Кола и спестявания до 2000 лева са "";българската мечта"",N

Кола, дори и на 16 години, и спестявания до 2000 лева ви правят директно богат човек в очите на повечето българи, сочи допитване на НЦИОМ, проведено през месец април сред 1000 души.

Преобладаващото разбиране за "беден" човек се препокрива с това да си безработен. Според 67.7 на сто от анкетираните беден е човекът без работа, като такова е основно мнението на елитните прослойки. За 58.5% гладният е беден, като предимно маргиналните слоеве свързват бедността с глад, коментират от НЦИОМ. За висшистите бедни са хората без близки и приятели. Тези, които нямат спестявания са бедни, според разбиранията на най-вече на жителите на София.

Според 37.4 на сто беден е човек без жилище, за 14.7% - който няма дрехи.

45% от анкетираните се самоопределят като бедни, а 43% не се смятат за такива. 55 на сто от хората над 60 години се възприемат като бедни, докато при висшистите за такива се смятат само 22%. При българите на възраст между 30 и 40 години - това мнение имат за себе си 31%.

Проучването показва, че 60.4 на сто от анкетираните често се лишават от дрехи заради недостиг на пари, 57.3 процента - от обувки. Около 10 на сто са хората, които никога не се лишават от тези две стоки. 31.1 на сто се лишават от обичайното количество храна.

На 34.9 на сто месечната заплата, която получават, им стига за около две седмици, на 29.7% - за една седмица. Само 18.2% отговарят, че месечният доход е достатъчен за целия месец. Това са предимно висшисти и хората между 30 и 40 години, но дори и сред тях делът на тези, които не се лишават от нищо, не надхвърля една трета, посочи шефката на НЦИОМ Лидия Йорданова.

За близо половината от българите вината за бедността им е в управлението на страната, сочат данните. Стереотипът за бедността като грешка на управляващите е масов, тази теза снема от бедните вината за социалното им положение, обясни Йорданова. Според нея този стереотип допринася за трупане на негативизъм априори към политическата класа.

Българите не смятат за срамно да се определят като бедни, защото няма контакт между бедни и богати и повечето общуват в рамките на собствените си социални групи, коментира още Йорданова.

Данните сочат, че бедността е силно феминизирана. В това отношение жените имат предопределено ниско самочувствие, разликите са значителни за ограниченията на жените и мъжете, коментира Йорданова.

80% от българите изпитват съжаление към бедните. Всеки десети чувства към бедните симпатия, а безразличните са 5%. Най-крайни в отношението си към бедните са богатите -17% от тях смятат, че бедните са мързеливи.