Колегите от Смолян: Има много въпроси около трагедията

Колегите на Христо Христов от алпийския клуб в Смолян тепърва ще търсят отговорите на неизяснените засега въпроси около трагичния инцидент, заявиха представители на туристическия клуб "Карлък" в града. Основният неизяснен момент е разминаването в информациите на хора от експедицията, смята председателят на алпийския клуб Стефан Масурски, цитиран от БТА. Според него необяснимо е разминаването между първоначалните твърдения, че Христо се е отказал на 2600 м, а по-късно Николай Петков и Дойчин Боянов обясняват как са го видели на 50 м под върха.

Защо румънецът е имал четирима шерпи, а цялата наша експедиция е ангажирала само двама, питат се колеги на Христо Христов от смолянския клуб. По тяхно мнение експедицията ни е наела само двама шерпи заради икономии на средства, а това може и да е една от фаталните причини за трагичната развръзка.

Тепърва предстои да се направи пълен анализ, за да се разбере дали наистина е имало грешки, смята Мирен Красин, приятел на Христо и колега от алпийския клуб. Според него Христо е бил един от най-подготвените алпинисти, тръгнали с експедицията. За последен път Мирен е чул приятеля си на 20 април, обадил му се от височина 6400 м, поздравявайки го за рождения ден.

Показателно за качествата на Христо като алпинист и човек е неговото изкачване на Талай Сагар миналата година, коментира Масурски. По негова оценка това, което са демонстрирали при изкачването в Индия, се смята за връх в световния алпинизъм. Алпинизмът е спорт, който се практикува малко самотно, особено на големите височини, допълва Мирен Красин. Той обяснява, че въпреки това не намира, че е нормално толкова да се разпръснат накрая хора, които тренират заедно за една експедиция и катерят заедно от базов до междинните лагери.

В никакъв случай не смятам, че Христо е тръгнал "на своя глава", категоричен е Мирен. По негови думи всяка експедиция има точен план, по който са предвидени движението, маршрутите, съставът на щурмовите групи и др.

Христо беше много добър партньор, много силен човек, винаги съм бил спокоен и доволен, че съм с него, бил ми е голяма опора, спомня си Мирен Красин. В Алпите преживяхме много тежко време, невъзможност за катерене, лавинна опасност, разказва приятелят му за експедицията през януари 2000 г. Тогава след опитване по маршрута нагоре да се пробие път и след оглед на обстановката алпинистите решили да прекратят изкачването. Винаги сме гледали да бъдем разумни, обяснява случая Мирен. Според него алпинист е този, който успява да прецени най-точно обстановката и момента, в който трябва да спре.

Единственото нещо, което Христо искаше, е , когато двама души катерят планината, да бъдат приятели, твърди Мирен Красин. Алпинизмът се прави с приятели, а не със случайно срещнати хора, само приятели могат да се разбират и да си помогнат, смята приятелят на Христо. Според него "планината е много сурова и може да накаже всеки, може човек да се изплаши, а ако не са достатъчно добри приятели, рискуват и двамата".