"Колбасният въпрос": какво бъдеще чака руските миротворци в Приднестровието?

Новият президент на Молдова Мая Санду вече за втори път предложи руските миротворчески войски да бъдат изтеглени от Приднестровието и сменени с наблюдатели от ОССЕ. Руското външно министерство гледа очаквано негативно на подобни инициативи, подронващи според него "усилията за мирно уреждане".

Оперативната група руски войски действа в Приднестровието вече 25 години, от 1995 г. Щом приключи войната между десния и левия бряг на Днестър, руските миротворци трябваше да станат гарант, че боевете няма да бъдат подновени - и днес, през 2020 г., приднестровският конфликт изглежда е най-спокойният и най-безкръвен в постсъветското пространство.

Отначало руските миротворци в Приднестровието бяха 5000, а сега групировката включва едва малко над хиляда военни.

Доколкото никоя от страните в конфликта отдавна не се стреми да поднови бойните действия, миротворци присъстват символично на всички пропускателни пунктове от Молдова към Приднестровието, но основната им функция е да пазят военните складове в селцето Колбасна на границата с Украйна.

Арсеналът в Колбасна наброява в момента над 20 хиляди тона боеприпаси, останали в Приднестровието след напускането на съветската 14-а армия, разположена навремето в региона. В същите складове се изпращаха в началото на 90-те и част от снарядите, извозвани от страните в Източния блок.

Много от тях лежат там над 30 години и трябва да бъдат утилизирани, тъй като извозването им другаде просто е опасно. Москва и Кишинев водят диалог по въпроса с променлив успех през всичките 25 години след приключването на войната край Днестър, откакто съществува преговорният формат, създаден с цел уреждане на конфликта.

В преговорния процес се очертават няколко проблемни точки. Той се подновява, само когато в Молдова са на власт политически сили, дружелюбно настроени към Москва.

Така бе в началото на 2000-те - на власт бе Партията на комунистите начело с Владимир Воронин и за четири години бяха извозени в чужбина или унищожени почти 50 на сто от въоръженията, техниката и боеприпасите. Преговори течаха и през последните години, когато президент бе социалистът Игор Додон.

Но щом властта в Кишинев се поеме от политици, смятани за проевропейски, или когато подобни партии получават мнозинство в парламента, те по традиция повдигат въпроса за изтегляне на руските миротворци от региона, защото застрашавали сигурността на Молдова - и преговорите за известно време се замразяват.

През 2019 г. руският министър на отбраната Сергей Шойгу, участвал през 1992 г. в раздалечаването на воюващите страни край Днестър, за пръв път от доста време посети Молдова и обсъди с Додон тъкмо евентуална утилизация на боеприпасите.

Предвиждаше се подготовката за това да отнеме близо година, но междувременно Додон изгуби президентските избори - и днес е голям въпрос ще започне ли утилизацията.

Дискусиите вървят бавно и заради сложния преговорен формат "5 + 2". В началото на 90-те това съчетание - Молдова и Приднестровието като участници в конфликта, а ОССЕ, Русия, Украйна, ЕС и САЩ като наблюдатели - изглеждаше работоспособно. Но появилите се оттогава трудности в отношенията на Русия и с Украйна, и с ЕС и САЩ стигнаха дотам, че никак не е лесно тези страни да се разберат за нещичко поне на кой да е преговорен терен.

Новите политически реалии

Положението на руските миротворци в Приднестровието стана особено трудно, след като през 2014 г. започна въоръженият конфликт в Източна Украйна.

Докато преди това, щом се влошаваха руско-молдовсите отношения, Москва можеше да организира ротация на военния си контингент през Одеса, от шест години насам тя е изгубила и тази възможност.

Затова през последните години руските офицери, изпращани в Приднестровието, по принуда се качваха в самолета за Кишинев с цивилни дрехи, премълчавайки същинската цел на пътуването, но все едно редовно бяха задържани на границата и депортирани.

За да не зависят толкова от затварянето на молдовската и на украинската граница, след 2014 г. пратеници на Русия продължават само да командват групировката, а обикновени миротворци се набират измежду местните жители с руско гражданство.

Трудно осъществимо с оглед донбаския конфликт се очертава и да бъдат извозени оръжията от Колбасна в Русия през територията на Украйна, тъй че ако военните все пак се заловят с утилизация на складираните въоръжения, ще се наложи да работят в самото Приднестровие.

Новите политически реалии създават проблеми не само на военните - от 2014 г. самолетите на руски авиокомпании се налага да заобикалят въздушното пространство на Украйна и да летят до Кишинев през Беларус, Полша, Словакия, Унгария и Румъния.

Най-шумният дипломатически инцидент в тази връзка стана през 2017 г., когато самолет на компанията S7, с който пътуваше вицепремиерът на Русия Дмитрий Рогозин - специален представител на президента за Приднестровието, излетя за Кишинев и чак тогава се разбра, че Унгария и Румъния са затворили за него въздушното си пространство.

Веднага щом спечели президентските избори, Мая Санду заяви, че се стреми да изгради конструктивни отношения с всички по-забележителни страни от региона, включително Русия.

Тя каза в интервю за руската редакция на Би Би Си, че смята да обсъди с руския си колега Владимир Путин и решаването на приднестровския конфликт, и положението на молдовците в Русия, и въпроси, засягащи износа на молдовска продукция.

Но предложението ѝ за изтегляне на миротворците от региона надали ще срещне каквото и да е разбиране в Москва, тъй че за времето на мандата ѝ преговорите за бъдещето на Приднестровието най-вероятно просто ще бъдат замразени за пореден път.

По БТА