новият генерален директор на БНТ още преди конкурса подсказа, че е готов да спазва този договор повече от всеки друг.