Кой загуби саудитците?

Въпросът в заглавието може да изглежда преждевременен, но си заслужава да бъде зададен, дори само за да намали шансовете саудитците да бъдат загубени в момент, когато навлизаме в последната опасна година от президентството на Обама. Иран и Русия имат интерес да бъде свалена династията Сауд и може да пресмятат дали президентът Обама ще направи нещо, за да ги спре.

Това идва наум, когато гледаме гневната реакция на Иран и неговите съюзници след извършената по Нова година екзекуция на 47 мъже за тероризъм в Саудитска Арабия. Повечето от осъдените бяха сунити, включително членове на Ал Каида, но саудитците екзекутираха и видния шиитски духовник Нимр ан Нимр, който оглави шиитско въстание през 2011 г.

"Божието възмездие ще се стовари върху тираните, които отнеха живота му", каза в неделя върховният водач на Иран аятолах Али Хаменей наред с многото други осъждания в шиитския Близък изток. Протестиращи нахлуха в саудитското посолство в Техеран и го подпалиха, преди полицията да ги спре със закъснение. Саудитците отвърнаха, като скъсаха дипломатическите отношения с Иран.

Иранският съюзник и бивш министър-председател на Ирак Нури ал Малики изказа идеята за смяна на режима, като каза, че екзекуцията "ще свали саудитския режим, така както заради престъплението при екзекутирането на мъченика Ас Садр се случи със Саддам" Хюсеин. Той имаше предвид смъртта на друг виден шиитски духовник в Ирак през 1980 г.

Иран и без друго има предостатъчно причини да иска да събори саудитците, които са главният му противник в конфликта между шиити и сунити, бушуващ в региона на фона на оттеглянето на Америка. Двете сили водят борба чрез подставени групировки в Йемен, след като оглавявана от саудитците коалиция се намеси, за да спре завземането на властта от съюзените с Иран хуси. Саудитците също така са водещ поддръжник на непринадлежащите към "Ислямска държава" сунити, които се бият със сирийския съюзник Башар Асад. Русия и Иран са съюзници на Асад.

Освен това саудитското петролно производство поддържа ниски цените на петрола. Саудитска Арабия, която е най-големият износител от ОПЕК, отказва да намали производството, за да спре пренасищането на доставките, довело до падане на цените до 37 долара за барел. Това означава, че Иран ще има доста по-малка изгода от възобновяването на възможността му да изнася петрол съгласно постигнатото от него ядрено споразумение с Обама.

Саудитският износ също така наказва Русия, втория по големина производител на петрол в света, която според някои изчисления се нуждае от цена на петрола 100 долара за барел, за да се изпълнят обещанията на Владимир Путин у дома. Рублата падна миналата седмица до най-ниското си ниво спрямо долара през 2015 г., а изгледите са за още по-голямо понижение на цените на петрола. Русия и Иран биха имали голяма полза от вътрешни смутове в Саудитска Арабия или от заплахата за по-голяма регионална война, която да доведе до скок на цените на петрола.

Нито едно от тези неща не означава, че предстои пряк иранско-саудитски конфликт, макар че при диктатурите никога не се знае. Иран нямаше основателна причина да изстрелва ракети на около 1,5 км от американския военен кораб "Хари Труман" миналия месец, но може да е искал да види как ще реагират САЩ. Американското правителство не отговори, докато информацията не се появи в медиите, а после беше направено меко изявление от армията.

Решението на Белия дом миналата седмица да отложи въвеждането на нови санкции срещу Иран след извършените от него напоследък изпитания на балистични ракети може да окуражи Иран да поеме по-големи рискове. Иранските лидери може да сметнат, че ядрената сделка поставя по-големи ограничения върху САЩ, отколкото върху собствените им регионални амбиции. Те винаги могат да заплашат да напуснат ядрената сделка, ако САЩ наложат нови санкции. Корпусът на гвардейците на ислямската революция също може да сметне, че има повече свобода на действие, като се има предвид подкрепата на Русия в Сирия и планът ѝ за доставка на противовъздушни ракети "С-300".

Що се отнася до саудитците, на тях може да им се прости, че се съмняват дали могат да разчитат на президента Обама. Справедливо или не, те си направиха извода от падането на Хосни Мубарак в Египет, че това американско правителство ще изостави приятелите си, когато положението стане напечено. Те видяха как Обама отстъпи от своята "червена линия" през 2013 г. в Сирия, как се приспособи към руския реваншизъм в Крим и как сега може да позволи на Асад да запази властта в Сирия. Саудитците се намесиха в Бахрейн през 2011 г., без да кажат на САЩ, а неотдавна създадоха нова коалиция от сунитски държави за борба с "Ислямска държава" - отново без САЩ.

Саудитците се отнасят сурово към несъгласните у дома, но шиитският духовник Нимр не беше активист за правата на човека. Джоузеф Броуди от Института за изследване на външната политика каза, че през 80-те и 90-те години на 20-и век Нимр е бил водач във въоръжената групировка "Хизбула ал Хиджаз" в Източната провинция на Саудитска Арабия. Нимр следвал ученията на иранския аятолах Хомейни и обявил сунитските управляващи династии в Саудитска Арабия, Бахрейн и Кувейт за нелегитимни. Макар че по-късно смекчил революционната си реторика, към 2009 г. той отново се застъпвал за военен вариант.

Саудитците често са трудни съюзници, особено като се има предвид подкрепата на богати уахабитски шейхове за радикални ислямски джамии и училища по света. Но в един Близък изток, разтърсван от граждански войни, политически катаклизми и ирански империализъм, саудитците са най-добрите приятели, които имаме на Арабския полуостров. САЩ би трябвало да дадат на Иран и Русия ясно да разберат, че ще защитават кралството от ирански опити за дестабилизиране или нахлуване.

По БТА