Колекторските агенции ще работят само с лиценз и без агресивни практики

България въвежда лицензиране на колекторските агенции за събиране на лоши банкови кредити, каквото вече е задължително в целия Европейски съюз. Това става ясно от проект на нов Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити, публикуван в портала Strategy.bg. Новият режим ще заработи след 6-месечен гратисен период. Една от целите на законопроекта е да се подобри репутацията на колекторския бранш, част от който през годините на прехода у нас се свързваше със силови практики. Занапред фирми за събиране на кредити, които прилагат заплахи към длъжници или агресивни търговски практики, ще бъдат изхвърляни от пазара.

За да се освободят от лошите си кредити, банките обичайно продават големи пакети на компании за събиране на необслужвани вземания. Купувачите, които придобиват правата на кредиторите, занапред също ще бъдат обвързани с определени задължения в новия закон.

Колекторските агенции ще трябва да третират кредитополучателите "справедливо", да им предоставят "ясна, разбираема и коректна" информация, да "зачитат неприкосновеността на личния живот" на кредитополучателите, да прилагат правила за етично поведение и комуникация. Изрично се забранява предоставянето на заблуждаваща информация, както и прилагането на "агресивни търговски практики" по смисъла на Закона
за защита на потребителите.

Комуникацията по събирането на кредита ще се осъществява само по телефона, писмено и с електронни съобщения.

Длъжникът трябва да бъде уведомяван писмено за всяко прехвърляне на кредита, както и винаги преди предприемане на действие по обслужване. Съобщението трябва да включва редица данни за събирача на кредита, както и данни за самото задължение, размера му, датата на настъпване на изискуемост, погасените и дължимите суми, включително главница, лихва, такси, както и методиката за тяхното изчисление. Изрично се забранява съобщенията да съдържат текстове, противоречащи на закона, както и заблуждаващи данни за това кой е реалният събирач на кредита.

Задължението, което се търси, не може да бъде по-голямо от дължимото по договора с първоначалния кредитор плюс лихва за забава, която не може да надвишава законната лихва (10% + ОЛП).

Банките ще са длъжни редовно да уведомяват БНБ за продажбата на необслужвани кредити. Централната банка ще може да изисква данните да ѝ се дават на всеки три месеца с цел по-добро наблюдение на голям брой прехвърляни вземания по необслужвани кредити при извънредни обстоятелства.

Надзорът върху колекторите ще се осъществява от БНБ, а този по потребителските въпроси – от Комисията за защита на потребителите (КЗП). Централната банка ще има сериозни правомощия, наподобяващи тези към банките – ще може да назначи или освободи управител на колекторската фирма, регистриран одитор, външен незавидим експерт; да забрани сключването на нови договори за обслужване на вземания за определен срок; да забрани временно изплащането на дивиденти; да забрани или спре определени сделки, дейности или операции. Най-сериозната санкция е отнемане на лиценза. Глобата за извършване на дейност без лиценз е от 200 000 лв. до по-голямата сума между 5 млн. лв. или 5% от общия годишен оборот.

Правят се и промени в законите за потребителските и ипотечните кредити, с които банките и фирмите за кредити се задължават да прилагат специални мерки към потребители с трудности в погасавянето на заемите си. Сред тях могат да бъдат удължаване на срока на заема, намаляване на лихвата, частично опрощаване на дълга и т. н.