Който и да дойде на власт, ще трябва да харчи толкова, колкото се произвежда

Това, което бе характерно за България след въвеждането на валутния борд, е стриктна и много разумна макроикономическа политика, която доведе до финансова стабилност, намаляване на инфлацията и създаде условията за последващ икономически растеж. Това каза зам.-директорът на европейския департамент в Института по международни финанси във Вашингтон пред БНР в понеделник. Той коментира изследването на департамента за икономическото развитие на България в последните няколко години и перспективите ѝ за членство в ЕС и в еврозоната.

Според анализатора картината в структурните реформи у нас не е еднозначна. Прогресът беше много добър при реструктурирането на банковата система и при завършването на приватизацията с няколко малки изключения – например Булгартабак, но при по-широките институционални реформи все още има изоставане, смята вашингтонският институт.

Любомир Митов изтъкна, че най-ниски оценки България получава в областта на защитата на правата на кредиторите и в защитата на правата на собствеността – по-ниски от тези за Румъния и дори за Русия. Експертите на института споделят същото мнение, изказвано и от други външни институции – че трябва да се ускорят реформите в съдебната система, както в законодателната база, така и в изпълнението на разпоредбите.

Ниски са оценките, които България получава и в сферата на гъвкавостта на труда, което означава, че процесът на наемане на работниците е труден и бюрократизиран, отчитат още експертите на института, каза още Любомир Митов. Резултатът е по-висока безработица от страните, които имат по-гъвкава система.

Пари от Световната банка вече само за пенсионната, здравната и образователната реформа    На сегашния етап от развитието си България няма неотложни нужди от финансовата помощ на МВФ и Световната банка. Това е бил един от акцентите от разговорите на финансовия министър Милен Велчев с изпълнителните директори на Холандските групи, към които се числи България, в МВФ и Световната банка Джером Кремерс и Ад Мелкерт във Вашингтон, съобщиха в понеделник от Министерството на финансите. Велчев взе участие в пролетната среща на двете международни институции. На срещата си с директора на Първи европейски отдел в МВФ Майкъл Деплер Велчев е представил плановете на правителството за реформата в пенсионната система, обсъдени са били и перспективите за влизането на България в Европейския валутен съюз през 2009 г. и свързаните с това стъпки, допълниха още от финансовото министерство. От Световната банка България ще търси най-вече експертна и техническа помощ за провеждане на реформите в образованието, здравеопазването и пенсионното осигуряване. Това министърът на финансите е обсъдил с директора за Южна и Централна Европа в банката Ананд Сет. След евентуалната ратификация и изплащане на заема  от банката PAL3 може да започне подготовка за следващия, са се разбрали Велчев и Сет.  Новият заем по всяка вероятност ще бъде обвързан с изискванията за реформи в трите бюджетни области. Финансирането от СБ най-вероятно ще бъде под формата на съфинансиране по проекти от структурните фондове на ЕС след 2007 г.

Икономистът подчерта, че ако се запази сегашното положение на съществен излишък в бюджета, има достатъчна възможност за понижаване на данъците. Той е на мнение, че трябва да се понижават преките данъци. Основният данък, който е нужно да се снижи, са вноските за социално осигуряване, които са изключително високи и създават условия за черен пазар на труда и стимули за избягване на облагането.

“Би било разумно да се намалят социалните осигуровки, защото само намалението на данъка върху доходите няма да бъде достатъчно. Намаляването на социалните осигуровки би създало стимули за развитието на бизнеса и за преминаването на черната икономика във формалната и оттам по-нататъшно увеличаване на приходите”, каза още Любомир Митов.

И той, както и мнозинството от икономистите в страната и навън смята, че при сегашното състояние на страната няма никакви други опции за макроикономическата политика освен поддържането на валутния борд и всичко, което е свързано с него. “Това означава да има балансиран бюджет или с други думи да не може да се харчи повече от това, което може да се събере, каза експертът и добави, че който и да дойде на власт, ще трябва да се съобразява с това.

По отношение на идеите за шоково увеличаване на заплатите на държавните служители, той заяви, че това едва ли може да стане. защото означава да се надхвърли бюджетният дефицит, което пък ще постави на риск стабилността.

Любомир Митов посочи примера с шоковото увеличение на заплатите в Унгария преди няколко години, което, според него, довело до много плачевни резултати. По преценки на унгарските специалисти Унгария няма да влезе в еврозоната преди 2010 година, тоест тя ще може да направи това след България.

“Затова като имаме предвид външнополитическата ситуация и влизането на страната след година и половина в ЕС и в еврозоната през 2009 г., което и правителство да дойде на власт, няма да има никакъв избор да променя сегашната макроикономическа политика, посочи експертът. Той подчерта, че страните, които са във валутен борд, са в най-доброто състояние да приемат еврото. Всяка промяна във валутния борд противоречи на целта да влезем в еврозоната, наблегна Митов.

Ако не се подобри средата за бизнес и не се направят структурните промени, икономиката ни ще стане по-малко конкурентоспособна, отколкото в другите страни от ЕС, при което притокът от чуждестранни капитали ще намалее и ще се насочи към други места, които създават по-добри условия. Това ще означава по-бавни темпове на догонване на нивата в ЕС, каза експертът.

България не може да си позволи да има социална икономика, както обещава БСП, защото това означава да се преразпределя нещо, което икономиката не е произвела, коментира още икономистът. Последствията от такава политика могат да са плачевни и бяха наблюдавани в по-далечното и по-близкото минало на страната ни, добави той.

Анализаторът посочи до какво е довел отказът на Швеция от социално ориентираната икономика и придържането на Германия към нея. В момента, в който Швеция либерализира своя изключително затворен и регулиран пазар,  тя се сдоби с най-динамично развиващата се икономика в ЕС. Германия, която в момента е много бавна в либерализирането на трудовия пазар и в регулацията на бизнеса, няма икономически ръст от 5 години, обясни Любомир Митов.

Страна с размерите на България и с отворена икономика и пазари няма друг избор, освен да върви по пътя на либерализма, заключи експертът.