Гласуването ще стане "граждански дълг", насърчаван с материални стимули

Задължителното гласуване, за чието въвеждане ГЕРБ се колебаеше, все пак ще бъде прието и то като "граждански дълг". Гражданите, които не гласуват на избори, ще бъдат отписвани от избирателните списъци, но с уговорката, че ще имат право да се впишат обратно в тях до деня за размисъл на следващия вот. Такова предложение ще бъде внесено за разглеждане в изборния закон от Патриотичния фронт и ще бъде подкрепено от ГЕРБ, научи Mediapool.

Промените, предлагани в Изборния кодекс преди второто четене в пленарна зала, в четвъртък ще бъдат обсъдени в правната комисия. По-рано Народното събрание се ангажира да ги гласува окончателно до края на този месец.

Според приетите на първо четене промени гласуването в България ще стане задължително, макар че в Конституцията е записано като право на гражданите.

Предвижда се който не гласува да бъде санкциониран - за работещите глоба от 50 лева, а за социално слабите спиране на помощите за три месеца. ГЕРБ подкрепиха предложението, но поради възражения от различни страни за въвеждането на парични санкции и отнемане на помощи стигнаха до заключението, че задължителният вот трябва да бъде стимулиран с отстъпки от държавата. Първата появила се идея бе отстъпка от задължителните данъци, но се прецени, че това не е съвсем подходящо.

Парламентарната група на Патриотичния фронт, която предложи задължителния вот, вече го е формулирала като граждански дълг, като по този начин отпаднат санкциите. Наказанието за негласувалите ще бъде изваждане от избирателни списъци, но те ще могат да се вписват обратно.

Такова дописване в списъците ще замести донякъде лансирания от Реформаторския блок (РБ) принцип за активна регистрация на избирателите. Експертите по изборното законодателство твърдят, че активната регистрация е най-сигурният начин за прочистване на мъртвите души от избирателните списъци.

Въвеждането на активната регистрация се предлага от всички партии в РБ и това е залегнало още в предизборната му програма. Предложението не се харесва особено на ГЕРБ, но очевидно в комбинация с текста, предлаган от ПФ, мярката ще бъде въведена "2 в 1".

Идеята за отписване от списъците е да не изчистят мъртвите души от тях, а онези граждани, които не са упражнили задължителното си "право" да гласуват, да имат възможност да го сторят следващия път.

Томбола с бюджетни пари

ПФ има и още една идея, свързана със задължителния вот. Вместо глоба да се въведат стимули, например томбола - "от хората, които са гласували, да се изтеглят печеливши, които по някакъв начин да бъдат наградени", обясни Красимир Каракачанов, съпредседател на ПФ. Според него това би стимулирало хората повече, отколкото глоба от 50 лева.

Предметните награди ще зависят и от сумата, заделена за тях. "Ако се отделят 1 млн. лева - представете си колко автомобила са това, колко парични награди могат да се отделят", коментира Каракачанов. Парите за томболата щели да се осигуряват от държавния бюджет

Той обясни и как си представя купуването на тези награди - прави се обществена поръчка, отиваш при производителя, а не при търговеца.

Според Каракачанов томболата на е купуване на гласове. "Ако погледнете 15% процента купен вот, който всички социолози отчитат, говоря от гласувалите, значи от 55 -56% гласували в България са срещу пари. За каква обективност говорим. Като добавим и етническия вот, стават 30%, така стават повече от половината. Ако повече от половината ти избиратели гласуват по етническа мотивация или за пари, то за какви институции говорим, то държавата продължава да бъде зависима", коментира той.

Депутат от РБ предлага данъчни облекчения

Депутатът от Реформаторския блок Димитър Делчев ("Движение България на гражданите") коментира, че идеята е хората ще бъдат поканени да гласуват под формата на томбола. Той смята, че е по-добре стимулът да бъде данъчно облекчение. "Кола, хладилник пералня са по-скоро за някакви игри, които гледаме по телевизията, и вариететни шоута", допълни той.

Делчев посочи, че продължават да настояват на активната регистрация. Според него заличаването от избирателните списъци няма да постигне ефекта, който ще постигне активната регистрация, защото щяло да препотвърди т.нар. мъртви души. По-сериозните въпроси са машинното гласуване, електронното гласуване, защото това реално влияе на изборния процес, каза Делчев.

Субсидията на партиите да намалява с увеличаването на гласовете за партия

Междувременно от ДБГ предложиха в сряда държавната субсидия на партиите да намалява с увеличението на получените гласове на парламентарните избори. Идеята е за първите 150 хил. гласа размерът на сумата за глас да остане същата - 12 лева, а за всеки следващи 100 хил. гласа да намалява с 1 лев. Таванът е 7.150 млн. лева на партия.

На брифинг в парламента депутатите Димитър Танев и Димитър Делчев съобщиха, че така например субсидията на ГЕРБ, която в момента е 11 797 401 лева, ще стигне таван - 7 072 491 лева. Това означава, че за първите 150 хил. гласа са получили по 12 лева, за следващите 100 хил. гласа - 11 лева и така за всеки 100 хил. гласа с лев по-малко до тавана.

Според таблица, раздадена на журналистите, по тази система БСП ще взима 4 738 689 лева при 5 560 797 лева сега, ДПС - 4 649 938 лева при 5 358 474 сега, Реформаторският блок - 3 036 254 лева при 3 209 866 лева сега, Патриотичният фронт - 2 541 010 лева при 2 630 111 лева сега, ББЦ - 2 019 380 лева при 2 056 318 лева сега, "Атака" - 1 630 882 лева при 1 630 882 лева сега, АБВ - 1 498 453 лева при 1 498 453 лева сега.

Запазва се правилото за получаване на субсидия от партии с над 1%, които в момента са "Движение 21" и "Глас народен", тоест размерът на получените от тях средства се запазва. В момента съответно 431 431 лева и 410 685 лева.

По предложения нов модел на година се спестяват 6 555 205 лева, което за един мандат от 4 години е над 26 млн. лева.

Трик за референдума на Слави

Един от въпросите от референдума, иницииран от "Шоуто на Слави", също е свързан с държавната субсидия на партиите – предлага се намаление до 1 лев на получен действителен глас.

Ходът на ДБГ може да се тълкува за изпреварващ, също като този със задължителния вот (който също е предмет на референдума) и така питанията в референдума да бъдат ограничени с мотива, че промени в тези посоки вече са предприети. С цел ограничаване на евентуалното въздействие на предстоящия референдум, в който фигурират и популистки въпроси, управляващите ще го разделят и от президентския вот, въпреки че по сега действащия закон трябва да се проведат заедно.