Колизия между МВР и МО за охраната на границата

Правителството обяви, че до две седмици ще представи план за действие за справяне с очакваното засилване на бежанския поток към България, но липсата на координация и прехвърлянето на отговорности между отделните ведомства продължава.

Въпреки критиките на правозащитни организации и съмнителната ефективност на оградата по част от границата с Турция, тя ще бъде достроена, но към момента все още не ясно от кого и на каква цена. Искането на вътрешния министър Веселин Вучков армията да се включи в охраната на границата пък очаквано доведе до разминаване с Министерството на отбраната (МО), което припомни, няма законово основание това да се случи.

Спешната среща в понеделник между ресорния вицепремиер Меглена Кунева и министрите на вътрешните работи - Веселин Вучков, на отбраната - Николай Ненчев, на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова и на земеделието и храните - Десислава Танева не доведе до конкретни отговори на проблемите, а завърши с решение за съставянето на две работни групи, които да изчистят спорните въпроси – как може да помогне армията и кой да строи оградата.

Освен това в този срок трябва да бъде решено къде ще бъдат изградени нови центрове за настаняване на бежанци, като за целта МО трябва да предложи имоти и сгради, от които не се нуждае.

В граничните зони ще бъдат изградени и 110 км чакълирани пътища, които попадат в горския фонд и могат да бъдат направени от земеделското министерство.

Прогнозите са, че със затоплянето на времето бежанският поток ще се засили.

В същото време от правителството се опитаха да успокоят обществото, че тревожните новини за предстоящо връщане в България на 7 500 бежанци от други европейски страни, са силно преувеличени.

Става въпрос за хора, които са регистрирани или получили статут у нас, но след това са напуснали страната и са засечени от властите в други държави в ЕС. На влизане в България като първа страна в ЕС бежанците биват регистрирани от гранична полиция, а потърсилите закрила се въвеждат в европейската система за пръстови отпечатъци Евродак. Според Дъблинския регламент, ако те бъдат заловени в други страни на ЕС, за тях се изпращат запитвания към първата страна на регистрация.

През 2014 г. е имало общо 7851 запитвания от над 20 страни в ЕС за такива лица, като 6873 са за връщането им. България е дала 3613 положителни отговора и въпреки това в страната са пристигнали едва 180 души, подчерта вицепремиерът Меглена Кунева, цитирана в прессъобщението на МС.

Бежанският проблем и ситуацията по турската граница отново влязоха в приоритетния дневен ред на властта след трагичния инцидент в края на декември, когато камион с гранични полицаи се обърна и един човек загина, а останалите по чудо оцеляха. Като причина бе посочено окаяното състояние на техниката. Така по спешност трябваше да се обсъждат нови мерки за охрана на границата, сред които опасването ѝ с ограда по цялото протежение с Турция, за смяна на шефовете на Гранична полиция и Агенцията за бежанците, както и настояване от МВР за включване на армията в съвместни патрули.

МО отказа да праща военни за охрана на границата

В понеделник вътрешният министър Веселин Вучков отново настоя, че "армията в съвсем малък състав може да помогне за справянето със ситуацията на границата в най-близките месеци - докато се направи преградното съоръжение и докато се изградят пътища, без нито за момент да отричаме отговорността на Гранична полиция по охрана на държавната граница".

Според юристите в МВР за целта няма да има нужда от законодателни промени. Ако това не стане, Вучков ще иска назначаването на още 700 души към Гранична полиция.

Военният министър Николай Ненчев обаче отвърна, че няма "кой знае колко основание от законова гледна точка да предложа на МВР участието на български военнослужещи в охраната на българо-турската граница".

Министерство на отбраната има готовност да участва с логистична подкрепа във всяко отношение и да участва с предоставянето на техника, която да бъде изтеглена от вътрешността на страната, декларира Ненчев.

Според Закона за отбраната армията има отношение към охраната на границата само по време на война или при други заплахи за сигурността на страната, като тероризъм или употреба на оръжие за масово унищожение.

Депутатът от съуправляващата партия АБВ и председател на парламентарната комисия по отбраната Михо Михов коментира от своя страна, че се налага не координация, а субординация – кое министерство за какво отговаря.

"Това, според мен, трябва да роди в крайна сметка един основен Закон за националната ни сигурност, който да субординира и организационните структури, и елементите на тази сигурност", каза Михов пред БНР.

Зам.-председателят на опозиционната БСП Атанас Мерджанов преди ден предупреди, че ще настъпи хаос при сместването на функциите между двете силови министерства, ако и на военните се вмени да пазят границата. Той предложи да се осигури по-голямо финансиране на МВР, за да си изпълнява пълноценно задачите.

Единственото решение е нова ограда, но не се знае кой и как ще я строи

Другото основно предложение на МВР - да бъде продължена оградата по границата с Турция - също е със спорна ефективност. Вече бе преграден 30 -километров граничен участък, който според предишното правителство се смяташе за най-рисков. Високата телена ограда не постигна очаквания ефект, тъй като каналджиите бързо изместиха маршрутите, прехвърляйки хора дори и по море. Сега Вучков иска още 131 км ограда по границата с Турция и 110 км пътища в пет общини.

"Единственото ефективно средство за справяне с миграционния натиск е изграждане на инфраструктурно съоръжение", заяви главният секретар на МВР Светлозар Лазаров в понеделник.

Съоръжението ще "глътне" няколко десетки милиона, които ще има възможност да бъдат изхарчени по неясни процедури заради "спешността" на строежа, както се случи с първия участък от границата, който бе построен от военното министерство.

Сегашният министър на отбраната Ненчев обаче категорично отказа МО да се заеме със строителството на съоръжението. По думите му има две опции - първата е МВР и МРРБ да се заемат с това, а втората – тази тежест да се поеме от областните управители.

България продължава да иска равномерно разпределяне на бежанците в ЕС

Меглена Кунева обяви още, че ще търси много по-динамични връзки с ЕК по въпроса за бежанците.

"България, заедно с останалите страни от Южна Европа, настоява за равно споделяне на отговорността в ЕС, за да не пада тежестта от приема на бежанци само върху южните страни. Това е общ европейски проблем, трябва общо решение", каза Кунева.

До момента обаче българските призиви в тази посока остават без отговор от Брюксел. България от месеци настоява и за подписването на общо тристранно споразумение с Турция и Гърция за съвместни мерки, което беше подготвено от предишното правителство, но такова досега няма.